В началото на тази година излезе новата книга на проф.д.н. Венелин Терзиев, в която са включени всички негови анализи и есета от коментарната рубрика на в. „Росица“ „За нещата – коментар в днешно време“.
Ето какво казват за книгата:
Проф. Венелин Терзиев: Тази книга не е опит за утеха и не предлага удобни обяснения. Тя е резултат от дълго вглеждане в действителността – такава, каквато е, а не каквато ни се иска да бъде. Написана е във време на разколебани ценности, на подменени смисли и на обществено безвремие, в което въпросите стават все повече, а отговорите – все по-неясни.
Текстовете тук не претендират за окончателност. Те са публицистичен опит да се назоват нещата с истинските им имена – без заобикаляне и без страх от неудобството, което истината често причинява. Защото мълчанието, примирението и безразличието са много по-опасни от всяка остра дума. Те бавно рушат тъканта на обществото и ни превръщат в зрители на собствената ни съдба.
В тези размисли няма стремеж към нравоучение, а към пробуждане. Към припомняне, че историята не е архив, а памет; че демокрацията не е даденост, а усилие; че свободата не се изчерпва с правото да избираме, а започва от отговорността да мислим. И че всяко време, колкото и трудно да е, изисква хора, готови да понесат тежестта на думите и последствията от тях.
Тази книга търси читателя, който не се страхува да се усъмни – в политиците, в институциите, в наложените истини, но и в самия себе си. Защото без това съмнение няма нито развитие, нито смислена промяна. Няма общество, а само сбор от самотни хора, привикнали да живеят с малкото и да го наричат нормалност.
Ако тези текстове са предизвикали несъгласие, раздразнение или дори гняв, то те са изпълнили своята задача. Публицистиката не е удобен жанр – тя е форма на гражданска позиция. Тя е отказ да приемем подмяната на морала за естествен процес и отказ да се примирим с мисълта, че „нищо не зависи от нас“.
Тази книга свършва тук, но въпросите, които поставя, остават. Те продължават в разговорите, в съмненията, в личния избор и в общественото действие. Защото истинската промяна не започва с гръмки обещания, а с ясна мисъл, с памет и с куража да поемем отговорност за времето, в което живеем.
Оттук нататък думата е на читателя.
Размисли във време на безвремие
МИНКА МИНЧЕВА, главен редактор на в.“Росица“
Истинската болест на нашия обществен живот
е липсата на вяра в обществения идеал.(Иван Хаджийски)
Размислите ни с проф. д.н. Венелин Терзиев за нещата от живота, смисъла и нас самите във времето, в което живеем, започнаха преди пет години. И тогава то, времето, беше тревожно заради ковид пандемията и последствията от нея не само в икономическия, но и в социалния живот. Напрежението у нас се засилваше и от политическата обстановка в страната, която още тогава показваше, че макар и да са минали 30 години по пътя ни към демокрация, ние, българите, сме все още много далеко от нея.
В съжденията и разговорите за причините и последствията за трудния ни преход се преплитаха мненията на журналиста и учения проф. д.н. Венелин Терзиев, който анализираше фактите и събитията, довели до този хаос в държавата, с поглед към историята и посланията на известни български класици, които нарочно или случайно сме забравили. Убедени, че нашите размисли могат да провокират и читателите на вестник „Росица“, ние им дадохме публичност в няколко интервюта с професор Терзиев, които са включени в книгата „За нещата. Размисли за смисъла, времето и нас самите“.
Продължихме с търсенето на причините, които правят живота ни още по-труден и през следващите години, защото в тях са корените на бедите, които продължават да ни следват, да провокират злобата, омразата, разделението в обществото, недоверието към държавата, което засилва чувството за безнадеждност. Откривахме ги в непознаването на история ни, която във втората половина на XX век е била умишлено преиначавана и прикривана. А смяната на всеки обществен строй е започвал с унищожаване на доброто и добрите и с поемане на властта от другите… И как това е довело до промяна на ценности и морал, чиято липса пролича най-вече по време на 35-годишния преход от социализъм към демокрация, в който рушенето продължи, за съжаление, и на най-сигурните стълбове, които са пазили българщината през вековете – образование, култура, духовност, вяра. А резултатът – още по-голямо разделение на обществото, разпад на държавността, ширеща се нищета и некомпетентност, дори и по високите етажи на властта.
