„Болницата в Севлиево е пред фалит. Подготвят болницата за приватизация. След АГ-отделението предстои закриването и на неврологично отделение“. Това са част от прогнозите за севлиевската болница, които се разпространяват в Севлиево още от лятото, но временното преустановяване на дейността на Акушеро-гинекологичното отделение от 1 декември, засили негативните коментари за бъдещето на лечебното заведение.
Кои от тях са обективни и кои са плод само на съмнения без доказателства, коментира за вестник „Росица“ д-р Пламен Цеков управител на МБАЛ “Д-р Стойчо Христов“.
-Д-р Цеков, отдавна планираме този разговор, но поводите – добри и не дотам добри налагат вече да го проведем, защото тревогите за съдбата на общинската болница нарастват и е добре да кажем, кои от тях са основателни и кои не са.
-Първо искам да благодаря, че Вие сте при мен и тази среща, която я планираме от лятото, намерихме време да я реализираме. Наистина за тези няколко месеца се случиха доста неща и е добре да ги разкажем. Появиха се информации, че болницата ще се продава, че болницата е пред закриване, че болницата е фалирала.
-Но преустановяването, макар и временно на дейността на АГО, засили тези съмнения. Каква е причината?
-Понеже теренът, на който работим е много тесен, тези неща бързо се разпространяват и карат някои хора да се страхуват, най-вече, че болницата е фалирала, но ще кажа, че все още не е. Не е изключено, защото ние сме търговско дружество и се крепим на базата на приходите и разходите. Хубаво е, че през последните години имаме подкрепата и на Министерството на здравеопазването, и от Здравната каса ни се дават допълнителни средства, за да може да съществуваме под тази форма. Но в никакъв случай болницата не е пред фалит, финансите са в стабилно състояние. Нещо, с което можем да се похвалим е, че изплатихме и последното задължение от 398 хил.лв., което наследихме, към “Севлиевогаз -2000” АД. Всичко вече е изплатено до последната стотинка. На практика болницата няма никакви задължения. Към настоящия момент болницата не дължи пари на никой, освен задълженията, които са за текущия месец, които успяваме да изплатим.
През последната година с приблизително 1 милион лева повишихме заплатите на медицинските сестри – става въпрос на годишна база и средната сестринска заплата от 1400 лева е вече 2320 лв. Сега предстои ново увеличение и тази мантра, че сестрите са ниско платени, не отговаря на истината. Въпреки това срещаме неразбиране и недоволство от някои от медицинските сестри. Стремежът към непрекъснато повишаване на заплатите остава отворен. При лекарите нямаме този проблем. Там от години сме постигнали едно равновесие – 4600 лева е средната лекарска заплата, т.е. 1 към 2. Един баланс, който през годините съм се стремял да го поддържаме и сме го постигали. Така че по отношение на заплащането мисля, че успяваме да се справяме.
Негативното е, че намаляха пациентите. С около 10 % намаляха пациентите в последните 6 месеца. И това съответно намалява и приходите, които генерираме и ни накара да вземем определени решения към редуциране на състава. И от юли насам освободихме 15-16 човека – част от тях напуснаха по собствено желание, други освободихме поради неуплътняване на работното време или неефективност на самата длъжност, за да можем да коригираме фонд работна заплата и да бъдем максимално ефективни при изразходване на ресурса, който заработва болницата.
-Вече стана известно, че АГ-отделението преустановява дейността си временно, но се говори, че такава съдба ще последва и неврологично отделение?
-Неврологично отделение работи сравнително добре, обезпечено е с кадри. Там към момента нямаме някакъв проблем. Да вметна, че в болницата работят около 50 лекари, което е напълно достатъчно, отделенията са окомплектовани, с изключение на АГ-отделението, което също е окомплектовано, но няма достатъчно раждания. Основна дейност на нашето АГ-отделение е родилната помощ, а гинекологията е много слабо застъпена и както аз обичам да се изразявам, “отделението е стъпило на един крак”. И това предопределя и приходите му. И като намаляват ражданията, а я няма гинекологията – “втория крак”, на който да се подпре отделението, нещата там не стоят никак добре, затова се взе това решение.
