ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Решенията, каквито и да са те, изискват определена грамотност, която е не само образователна, но и морална, гражданска и човешка. Всяко решение е отражение на способността ни да разбираме последствията от действията си, да мислим в перспектива и да поемаме съответната отговорност. Когато тази грамотност липсва, светът около нас постепенно започва да се превръща в безпрецедентна ситуация.
Често намираме удобно оправдание в обстоятелствата. Казваме си, че „такава е ситуацията“, че изборът е бил ограничен, че сме били принудени да избираме между наличните възможности. Именно тук се крие най-голямата заблуда, защото „наличните“ не са даденост, а резултат от предишни наши решения. Немският философ Хана Арент отбелязва, че „най-голямото зло се извършва от хора, които никога не са решили дали да бъдат добри или зли, а просто са престанали да мислят“. Липсата на мисъл превръща избора в механичен акт, лишен от всякакъв смисъл.
С времето „наличните“ избори стават все по-калпави и несретни. Качеството на решенията се понижава, докато тежестта на отговорността расте. Попадаме в своеобразна порочност — колкото по-лоши са решенията, толкова по-голям става батакът, в който сами сме се поставили. А колкото по-голям е той, толкова по-страшни са последствията от всяко следващо действие. Платон предупреждава: „Най-голямото наказание за онези, които отказват да участват в управлението, е да бъдат управлявани от по-лоши от тях.“
Истинската трагичност не е в това, че грешим, защото грешките са неотменна част от нашия път. Трагедията е в отказа да се учим от тях, в примирението с посредствеността и в убеждението, че нямаме алтернатива. Грамотността на решенията изисква усилие, определена информираност, критичност и немалко смелост, за да се излезе извън рамката на „каквото има“. Тя изисква определена зрялост и способността да мислим не само за личната изгода, но и за общото бъдеще.
В крайна сметка решенията са огледало на това кои сме и накъде искаме да вървим. Ако продължим да оправдаваме лошите избори със ситуацията, ще се озовем в още по-ужасяващ хаос. Ако все пак направим опит да си върнем грамотността като мислене, отговорност и ценност, все още имаме шанс да намерим верните пътища. Алберт Айнщайн казва: „Светът няма да бъде разрушен от онези, които вършат зло, а от онези, които ги наблюдават и не правят нищо“.
Зареждане ...
