МАРИЛЕНА ХРИСТОВА,
11б клас, клуб Журналист, СУ ”В. Левски”
Тома Панайотов Томев е дългогодишен директор на СУ „Васил Левски“ – Севлиево и утвърден професионалист в сферата на образованието. Завършва Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ със специалност математика и педагогическа правоспособност, а професионалният му път е трайно свързан с училището, което ръководи от 29 септември 2000 година.
С над три десетилетия опит като учител и директор, Тома Томев утвърждава училището като стабилна и модерна образователна институция. Носител е на редица престижни отличия, сред които „Директор на годината“, „Учител на годината“, почетното отличие на МОН „Неофит Рилски“ и Почетния знак на Община Севлиево за значим принос в образованието. Под негово ръководство СУ „Васил Левски“ постига високи резултати, развива активно международни партньорства и внедрява съвременни образователни практики.
-Г-н Томев, как започна Вашият път в образованието и какво Ви вдъхнови да станете учител по математика?
-В гимназия „Цвятко Ганев“, предишното име на СУ “Васил Левски”, имах късмета да срещна като ученик истински преподаватели – личности, които не просто преподаваха уроци, а възпитаваха и вдъхновяваха. Още тогава реших, че искам да стана учител по математика. Работата с млади хора е динамична, предизвикателна и никога не е скучна. Удовлетворението да видиш как един ученик проглежда, разбира труден материал или открива таланта си, е несравнимо с нищо друго.
-Помните ли първия си ден като директор? Какви бяха първите предизвикателства пред Вас тогава?
-Първият ми работен ден като директор беше на 29.09.2000 г. Няма да го забравя никога, защото около 10:00 ч. секретарката ме информира, че е получила телефонно обаждане за бомба в училище. Обадих се в полицията и организирах напускането на сградата от всички ученици, учители, персонал. Полицаите направиха проверка – бомба нямаше, но учебният процес пропадна. Така започна моят път като директор – с бомбена заплаха! (смее се)
Предизвикателството през годините беше да запазя човешката близост с колегите, с които бях работил като учител преди това, без да позволявам тя да подкопава авторитета ми при вземане на трудни решения. Хората, с които до вчера сме пили кафе и сме споделяли, започнаха да се обръщат към мен на Вие.
-Какво Ви мотивира да продължите да ръководите училището цели 25 години?
-В образованието плодовете на труда не се виждат веднага. Да ръководиш училище 25 години означава да видиш как децата, които си приел в първи клас, се връщат като успешни професионалисти, а по-късно и като родители на твоите нови ученици. Всъщност аз съм не просто ръководител на училище, а двигател на един цял процес – образованието и възпитанието на нашите деца, че и родители.
След 11 години като учител и 25 като директор, училището престава да бъде просто работно място – то се превръща в лична мисия. Мотивацията тук идва от желанието да отстояваш авторитета на институцията, която трябва да е устойчива на политически и социални промени.
Моето разбиране е, че решенията, които вземам като директор, трябва да са съгласувани с ръководния и педагогическия екип на училището и да са насочени към неговото стратегическо развитие. Винаги съм се стремял да следваме единна политика за внедряване на новости и да предлагаме конкурентни методи, технологии, профили, така че СУ „Васил Левски“ да е предпочитано място за ученици и родители.
Мотивацията ми е подсилена и от подкрепата на родителите в лицето на Училищно настоятелство, което вече 20 години е съпричастно в живота на училището и е коректив в неговата дейност, за което му благодаря!
-Под Ваше ръководство училището постига впечатляващи резултати на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване. На какво според Вас се дължи този успех?
-Постигането на високи резултати на ДЗИ (Държавни зрелостни изпити) и НВО (Национално външно оценяване) в продължение на дълъг период от време никога не е плод на случайност. Успехът е резултат от изграден екип от прекрасни преподаватели, които не просто “преподават материала”, а умеят да вдъхновяват. Добрата приемственост между поколенията преподаватели също е причина за тези резултати, а не е моментна мобилизация. Когато учениците и родителите знаят, че в това училище летвата е вдигната високо, те се стремят да я достигнат.
-Какво е най-важното, което се стремите да предадете на своя колектив – учителите, с които работите?
-След 36 години в едно и също училище това, което искам да предам на колегите си, не са просто инструкции, а философия на работа. Когато познавам учителите толкова отдавна, искам думите ми да имат тежестта на споделения опит. Искам колегите ми да знаят, че директорският кабинет не е място за заповеди, а за подкрепа. Моята роля е да им осигуря спокойствие на работното място, за да могат те да дадат най-доброто от себе си. И да знаят, че училището се представя не само от директора, а от целия екип.
-Знаем, че училището участва в множество европейски проекти и партньорства. Как тези инициативи помагат на учениците и учителите?
-Участието в европейски проекти и партньорства е един от най-мощните инструменти за модернизация на нашето училище. През тези 25 години видях как тези партньорства променят не само уменията, но и мисленето на хората.
Нищо не мотивира ученика да учи чужд език така, както необходимостта да общува с връстници от друга държава или да се справя в работна ситуация в чужбина. Пътуванията и съвместната работа по проекти възпитават адаптивност, работа в екип, критично мислене и толерантност – качества, които са по-важни от всякога в живота.
Смяната на средата и досегът с иновативни образователни системи действат изключително мотивиращо. Учителят спира да се чувства изолиран и разбира, че е част от една по-голяма, европейска общност.