-Панацея ли е лечението на всички заболявания в университетските и болниците в големите градове, към които повечето пациенти са насочват? Не е ли това и една от причините за намаляване на пациентите в общинската болница?
-Проблемът на малкия град е, че се познаваме всички и се оценяваме, и самооценяваме, даваме оценка за всичко около себе си и сме склонни на чуждопоклонничество. Склонни сме това, което притежаваме да го неглижираме и да считаме, че то не е достатъчно добро като качество за нас, и ще търсим на друго, по-добро място… Да, донякъде има истина в това. Има дейности, които една общинска болница нито е рентабилно, нито е подготвена, нито има нужда да ги прави.
-Кои са дейностите, които болницата в Севлиево не изпълнява и е добре да се потърси лечение в други болници и кои може да се извършават тук, с необходимото добро качество на услугата?
-Това, което ние не можем да извършваме е в областта на неврохирургията, сърдечно-съдова патология и ред други високоспециализирани технологични дейности, които се извършват от определени специалисти, условия, апаратура и не е рентабилно да се правят в малки болници.
Но в малка болница, като нашата, която покрива около 60% от конвенционалната медицина, ние правим това, което се прави във всички болници в България – лечения на пневмония; на гастрити; на ентероколити; имаме инфекциозно отделение; извършваме всичко в малката и средна хирургия – както й казваме; ортопедични операции, правим ставно протезирене, в травматологията – счупванията за наместване… Но общността понякога решава, че гаранция за качеството на извършената услуга ще даде голямата болница.
Голяма част от възприятията на пациентите и мнението им за добрата медицина са от обема на сградата, името на болницата, града и т-н. Донякъде може и да имат основание, но в по-голямата част от случаите, когато се обърнат за помощ в друго лечебно заведение за конвенционалните дейности, те получават същата услуга, която биха получили и при нас. Но ние не може да се сърдим на хората и причината да ни намаляват пациентите е комплексна.
-И какво включва тя, според Вас?
-Може би в отношението към пациентите, в недостатъчната информираност на населението за това, което правим и може да правим. Обръщам поглед за пропуски и към собствената си дейност.
Има и други фактори, които изредихме – да отидеш на друго място, защото си по-заможен или специалистите от извънболничната помощ те насочват към друго лечебно заведение. В това отношение има една грозна практика, която всички я знаят и всички си мълчат, че нашите конкуренти – предимно от частните болници, плащат на лекари от извънболничната помощ да насочват пациентите към тях. Какви са сумите аз не знам. Смея да го твърдя, защото и на мен са ми предлагали пари, което беше категоричен абсурд – за насочен пациент да ми дадат 100 лева! Това беше безкрайно нагло и непочтено спрямо предприятието, което аз ръководя и спрямо мен – това вече е ясно. Така че си позволявам да съобщя и този фактор, който съществува.
Друга причина са хората, които се изживяват като последна инстанция, дават категорично мнение за даден специалист, за дадено отделение в нашата болница без да я познават, без да знаят за какво става въпрос и т.н.
И като натрупаме всички тези фактори, които особено влияят на пациенти, които лесно се поддават на внушения, те правят извода, че нашата болница не е за тях и търсят друго лечебно заведение. Демографският фактор също не е без значение, според мен. Ние сме изключително локална болница – 90% от пациентите ни са от севлиевска община. Когато населението намалява, съответно намаляват и пациентите ни.
-Но през последните години беше направено много в обновяването на болницата, както в помещенията за работа на медиците и стаите за пациентите, беше закупена нова медицинска апаратура…?
-Да ние се опитахме да преодолеем изоставането на лечебното заведение като материална база, като битови условия, като апаратура и техника – мога да кажа , че в момента ние притежаваме всичко необходимо за диагностициране на пациентите и за лечение в хирургия, и в ортопедия. Имаме чудесни операционни зали, имаме добри специалисти в тази насока, т.е. ние може да предложим достатъчно ниво на медицинска компетентност на нашите пациенти.
