ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
Направо да ви попитам, уважаеми читатели на „Росица“, нямате ли усещането, че след 36 години демокрация, когато отдавна всички трябваше да сме равни пред закона и институциите, нещата не са тъй, както ги мислехме?
Или, както казваше един мой добър познат от първите години на демокрацията, бизнесменът Валентин Моллов години по-късно: „Каква я мислехме, каква стана…“
Днес няма да пиша за бюджета, защото точно сега процедурата по неговото приемане се намира в най-сложната си фаза и „нищо не е договорено, докато всичко не е договорено“, както казват мъдрите чиновници в Брюксел. Ще пиша като го приемат. Да поговорим за оная примиренческа сервилност, скътана дълбоко у нас още от времето на социализма.
Две седмици по телевизии и социални мрежи се спори за онзи клип, при който коли на НСО арогантно фучаха в насрещното платно и а-ха, да стане белята. Изумителното в случая е, че около половината коментиращи – и експерти, и обикновени граждани, бяха съгласни, че обикновеният човечец трябвало веднага да свие, едва ли не да скочи презглава в банкета, докато височайшите началници минат с необяснимо бясна скорост покрай тях. Я стига! Нищо не го налага, а и съм готов да се обзаложа, че 99% от вас изобщо не знаят дори името на ливанският президент, когото пазеха, камо ли защо е тук, освен че са го закарали да разглежда един манастир. И поне според мен е далеч по-престижно, патриотично, национално отговорно, и достойно да пазиш онези, които ти плащат заплатите, а не някой чуждестранен държавен глава да пристигне с 5 или 10 минути по-късно
Изобщо ние не просто немеем пред силоваците от т.нар. спецслужби, където всичко им е специално, а оттам и позволено, а на раята, дето им плаща суперзаплатите не е “положено” да знае и да мисли. Тя има право само да бъде спирана и отбивана от пътя, в банкета, или канавката и в прекия, и в преносния смисъл. Проблемът е, че сме залети като порой от хора и институции и привилегии. Все някой е специален, все някой е с предимство, все някой за някъде бързал, щото без него светът ще се свърши. Половината депутати имат права да си поръчват коли с буркани, и то същата тая половина, която в парламента ми се държи като махленски скандалджия от кръчмата “Сив кон”. Омбудсманът Моя Манолова ползваше коли-таксита на НСО. А Деса – мерцедеса. И Митьо, и Копринката, и на гардеробиерката щерката!
Тъкмо в момента, в който пиша това, тече поредната драма около липсата на паркоместа в центъра на София. И защо? Защото наистина стана нетърпимо същият този център да бъде окупиран от паркинг за депутати, хем пред старата, хем пред новата сграда (т.нар. Партиен дом) на парламента. И забележете – в огромната си част там паркират коли на разни сътрудници и съветничета, най-често партийни неудачници на хранилка, служители и чиновници, вероятно и колите на стенографите и бюфетчийките на парламента също са там със специален пропуск.
И всеки е с някакви права – и горското, и селското, и Автомобилна администрация и по едно време и Стоичков имаше син буркан! Мутрите изобщо не ги броя.
Но с огромно съжаление ще ви кажа каква е истината около НСО. Мислите, че всички депутати до един не знаят за случая край Аксаково? Там, където кола на НСО, абсолютно ненужно и с бясна скорост, уби човек и почерни семейство. Знаят и още как! Знаят и за бруталното заличаване на следите при преасфалтирането, знаят, че това е абсолютно противозаконно, но си траят. Защото никой не иска да се кара и да си създава проблеми с НСО! Защото и те ги ползват, и защото са зависими от информацията, която там се събира. И колкото по-голям е кръгът от обслужваните лица, толкова повече информация особено в компрометиращ вариант има.
Но видите ли, в тази кола се е возил началник, бивш премиер и на него всичко му се полага. А хора с манталитета на комунистическото УБО (аз помня генерал Кашев, повечето от вас дори не са го чували) просто обслужват системата, която не е мръднала от 3 и повече десетилетия.
Написаното дотук съзнателно съдържа конкретни примери, за да ви помоля да се замислим върху думата „привилегия“. Краткото определение на таи дума е „специално право, предимство или преимущество, което поставя някого в по-благоприятно положение в сравнение с другите.“
У нас, когато говорим за привилегии, най-често разбираме несправедливо предимство и е натоварена с негативно значение и смисъл. Има и добри, справедливи и необходими привилегии – когато трябва да дадем път на линейка, или пожарна за спасяване на човешки животи, когато определяме специални места за паркиране на инвалиди, или когато определяме ВИП—зони по летищата. Въпросът е да не превръщаме необходимите и разумни привилегиите в норма за всеки, помирисал властта.
Давам си сметка, че най-голямата вина за това състояние на нещата носим ние в София. Казано е – рибата се вмирисва откъм главата. Но и ако вие в Севлиево ударите едно рамо на местна почва няма да е зле.
Зареждане ...