Създаването, администрирането и отчитането на един проект е цикъл, който изисква много умения, които се развиват както в учениците, така и в учителите. Това повишава техните компетентности и е добавена стойност за училището.
-В момента в училището се извършва ремонт за изграждането на STEM кабинети. Разкажете ни малко повече — какво ще представляват те?
-Това не е просто ремонт на няколко стаи или закупуване на нови мебели и техника – това е цялостна промяна на учебното пространство, която ще позволи на учениците ни да учат по начина, по който се работи в модерните образователни среди.
Вместо традиционните редици от чинове, кабинетите ще бъдат изградени като многофункционални зали. Най-важното в тях ще бъде проектно-базираното обучение и прилагането на изследователския подход в преподаването. Учителите по отделните предмети ще работят заедно, като ще се разгърне програмата от интердисциплинарни и STEM уроци.
Тенденцията е в тези кабинети да се засили активната роля на учениците в учебния процес, те да са изследователи и създатели, да генерират нови идеи, а учителите по-скоро да са в ролята на модератори.
-Какво е усещането да виждате как училището Ви се развива и обновява с такива модерни пространства?
-Усещането е смесица от дълбоко удовлетворение, вълнение и известна доза гордост. Като човек, който е в това училище от 1989 година, аз помня времето на тебешира, дървените чинове и вехтите черни дъски. Да виждам днес тези модерни STEM пространства, е като да виждам сбъдната мечта, за която сме работили десетилетия.
Цялостна промяна на образователната среда ще има не само в STEM – центъра, а и в цялата сграда. По Националния план за възстановяване и устойчивост община Севлиево извършва обновяване на училището – всички кабинети, коридори, съблекални, плувен басейн, което включва ремонтни дейности и ново обзавеждане и оборудване на стойност около 5 милиона лева. Изгражда се климатична система за отопление и охлаждане във всички стаи и фотоволтаична централа, която да захранва тази система, с цел енергийна ефективност. Създава се цялостна графична идентичност на училището, като пространствата ще бъдат с активни и модерни цветове. Класните стаи ще са обзаведени с модулни мебели, които позволяват лесна смяна на подредбата в образователната среда. Ще бъдат сменени или реновирани настилките в класните стаи, изцяло подменено осветлението, изградена пожароизвестителна система и нова озвучителна система. Чрез изграждане на външен асансьор в западното крило на сградата ще се постигне достъпна архитектурна среда.
Промяната на образователната среда ще изисква обаче по-голяма отговорност от ученици и преподаватели за нейното опазване и съхраняване, защото промените стават бавно и са скъпи. Вярвам, че нашите ученици ще приемат новите пространства като свой собствен дом и ще се грижат за тях.
-Как се почувствахте, когато получихте отличието „Почетен знак – Севлиево“?
-Получаването на „Почетен знак – Севлиево“ е момент, който трудно може да бъде описан само с една дума. Посветил съм по-голямата част от живота си на една институция и на един град. Такова отличие е много повече от официално признание – то е дълбоко лично и емоционално преживяване. Първото чувство е на огромна благодарност. Приемам го не е само като лично мое, като директор, а като признание за целия екип на училището – сегашния и за този, с който съм работил през всичките години.
Отличието е и едно удовлетворение и отговорност – знаейки, че си оставил следа в историята на Севлиево и че си допринесъл за развитието на хиляди млади хора в нашия град.
-Вярвате ли, че новите технологии помагат, или по-скоро пречат на образованието?
-Въпросът за технологиите в образованието е сред най-дискутираните днес. Вярвам, че те помагат, но само когато са средство, а не цел. Нашите ученици ще работят в икономика, доминирана от технологии. Ако не ги научим да използват дигиталните инструменти смислено и критично в училище, ние ги обричаме на неуспех по-късно.
В СУ „Васил Левски“ се стремим технологиите да бъдат невидимият двигател, който прави уроците по-интересни, но човекът остава в центъра на учебния процес.
-Какво според Вас е най-голямото предизвикателство пред българското образование днес?
-Българското образование традиционно е силно в теоретичната подготовка, но съвременният свят изисква функционална грамотност. Най-трудното днес е да трансформираме учебните програми така, че ученикът да вижда пряката връзка между урока и реалния живот. Предизвикателството е да научим децата да мислят критично, а не просто да възпроизвеждат информация.
Често училището е оставено само в процеса на възпитание, а родителските очаквания се свеждат само до високи оценки. Предизвикателството е да убедим родителите да са наши съмишленици в образователно-възпитателния процес.
-Какво бихте казали на млад човек, който се колебае дали да стане учител?
-Учителската професия е динамична, всеки ден с нови предизвикателства и много изискваща. Това е професия с гарантиран смисъл. Всеки ден ти оформяш бъдещето на някое дете. Твоят успех не е в цифри, а в очите на учениците, които след години ще те срещнат на улицата, ще те поздравят и ще попитат: „Как сте, г-не/г-жо! Познахте ли ме?” Училището е единственото място, където няма как да остарееш духом. Децата ще те държат буден, ще те провокират, ще те ядосват, ще те радват, ще те карат да се гордееш от успехите им.
Бих го уверил, че никой не се ражда директор или успешен педагог. Важното е да имаш емпатия и търпение. Всичко останало – методиката, технологиите, администрацията – се учи. Но любовта към децата и желанието да даваш знания не се учат, те се носят в сърцето.
Зареждане ...