Да, може би не им предлагаме нещо извън медицинската компетентност, и може би там ни е основният пропуск, че недостатъчно популяризираме това, което правим като дейност.
Но хора, които нямат нагласата да ползват услугите на болницата успяват добре да формират мнение.
-В какъв смисъл?
-Когато болницата беше в тежко положение се говореше, че тя ще фалира. След като се подобриха нещата и лечебното заведение се стабилизира, и като материална база, и като човешки ресурс, изведнъж болницата ще бъде приватизирана. Т.е. има едни определени среди, които непрекъснато се стремят да дестабилизират лечебното заведение. И това също може би дава някакъв негативен отзвук сред населението.
Най-актуална тема напоследък е заплатата на управителя. Едва ли не управителят трябва да работи без заплащане, т.е ако той получава заплата, е лошо нещо. Държа да кажа, че заплатата на управителя се формира по Закона за публичните предприятия, в който включиха и управителите на лечебните заведения. Тя се определя по определени критерии и се гласува от ОбС. Изискванията за определяне на заплата на управителя са напълно обективни, няма никакъв субективизъм, а чиста математика. Имаше наскоро едно предложение в Народното събрание заплатите на управителите да бъдат равни на една министерска заплата. И това го внесоха същите хора, които преди години внесоха поправките в Закона за публичните предприятия за формиране на заплатата на управителя. Това търсене непрекъснато вината на чиновника, че той едва ли не е виновен за всичко.
-Но Вие възприемате ли се като чиновник?
-Не, разбира се! И няма как да се възприема. Имам чувството, че коментирайки заплатите на управителите на лечебните заведения, се иска да се извинят всички неблагополучия в здравната система. Сякаш, ако той не взема заплата, всичко ще бъде перфектно. Казвам това в контекста на цялата атмосфера, която се създава на дезинформация и на зле подадена информация, може би от наша страна.
-За колко от негативните оценки за болницата сте получил сигнали от пациенти, но не в социалните мрежи, а писмени, по официалния ред и за какво?
-Не трябва хората да остават с впечатлението, че болницата трябва да бъде галена и закриляна от никакви ветрове към нея. Трябва да има критика, трябва да има обратна информация от нашите потребители, за да знаем какво се случва. Там се къса нишката, защото за годните, които съм тук не сме получили нито една жалба от пациент, в която да пише: ”Искаха ми пари”! и аз съм убеден, че колегите не вземат пари от пациентите.
Да, имаме жалби по отношение на битови проблеми, но като цяло нямаме негатив, изразен от пациентите за некачествена услуга. Въпреки това битува нагласата, че “болницата не е достойна за нас и ние ще намерим нещо по-добро”. Няма лошо в това да се изисква, но нека да бъде по добронамерен начин. Когато забележките са с добро намерение, нещата са ясни. Но когато създаваш умишлено негативно отношение към едно лечебно заведение, то малко или много рефлектира върху цялата общност.
Когато дойдох в болницата имаше един портативен ехограф, а в момента са 5 нови. В АГ-отделението сме закупили чисто нов ехограф, приличен клас, какъвто няма на територията на общината.
Вложихме много желание, много средства, ангажирахме много хора да ни помагат. С помощта на Община Севлиево, Общинския съвет, местния бизнес, отделни личности от Севлиево болницата е в този добър вид. Разбира се основната заслуга имат работещите лекари, сестри, болничен персонал. Благодарение на тях през всичките тези години болницата се задържа на прилична стабилност.
Ние от 10 години нямаме закъснение на заплатите, от 8 години нямаме просрочени задължения.
От 10 години повишаваме непрекъснато работната заплата. Бюджетът на болницата се е увеличил 300%, заплатите със 600%. И всичко това се дължи на политиките, които проведохме за ефективно управление на финансовия ресурс. В резултат на това пациентите не купуват нищо за лечението, което провеждаме в болницата.
