ЙОАНА КОВАЧЕВА, 7в клас, клуб „Журналист“
На 13.11.25г (четвъртък) уютната зала на галерия „Видима“ отново беше изпълнена с изобразително изкуство, поезия и музика. Стените, завладени от изкуството на Милена Казакова, гостите – от поезията на членовете на литературния кабинет „Пеньо Пенев“ при НЧ „Развитие – 1870“, а залата – от музикалното изпълнение на Христо Драганов и неговата ръководителка – Ценка Ганчева от Школата по синтезатор и акордеон, които изълниха залата с невероятния ритъм на тангото.
Поетът Димитър Васин – член на съюза на българските писатели и ръководител на кабинета, приветства присъстващите на вечерта, посветена на Деня на народните будители. Той се върна назад във времето и разказа историята на литературния кабинет и поетите, взели участие в него.
Поетесата Ваня Георгиева – носител на национална награда за най-добра детска книга, първа прочете две стихотворения, едното от които написано точно в Деня на народните будители и посветено на тях.
Изненада за присъстващите беше ученичката от 7в клас на СУ „Васил Левски“ – Йоана Ковачева, която за втори път участва в литературно четене на кабинета под ръководството на Даниела Йорданова. Стихотворението, с което тя срещна публиката, беше „Нямам време“. Чрез него тя изказа онова, което изпитват младежите в днешния забързан свят.
Венета Йонкова – майката на кабинета, прочете стихотворенията „Есен е“ и „Моите 86“ (стихотворение, което си е подарила при навършването им). Във връзка с това Васин заяви, че поезията се ражда с човека, но не умира с него, защото е безсмъртна.
В средата на вечерта Минка Вачева изпълни залата с топла и искрена поезия. Стихотворението, с което припомни на хората да бъдат по-добри и по-човечни в самия ден на добротата, бе „Оцеляване“. А другото – „Защото знаем“, беше посветено на всички учители, поети и писатели, които днес са наши будители.
Чрез стиховете си Данаил Данков описа как изглежда България в неговите очи. Това, с което впечатли всички в салона, беше начинът, по който поднесе контрастите на нашата страна: „България – люлка моя и мой гроб“, „Обичам те земя, черна и кафява, зелена и опърлена от зноя. Обичам те, земя ту умираща, ту отново съживена“. А стихотворението „Монолог на Дан Колов“ остави хората безмълвни. То изразяваше толкова силни чувства и истини, че с лекота може да объркаш дали говори Данаил Данков или Дан Колов.
Бившата учителка, чийто глас години наред е звучал в сградата на СУ „Васил Левски“ – Таня Попова, прочете стихотворението „Икар“, посветено на всички будители и поети. А творбата, която накара въздухът да натежи и хората да не сдържат сълзите си, бе свързано с малкото момиче от гетото, преживяло холокоста благодарение на един хлебар, който й дава хляб и тя оцелява.
Малко преди края на събитието Сава Христов сподели мило лично преживяване с четиригодишната си дъщеря, предизвикала объркване у него – „Тате, виж това листо, сега ще го върна на есента.“. Тази случка е и причината за стихотворението „Орех“, с основна тема есента. Той спомена, че началото на този сезон асоциира с рождения ден на жена си и прочете стихотворение, посветено на нея.
Литературната вечер завърши със стихове на Димитър Васин, написани в памет на Пеньо Пенев, и със стихотворението „Моята вечер в галерия Видима“ на Минка Вачева, в което разказва за представянето на своята книга „Оцеляла струна“ на същото място по същото време, просто една година по-рано.
Накрая всички присъстващи се почерпиха с питка и сладкиши, а НЧ „Развитие“ подари цвете на участващите в четенето.
„Човек, болен или прав, той носи в сърцето си истини. Поезията е обич.“ – завърши Димитър Васин.
Зареждане ...
