Политическото безсмъртие, което се оказа илюзия
ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛЕН ТЕРЗИЕВ
Политическото безсмъртие, в което вярват нашите политици, изглежда, че е прекратено, макар и временно. Играчите в българския политически театър се опитват да сменят своите роля, но не виждат какво и как искат да променят.
Тъжността на случващото се е толкова осезаемо неприятна, но днес тя не се забелязва от никого. Дали това удобство е по-подходящьо, или просто ние така сме привикнали да го правим е трудно да се определи. Все по-трудно се разчита на верните и правдивите сигнали, които успешно са заглушени от партийната узурпация. Чувството за самосъхранение на собственото ни благосъстояние и никакво обществено влечение към случващите се процеси доведе до безизходност, която трудно ще намери решение.
Голяма вероятност има пребиваващите на терена политици да променят социалните си роли, но тяхната неспособност да произведат смислено произведение е все по-голяма, а надеждата все по-малка.
Можете да препишете известна черногледност на този опит за аналитичност, но трудно ще намерите смислени доводи да опровергаете тази теза. Всички участници и днес под една или друга форма са на политическия терен и си раздаваха и употребяваха своите роли. Тяхната първостепенна и най-важна задача бе благосъстоянието и добруването на народа ни, която така или иначе не се случва в онзи вариант, който очакваме и желаем. Все постигаме стратегически цели и изпълняваме значими задачи, а те все не успяват да ни поставят в онова положение и състояние на доволство.
Неспирните очаквания не помагат за подобряване на ситуацията, а въжделенията все същи и непроменени през годините. Сега съвсем неслучайно се оказахме в преход на несъстоял се преход. Отново мерки и програми с някаква особена значимост ще ни оправят за да преминем през непреходната трудна ситуация.
С висока степен на достоверност нашите политически актьори се оказват неподготвени за този политически театър, но продължават да се търкалят по сцената и да очакват поредните незаслужени аплодисменти. Някои напуснаха залата, а тези, които останаха в залата отново ще се наслаждават на безвкусната увертюра и на нескопосаната актьорска игра. Резервите са изгонени или въобще ги няма – просто само тези ни останаха. Неприемлива действителност, която води до долавящи се хлипове и до истерични смехове.
Най-съществената необходимост е в това какво да направим за да има известна положителност утре. Най-случващото се нещо е нищо, и ние го правим постоянно и последователно. Какво безумие ни е обзело, каква очакване в невъзможното да се случи и какво безразсъдство за да го правим отново и отново.
След Възкресението ще падне поредната завеса и тогава режисьорът ще е раздал отново текстовете и ролите, а театърът ще започне подготовката на новата постановка. Ще сме поукротили страстите, но ще сме запазили желаните очаквания. Участниците ще са неподготвени за новите роли, ще сричат по трибуната, ще празнословят и ще говорят с глупостта си. Ще се наложи да проявим известена толерантна устойчивост, за да ги преглътнем и да продължим търпеливо да очакваме случването на нещо, което уж ни е обещано.
Добре е да разберем за обещаното преди да последваме главния герой, да открием същественото, преди да ни представят несъщественото, да направим усилието в поне това начинание.
Зареждане ...
