Професор Асен Златаров е бил чест гост на Севлиево по покана на читалище ”Развитие -1870″ и е поддържал близки връзки с местната общност, съобщи доц. Гено Матеев.
При посещенията си в Севлиево той е изнасял лекции за културното издигане на народа, ролята на науката и нуждата от “слънчевото възпитание” на младежа. Те са предизвиквали голям интерес в севлиевската общественост. Връзката на проф. Асен Златаров със Севлиево е била толкова силна, че след неговата смърт една от улиците на града е наречена на неговото име.
ДОЦ. д.ф.н. ГЕНО МАТЕЕВ
В съзнанието ни битува убеждението, че няма незаменими личности. Това не се отнася за Асен Златаров. Това заключение е не само на изучаващи неговото творчество и живот, но и на неговите възпитаници, стигнали равнището на забележителни учени, преподаватели и общественици. Никой от тях не достигна неговата многостранна дейност, влияние и обич на народа, с радост посрещан и изпращан като оратор и трибун в цялата страна.
Асен Златаров е роден на 4 февруари 1885 г. в Хасково. Слагат му името Иван-Асен, в памет на цар Иван-Асен II, извоювал през 1230 г. голямата битка при село Клокотница и утвърдил могъществото на България. Бащата на Асен – Христо Златаров, е роден в Чирпан и се развива като търговец и участвал в национално-освободителните борби. Майката, Теофана х. Иванчо Минчева /1847-1927/ е родена във видна възрожденска фамилия в Хасково. Тя е образована, изучава руски и полски езици, проявява интерес към художествената литература.
Отначало Асен Златаров учи в реална гимназия в гр. Пловдив, но се премества в София с цялото семейство, завършва средното си образование през 1903 г. Желаел е да следва медицина, но по здравословни причини записва химия в Софийския университет през уч. 1903-1904 г. От 1904 г. Златаров следва химия в гр. Женева, Швейцария, където завършва през 1907 г. През това време посещава лекции по физика, философия и литература. Защитава дисертация и става доктор по химия и физика в университета в гр. Гренобл във Франция през 1908 г. През 1909-1910 г. специализира химия на храненето и хранителните продукти в гр. Мюнхен, Германия.
След тази съдържателна подготовка в образованието си по химия и физика, овладяване добре на немски и френски език, богата култура по философия и литература, Асен Златаров се отдава на научна и преподавателска работа. През учебната 1909-1910 г. е учител в мъжката гимназия в Пловдив.
През 1910 г. става асистент в катедрата по органична химия в Софийски университет. От 1920 г. е доцент по физиологична химия в Медицинския факултет на Софийския университет и частен доцент по биохимия /1920 г./ през 1922 г. е избран за редовен доцент по химия на храненето, а извънреден професор – през 1924 г. От 1935 г. Асен Златаров е редовен професор и ръководител на катедрата по органична химия във физикоматематическия факултет на Софийския университет. През това време той израства като уважаван и известен химик-органик и биохимик, писател, оратор и убеден демократ, хуманист, общественик по призвание.
През 1910 г. вече като асистент, Асен Златаров създава семейство с красивата, с небесно сини очи, свенлива и нежна Евдокия Николова Атанасова, дъщеря на офицера от Бесарабия Никола Атанасов, участвувал в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. като войник от армията на Руската империя. Отглеждат двама синове – Асен и Светозар. Имах възможност да разговарям с д-р Светозар Златаров през 1986 г. около 30 минути. Запомних неговата доброта и обществен интерес.
Асен Златаров става известен като писател, поет и майстор на разкази , драми и т.н. Атанас Гълъбов е отбелязал в спомените си по вечеринки и утра са рецитирали негови творби, които са били неотменни книги от библиотеките на всеки гимназист. Сред тях са: „Под сенките на облаците“, „Безсъници“, „Песен за нея“, „Цветя за него“, „Трагедията на Яворов“, „Градът на любовта“ и др. с псевдоним Аура.
С голямо себераздаване и неимоверно натоварване, се посвещава на популяризиране знанията сред населението в цялата страна. За своя кратък живот е изнесъл над 1000 сказки. Става известен като много приятен и излъчващ с умен поглед и изражение на почтен и достъпен лектор. Един час преди пристигането му са запълнени читалищните салони, посрещан е от права и ръкопляскаща публика, и още по-сърдечно изпращане.