Основно наше задължени е и да повишаваме заплатите на персонала. Когато дойдох през 2015 година средната сестринска заплата беше 460 лв., а сега е 2300 лева, което прави приблизително 5 пъти увеличение. При лекарите е подобно съотношението. При административния персонал заплатите са значително по-ниски.
Всичкият този труд, всичките усилия, които бяха положени, са резултат на една обща концепция, че няма нищо по-добро общината да има собствена болница, защото в нея е по-евтино и по-сигурно.
Искахме да сме здравните адвокати на нашите пациенти, което ще рече онова, което ние не можем да направим, да ги насочим към болници, които имат условията за това. Ние постоянно транспортираме пациенти към други лечебни заведения.
-Кое искате непременно да се промени в болницата, д-р Цеков?
-Искаме младите севлиевски лекари, след като завършат висшето си образование да идват да специализират тук. Не осигурим ли приемственост на поколенията, каквото и да си говорим, каквото и правим нещата няма да имат добър край. Трябва лекарите с опит да го предадат на някой след себе си. Това не успях да го направя за тези 10 години, въпреки усилията, които положихме. Въпреки изкушенията, които предлагаме на млади лекари да станат стипендианти на болницата, нито едно севлиевско дете не дойде в болницата, за да специализира.
-Защо? Каква е причината, според Вас?
-Основният проблем, според мен са големите очаквания, които имат младите лекари за себе си. Те не си дават сметка, че истински лекар се става 10-12 години, след като започнеш да учиш медицина – 6 години следване, после 4 години специализация и едва след това започваш за разбираш за какво става въпрос в медицината, и да се утвърждаваш. А когато се влееш в потока в една голяма болница, вероятността да се обезличиш е много по-голям отколкото, ако дойдеш в една по-малка, в която ти си на терен от първия миг и след 20 дни вече си на първа бойна линия. Даваш дежурства и се сблъскваш с реалната патология директно и вземаш сам решения от първа ръка. Голяма част от младите колеги се страхуват за поемат тази отговорност и затова търсят големите болници. А там има по 20-30 лекари в едно отделение и вероятността да го попитат: ”Какво би направил ти в тази ситуация?” е много малка. Или, ако го попитат, преди него вече 4-5 човека ще са дали отговор на този въпрос или са дали решение.
Това създава едно усещане за спокойствие, че медицината е едва ли не просто някаква професия и това подвежда младите хора. Истински лекар се става когато застанеш сам пред проблема и му търсиш решението. Да, хубаво е да си теоретично подготвен! Хубаво е да имаш човек до себе си, който да погледне, да прецени какво правиш и тихичко да те коригира, за да може хем да имаш самочувствието, че можеш, хем да имаш усещането, че държиш нещата в собствените си ръце. Това дават малките болници на младите лекари – възможност да работят самостоятелно под един неангажиращ контрол от по-възрастните лекари. В големите болници това нещо го няма, знаят го младите лекари, които вече са се сблъсквали с този проблем – когато отиват на дежурство от тях се изисква само писмена работа… На много малко места младите лекари биват допускани реално до диагностично лечебния процес директно. Трябва да минат поне три-четири години, докато в малките болници това се случва на втория, третия месец…
-Вие помните ли си първото дежурство?
-На мен ми се случи на 20-тия ден в хирургията да ме оставят сам на нощно дежурство и трябваше да се справям с опит за убийство и самоубийство. Хората се оформят, когато работят на предния фронт, когато са подложени на стрес. За съжаление младите колеги стават жертва на системата, която още в най-ранните години на тяхното оформяне като лекари ги смазва …
Това, за което говорихме, вече сме го преживяли. Точно преди 10 години имахме почти същите проблеми и намерихме начин да ги решим. Надявам се заедно със севлиевската общественост да намерим тяхното решение и сега. Съвсем скоро ще споделим и добри новини за нашата болница.
Зареждане ...
