МИКАЕЛА РАЙНОВА,
9а клас, клуб „Журналист“ при СУ”Васил Левски”
Когата по случай Деня на четенето деветокласниците се срещнаха в книжарница „М-прес“ със Станислава Славова – автор на книгата с разкази „Зелената количка“, те бяха впечатлени от чудесния й изказ – жив, емоционален и интересен. И за да могат повече хора да се докоснат до него, участниците от клуб „Журналист“ й изпратиха няколко въпроса, на които писателката с удоволствие отговори. Същият изказ движи действието и в разказите й, които си заслужава да се прочетат – не само заради неочаквания им край, а заради магията на словото, която лъха от всяка страница!
-Разкажете ни нещо за себе си – Вие сте от Ямбол, как попаднахте в Севлиево и как ви се струва животът в малкия град?
-Родена съм и завърших средното си образование в Ямбол. След това няколко години живях в Пловдив, където взех бакалавърската си степен по Математика и Информатика. После се преместих в София, за една магистърска степен и четири години преподаване в национална гимназия. Заради работата на съпруга ми се преместихме да живеем в Севлиево. Беше временно, но след раждането на децата ни се оказа постоянно. Засега.
-На колко години бяхте, когато започнахте да пишете? И кога разбрахте, че можете?
-Започнах да пиша в гимназията. Бях в паралелка със засилено изучаване на български език и литература и английски език. Участвах в конкурси и ги печелех, бях главен редактор на училищния вестник. След това за около две десетилетия спрях, явно съм нямала какво да кажа. Преди няколко години им дойде редът на мислите ми да се подредят. Участвах в конкурси за разказ, поспечелих няколко. Включиха ме в курс за автори, които искат да издадат книга, на фондация „Буквите“. След специална селекция участвах и в семинар по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“. И така, посъбрала опит и материал, издадох първата си книга с разкази „Зелената количка“.
-Какво Ви кара да пишете?
-Загадка е и за мен. Зная за автори, които сядат и пишат с дисциплина. При мен е с „щракване“. Пътувам някъде и има „искра“, представям си края на разказа и почвам да си измислям какво се е случило преди това. За читателите краят е неочакван. За мен – началото.
-Кога пишете? Колко време ви отнема създаването на един разказ?
-Обикновено нахвърлях набързо идеята, когато ми хрумнеше, за да не я забравя. По-късно сядах да я пиша през нощта, когато децата ми бяха малки. Няколко дни и разказът е готов. Имам един, обаче, който още не съм изчистила вече трета година. Той е и по-дълъг, върви към новела. Оставила съм го да си помисли добре, преди да се завърши.
-Сега пишете ли? Имате ли нови разкази и планирате ли следваща книга?
-В момента не пиша. Сборниците по математика се оказаха по-интересни и се занимавам с тях.
-Работата Ви свързана ли е по някакъв начин с творчеството Ви? Кое Ви свързва с литературата?
-Професията ми няма нищо общо с хобито ми да пиша и това е много ценно. Важно е да имаш нещо, което те разтоварва, „предпазен клапан“. Винаги много съм обичала да чета, но за съжаление напоследък трудно намирам текст, който да ми задържи интереса. Участвам в един онлайн читателски клуб, понякога оттам черпя идеи за нови четива. На ротационен принцип всеки предлага книга, останалите я одобряват, даваме си един месец за четене и след това се събираме, за да я обсъдим. Силно препоръчвам участието в подобни клубове. Създават се ценни приятелства, отделно от чувството на споделено четене и идеи.
-Има ли герой от книгата, в когото се припознавате (освен героинята от „Любимата ми реплика“)?
-Почти всичките ми главни герои са жени. Част от мен са – пръсната по страниците на различни по големина и форма парчета. Останалите участници също си имат прототипи.
-Имате ли любим автор, който да Ви е повлиял като стил, изказ или начин на писане?
-О, това е мнооого обширна тема. Списъкът е дълъг. О’Хенри, Вонегът, Конан Дойл, Остин, Достоевски, Клавел, Пузо, Хелър, Ранд. Да спрем до десет. Или по-скоро да започнем с тези. Приятно четене!
Зареждане ...
