– Последните 2 години без съмнение са най-силните в кариерата ти.
– Да, в последно време доминирам!
– Усещаш ли напрежение от факта, че на всяко българско състезание трябва да отстояваш водещата си позиция?
– Определено. В България всички погледи са насочени към мен, хората очакват единствено най-добрите постижения. Но това не ме сдухва ни най-малко. Напротив – кара ме да се напъвам дори повече.
– Вече си и официална част от семейството на Monster Energy.
– Да, от два месеца работя заедно с Monster. Отдавна съм фен на марката и се радвам, че най-сетне мога бъда част от това голямо семейство.
– Когато започна да жънеш успехи преди година, беше уверен, че това се дължи на отличната ти физическа подготовка. Промениха ли се нещата през 2017?
– О, да! Чувствам се много по-здрав и силен от миналата година. Заедно с моя кондиционен треньор наблягаме на повече и по-тежки тренировки. Отделно от тях си купих шосеен велосипед и започнах да изминавам по 60 км 2-3 пъти седмично.
– Остава ли ти време за нещо друго, освен за тренировки?
– Ха-ха, разбира се! Когато човек иска, той винаги намира време. Сутрешната ми кондиционна тренировка е от 7 до 9. После закусвам добре и излизам със шосейния велосипед, а ако имам сили, вечерта съм на Витоша за няколко спускания.
– Докъде се надяваш, че можеш да достигнеш?
– Ако продължавам да тренирам усилено и да се включвам в международни състезания, бих могъл да достигна до Топ 50 в Европа. А защо не – и до Топ 40.
– Преди година ти предстоеше първото голямо предизвикателство – състезанието във Вал Ди Соле, Италия. Беше ли толкова страшно, колкото се опасяваше тогава?
– Готвех се за това състезание със съзнанието, че е едно от най-тежките в Европа. Но чак след като видях трасето наживо, осъзнах колко сериозни са нещата. Беше брутално. Имахме на разположение цели 4 дни за каране, което ни изигра лоша шега – защото след няколко дни тренировки трасето започна да се подкопава зверски много. Стана направо невъзможно за каране, а когато дойде време за финала, беше абсолютно нечовешко.
– Хвана ли те страх?
– Честно казано – да. Доста състезатели преди мен падаха и се налагаше почти непрекъснато да ги изнасят с хеликоптер от трасето. И тъй като седмица след това ми предстоеше четвърти кръг от българските даунхил серии, реших да се пазя. В крайна сметка, нямаше какво да доказвам – исках да мина трасето, но без травми. И въпреки всичко беше нещо зверско – няколко пъти изпусках кормилото, клипсовете започнаха да се откопчават…
– След това имаше и още няколко международни участия. Как минаха те?
– С всяко следващо се справях все по-добре. Бях на европейския шампионат в Сeстола, Италия, където заех 52-ро място – едно нелошо постижение. Няколко седмици по-късно бях на страхотно трасе в Шладминг, Австрия, в един от най-добрите байк паркове в Европа. На финала дадох 80-о време и то само заради една грешка в началото, без която вероятно щях да съм 50-и.
– Едва ли смяташ да спираш със състезанията в чужбина?
– В никакъв случай. През август ще участвам на четири състезания – едно в Чехия и 3 в Швейцария. Септември пък ми предстои участие за европейската купа в Леоганг, Австрия. Силно се надявам там да постигна добър резултат.
Зареждане ...