Известният проф. химик Йордан Чолаков си спомня, като гимназист, как за първи път вижда и слуша Асен Златаров: „Когато влиза в салона настъпва тишина. Погледът обхваща едно голямо чело и под него окъпани в мека усмивка очи, от които струи и ум, и сърдечност, и галеща мекота. В залата се разнася тих, напевен баритонов глас. Среден на ръст, слабо приведен, с нежно движение на ръцете, чудният майстор на словото превръща в миг всички в остър слух.
Атанас Далчев обръща внимание на универсалността в творчеството на проф. Асен Златаров, като заключава: „Сред всичките ни съвременни хора на културата, Асен Златаров се отличава с широтата на своите духовни интереси и разнообразието на своето творчество. Той притежава познания из всички области на науката, той пише научни книги, твори романи и поеми, държи сказки и произнася речи; най-сетне той е човек на теорията и общественик“.
Проф. Асен Златаров е основоположник на биохимията в България. Председател е на съюза на химиците в България от 1929 г. до кончината си на 22 декември 1936 г. Редактор е на списание „Химия и индустрия“. Изследвал е хранителната и калорийна стойност на хранителните продукти. Ценни са изследванията му за храненето у нас и за глада. Изучил е обстойно начина на приготвяне и използване на храната в българската национална кухня. Работил е по изучаване на ензимохимията на тежките метали, стимулацията на поникването и растежа на растенията.
Проф. Асен Златаров открил чувствителна и специална реакция на нитратните йони и определяне качеството на питейната вода. Това откритие е наречено в специалната литература на негово име. Изяснил е много проблеми по използване на розата, соята и японската гъба. Научните му трудове „Фитобиохимични студии“ I и II част /1914-1916/ и „ Фосфатидите в сланутъка“/1921/ са издадени на немски език; „Принос към въпроса за количественото отделяне на фосфорната киселина в растителните вещества“/1915/, „Изхранването на България“/1922/, „Принос към ензимохимията на тежките метали“/1931-1936/.
В тази връзка акад. Михаил Арнаудов е написал: „Асен Златаров беше не само истински учен, но и истински човек. Като учен той проявяваше най-ценни качества на един изследовател и мислител; жажда за сродяване с истината. Велико сърце, велика доброта, велико нравствено безкористие, той раздаваше навред неизчерпаеми съкровища на мисълта и любовта си“.
Един от тези, на които е запалил пламъка и жаждата да станат химици, е проф. инж.химик Йордан Чолаков. Той емоционално е изразил спомени за срещи с Ас. Златаров и при следването му в гр. Мюнхен, и след това грижовната помощ при първите публикации и в редколегията на сп. „Химия и индустрия“ и т.н.
През 1926 г. Асен Златаров посещава Париж и неуморно изучава постиженията в интересуващите го сфери. Той се утвърждава като учен от международно значение. Завръщайки се в София той бележи нови успехи. Издава 14 разработки, от които 5 от научно-популярен характер, а 9 са по химическа тематика. От тях 3 са издадени на френски език и 2 на немски език.
През 1935 г. Асен Златаров чества своята 50-годишнина, става редовен професор и завеждащ катедра по химия в Софийския университет. Същата година взема участие в XV-я международен конгрес по физиология в Ленинград и Москва, който се открива на 9 август 1935 г. от проф. Иван П. Павлов – патриарх на физиологията. Докладът на проф. Асен Златаров – „Кадмият и окислителните ензими“ – получава висока оценка и е отпечатан в научното сп.
„Успехи биологической химии“. Златаров се запознава с руската култура, с учени, стават близки с акад. Н. Державин. У нас написва книга „В страната на съветите“, в която отразява новия социалистически живот без капиталисти, с достъп на трудещите се до образование, култура и управлението. Тогава към нея се проявява голям интерес.
През 1935 г. проф. Асен Златаров е поканен в Белград за участие в конгреса на лекарите. Докладът му е на тема „Нови опити за лекуване на рака“. Пред делегати от всички славянски страни той говори блестящо за сразяване на един от най-упоритите врагове на човечеството – коварната болест. Аудиторията се превръща цялата в слух. Докладчикът не чете, а говори, като истински магьосник на речта. След това е поканен да говори в университета „Коларчеви“ на тема „ Борбата със старостта“. Говорил интересно, убедително и накрая един от Белград казал: „Защо хубавите неща са толкова кратки?“, а проф. Златаров е говорил цели два часа.
В този контекст популярният акад. Ташо Ташев е написал: „Асен Златаров беше богато надарен, всестранно образован и с интерес към всички клонове на науката, литературата, изкуството и историята на човечеството. Той се прояви като енциклопедист на XX век и като късен представител на нашите възрожденци…“. Асен Златаров чрез цялата своя дейност и многобройните социални и научни прозрения е истински гений.