„Този изменчив свят на противопоставяне и различност обаче ни принуждава на приспособяване към това развитие. Обилното ни безразличие ни поставя в свят на незаинтересованост и непотребност. Всичко това е част от нашия манталитет, но и от недоимък на възпитание и недостатък на образование“, написа проф. Венелин Терзиев във в. „Росица“, с което сложи началото на рубриката „Коментар в днешно време“. Под нея от 11 септември 2024 година всеки петък до 19 декември 2025 бяха публикувани 65 есета.
Убеден, че натрупаните знания трябва да се споделят и предават, за да продължават своята мисия на просвещение, професор Терзиев ги събра в книгата „За нещата. Размисли за смисъла, времето и нас самите.“
Тя предлага едно друго мнение за причините на злото, за мъдростта на предшествениците ни, минали вече по този път, за опасността, която ни грози, ако отново пренебрегнем техните послания за бъдещето на България. И всичко това е написано с присъщия за учения аналитичен стил и прецизен език – „открито и с опит за определена смисленост“, но с голяма доза критичност. Доказателства са есетата: „Общество от овце, власт – от вълци“, „Средното образование – изгубеното звено на българската система“, „Образованието на ерата на икономиката на знанието“, „Блудстващи политици“, „Убиваме реалността“, „Омърсената държава на неслучилата се демокрация“…
И в останалите текстове, включени в книгата, професор Венелин Терзиев съвсем спокойно, без капка притеснения изразява своето критично мнение, когато търси причини и дава отговори за трудното време, в което живеем.
И ако ти, читателю, си задаваш въпросите: „Защо стигнахме дотук и има ли изход?“, непременно вземи тази книга и я разгърни. Може да не откриеш своя отговор в първото есе, което ще избереш, но продължи да четеш, защото всички те, макар и различни по теми, дават отговор за причините – уроци, които трябва да знаем и помним, и за посоката, по която да продължим.
„Няма по-страшна самота от тази – да бъдеш без история.“ (Ангел Вагенщайн)
Котодама: Словото като съдба. Между редовете на времето
Лилия РАЧЕВА, журналист, Радио Русе
Котодама е уникална концепция в японската култура, която се превежда като „душа на словото“ или „дух на речта“. Това е вярването, че думите имат специална духовна сила и са способни да влияят на света около тях, да причиняват промени в съдбите на хората и да оформят реалността. Котодама не само отразява дълбоко уважение към езика, но и полага основите на японския мироглед, в който хармонията между слово, мисъл и действие е от първостепенно значение.
Правилното използване на думи и добри послания е от особено голямо значение. Те не са произволна съвкупност, а проявление на човешкия дух и творческа сила.
Проникновените есета и философски размисли на професор Венелин Терзиев са издържани в духа на котодама. Посланията им са отвъд думата, пробуждат душата на словото. Плод на неговите търсения е томчето „Книга за нещата“. Под формата на откровения, философски размисли и есета техният автор разлиства душата на малките препъникамъчета в живота. Това свещенодействие със словото му се отдава със завидна лекота, а читателят получава отговор на въпросите, увиснали в пространството: „ …. неграмотността ни е овладяла и завладяла с пълна сила. Та и силата на тази неграмотност превръщат преследването на властта и закрепването на таз пуста пирамида на властта в единствена и заветна самоцел. И смятаме, че там и само там ни е мястото. … И колкото по неграмотни сме – толкова по-силни сме в това си желание.“
Денят ражда въпроси, отговори и размисли. Авторът цитира класиците, любимите си писатели и поети и преосмисля посланията им в духа на нашето време: „Разбуненото време ни подсеща, че трябва по-често и по-настойчиво да се обръщаме към онези наши съвременници, които са имали достатъчно акъл, сила и смелост да мислят и да казват онова, което да ни помогне да осъзнаем нашето съществуване и да му дадем определен смисъл и посока.“
Професор Венелин Терзиев хвърля мостове във времето. Погледът към историята е отговор на въпросите, които днес ни засипват, а ние се питаме защо точно това се случва, защо точно ние сме свидетели на промените и докога ще продължи промяната, трябва ли да сме безмълвни или да напишем новата история и т.н.
Читателят, разгръщайки книгата, ще надникне в безвремието, хаоса и миналото. Отговорите са между редовете на написаното слово – отвъд думата, по-нататък, по-дълбоко в душата.
„ЗА НЕЩАТА.Размисли за смисъла, времето и нас самите“
Литературни импресии, есета и коментари
© Венелин ТЕРЗИЕВ, автор, 2026
© Силва ВАСИЛЕВА, редактор, 2026
© Марин Георгиев, предпечат, 2026
© Божидар ГЕНКОВ, снимки, 2026
© Мирослава ТЕРЗИЕВА, корица, 2026
ISBN 978-619-93732-0-0
Зареждане ...
