ПРОФ.Д-Р МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА
Повече от очевидно е, че учебните планове и програми в българското училище се нуждаят от сериозна и добре обмислена промяна. По този въпрос отдавна има обществен консенсус – сред учители, експерти и родители. Именно затова всяка подобна промяна следва да стъпва върху задълбочен научен анализ на състоянието на системата и върху ясно разработена концепция. За съжаление, предложената от Министерството на образованието и науката „Концепция“ за промяна на учебните програми не отговаря на тези изисквания.
Материалът, представен за обществено обсъждане, по-скоро наподобява фрагмент от намерение за реформа, отколкото цялостна концепция. В него присъстват общи разсъждения, отделни предложения и декларативно формулирани принципи, но липсва системност, научна аргументация и яснота. Основните елементи на една истинска концепция – дефиниция, контекст, цели, методи, ресурси и механизми за оценка – или отсъстват, или са само маркирани, без да бъдат разработени.
Особено проблематично е, че в предложението не се вижда методически инструментариум. Без него всяка концепция остава неприложима на практика и се превръща в поредния документ с добри намерения, но без реален ефект в класната стая.
Облекчаване без визия
Да, необходимо е учебните програми да бъдат облекчени, да се насочат към формиране на умения и да се развиват в рамките на компетентностния модел. Но това не може да се случва „адхок“, с аргумента, че не остава време за личностно развитие, социално-емоционална интелигентност или мотивация за учене. Образованието не е развлечение, което се опростява, за да стане по-лесно. То е сложен процес, който изисква ясна визия, прецизно формулирани цели и адекватни методи.
Предложеният материал е определен като „основа за дискусия“, но трудно може да бъде възприет като обща визия за промяна – дори от непретенциозния читател. Липсва отговор на ключовия въпрос: какъв тип училище искаме и какви личности трябва да формира то.
Претоварване, но не само от съдържанието
Безспорно е, че сегашните програми страдат от претовареност с фактология, сложна терминология и изместване на „научността“ към все по-ниски възрастови групи. Това често се оправдава с аргумента, че днешните деца са по-информирани и по-гъвкави. Проблемът обаче не е само в съдържанието, а и в самата организация на обучението.
Урочната система – строго рамкирана и фрагментирана – не позволява пространство за мислене, разсъждение, анализ и критично отношение. Урок след урок, тема след тема, без свързаност и време за осмисляне. Така ученикът е принуден да учи наизуст – до следващия час.
В много други образователни системи децата не учат по-малко, а по различен начин – тематично, с продължение, с акцент върху разбиране, механизми и взаимовръзки. Именно този въпрос обаче напълно отсъства в предлаганата концепция.
Неясни цели, неясни понятия
Сериозни съмнения будят и формулираните цели на промяната. Какво означава „ера на променящите се професии“? Какво са „компетентностите на живота“? Можем ли и трябва ли да се откажем от заучаването, при положение че ученето по дефиниция включва и този процес? Как точно ще се „освободи време“ за учениците и учителите и с какви средства?
Не по-малко проблематични са и принципите, заложени в документа. Настоящите учебни програми вече са изградени върху компетентностен модел и стандарти. Какво точно се променя? Как е изчислено, че времето за нови знания не трябва да надвишава 45 процента? Какво означава „олекотено съдържание“ и има ли ясно определение за това?
Особено тревожно звучи и ориентацията към ученици със „средни когнитивни способности“. Какво означава „средното“ в една образователна система и какъв резултат очакваме да произведем с подобен подход?
Вместо заключение
По тази тема може да се пише още много. Но при липсата на ясна визия, научна обосновка и методическа последователност, предложената „Концепция“ трудно може да бъде основа за реална и смислена реформа. А образованието заслужава много повече от поредния недоизработен документ.
Зареждане ...