През 1930 г. проф. Златаров отпечатва статия озаглавена „Биохимията на цинка и проблемата за злокачествените наръсти“. С нея Златаров се проявява в световната литература като истински визионер на бъдещето. Това е разработка колкото интересна, толкова и резултатна, значима.
Проф. Вера Павлова и акад. Ас. Хаджиолов убедително доказват, че през 1920 г. т.е. още преди канадците Брантинг и Бести, Златаров е добил инсулиноподобно вещество, извлечено от екстрактите на спанака, което всъщност е като съвременния инсулин. Проф. Вера Павлова изнася в доклад и други постижения на Златаров и заключава: „…имаме работа с един учен със световно име и историческа роля и значение за развитието на нашата наука и култура“.
Проф. Асен Златаров е прекрасен лектор, любим преподавател на студентите. Акад. Кирил Братанов, негов студент си спомня: „Той беше за мен най-скъпият, най-любимият професор. Проф. Асен Златаров не четеше своите лекции, а говореше. Едната катедра му беше олтарът. В неговите лекции имаше наука, това беше основното, но имаше и философия, имаше и поезия, много умело намираше място за лек хумор“.
Проф. Асен Златаров по природа, убеждение и дейност е демократ, хуманист и борец за свобода и истина. Изнася лекции, сказки по тези проблеми и нравствени ценности. Издава брошура „Демокрация“, „Изкуството да се живее“ и др. Проявява се като смел борец за мир, но когато през 1912 г. започва освободителната война за Одринска Тракия, той е доброволец. Още с появата на хитлеризма, той издига глас за опасността от война, от фашизма. Той пише материали и говори за расизма, за неговата ненаучност и реакционност.
През 1930 година проф. Златаров създава собствена радиостанция „Родно радио”, работила до 1935 година. Същата година, поетът Сирак Скитник и проф. Асен Златаров имат голяма заслуга за откриването на Националното радио. Проф. Асен Златаров е основоположник на въздържателното дружество в България.
В тази връзка акад. Димитър Ц. Братанов отбелязва: „Златаров със своя огнен темперамент и изключително богатство на идеи стана фокус на нашите идеи и борби“.
Проф. Асен Златаров пише за срещата си с Жан Жорес и следва заветите му. По убеждение е социалист, участвува в борбите на работническата класа. Уважават го и комунистите. По време на антифашиската съпротива 1941-1944 г. Хасковският партизански отряд е наречен „Асен Златаров“. Той се бори против алчността, завистта, користта, високомерието и политическия разврат. Като морално извисена личност Златаров формира стремеж към истината, свободата, любовта, демокрацията и сиянието на хуманизма.
Проф. Златаров говори за Ботев и Левски, изнася сказки за идеите на Ботев и той води студентите на лобното му място. Пламенно говори за Яворов – негов приятел, за Вазов, Антон Страшимиров, Т.Г. Влайков, Пенчо Славейков, Мара Белчева, с поета Сирак Скитник работят за откриване на радио в София през 1935 г. и т.н. В тази връзка още през 1932 г. акад. Людмил Стоянов заявява: „Няма друг тъй типичен случай на безкористна обществена служба у нас, както тая с д-р Асен Златаров“.
През 1936 г. проф. Златаров заболява тежко и в началото на м. декември отива във Виена на лечение. Написал е завещание до жена си, в което накрая я съветва да бъде внимателна с децата и да влиза с усмивка, защото „смехът е озонът на живота“. Вторият завет е до младежта: да обичат България и ако искат да върви напред, да отгледат три добродетеля – „любов към труда, любов към истината и любов към народа“.
След операция от рак на стомаха, проф. Асен Златаров, в 8 ч. на 22 декември 1936 г., почива в гр. Виена. Внезапната скръбна вест се разнася в София и в страната. Формира се обществен комитет за погребението, събират се средства. Двама шофьори с риск по ужасните пътища и без отопление докарват ковчега с тялото на любимия българин. Първият траурен митинг е в кв. „Коньовица“, пред читалище „Аура“ – псевдоним на Златаров. След това, младежи, носейки ковчега, преминават през София. Образува се над 50 хилядна процесия. Студенти носят факли, на гроба се произнасят речи от Кирил Драмалиев, Йордан Милев, студентката Недялка Караилиева. Опелото е отслужено от свещеници, начело с митрополит Стефан. София е покрита с некролози, в цялата страна са спуснати черни знамена. Свирят сирени, хората масово отдават последна почит на големия българин. Това са отбелязали и европейски вестници, както и френският в. „Юманите“.
Зареждане ...
