В края на миналата седмица в Севлиево се проведе дискусия, посветена на възможностите и перспективите пред Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз в България, която е от ключово значение за развитието на земеделието и селските райони.
По време на дискусията са били представени акцентите на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони през 2026 г., както и предизвикателствата, пред които са изправени земеделските стопани при неговото изпълнение.
Кои са те и как ги приемат българските фермери, коментира за вестник „Росица“ евродепутатът Илхан Кючюк, организатор на срещата.
-Г-н Кючюк, кое е най-важното, което българските фермери трябва да знаят, за да се възползват от възможностите и перспективите, които предлага Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз?
– Да не се притесняват от строгите регулации, които на първо време изглеждат сложни и необясними за българските граждани. И да не се отдръпват от възможностите, които дава Европейският съюз. Това е базисният разговор, който трябва да водим всеки един. Да, това са правила, които през годините не са станали по-прости. Бюрокрацията в Брюксел е сложна структура, но въпреки това ние трябва да намерим начин да транслираме тези послания, да ги обясняваме на един много разбираем език, за да може българският гражданин, ако иска да се занимава, независимо дали със селско стопанство или не земеделски мерки, дали да предпочете създаването на работни места, създаването на някакво занимание, което да осигури поминъка на група от хора, да го насърчим. Има проблеми, които са видими и те не са от вчера, и от днес, нито в българското, нито в европейското земеделие. Но основното послание е да се работи със самочувствие, като европейски граждани, за да може да участваме в европейското земеделие.
-Кое е по-притеснителното в новите правила, които фермерите трябва да прилагат?
-Притеснението им идва от това, че правилата са сложни. Бюрокрацията е тежка, изискват се много документи. България не е от държавите в ЕС, в които хората рискуват при вземане на решения. Винаги сме по-предпазливи. Безспорно това има и своите исторически предпоставки. Гледаме малко по-късно да се включим в процесите на вземане на решения. Впрочем откакто сме част от този Европейски съюз – вече 20 години, един от основните ни дефицити е този – чакаме решенията някой друг да ги вземе и се превръщаме в изпълнители. А ми се струва, че е време, след две десетилетия да бъдем с по-голямо самочувствие и сами да решаваме въпросите.
А що се касае до миналогодишната финансова рамка и за ролята на Общата селскостопанска политика, винаги тече един и същи дебат – от една страна парите трябва да са повече, защото това е ключов сектор за европейската сигурност, структуроопределящо занимание за гражданите за държавите членки на ЕС. От друг страна обаче, нуждата от реформа на този сектор също е належаща. Изключително притеснителни са някои от тенденциите и най-важната е, че има желание в една от групите на по-богатите, по-старите държави в ЕС, да се направи един общ фонд. И този общ фонд да включва и общата селскостопанска политика, и кохезионните фондове, които познаваме като традиционни инструменти в България, и социалната помощ… И всичко това, което следва от услугата, под формата на фондове, да се включи в едно, което е абсолютно неприемливо, защото губещо ще бъде земеделието. И това е основното политическо послание, което отправяме. И призивът ми към българското правителство, независимо какво е – служебно, редовно, то трябва да бъде активно в това направление.
-Г-н Кючюк, как в тази обща визия за развитие на селското стопанство ще се запази индивидуалността на всяка държава по отношение на традиционните за нея плодове, зеленчуци и вкусове на храни? Защо, за разлика от други държави в ЕС, ще цитирам съседна Румъния, българските фермери и производители на храни много бързо се отрекоха от тези традиции?
-Защото избрахме един друг подход в началото – да поощряваме земеделието като по-комплексна политика. Да не противопоставям сектор на сектор, но резултатите са видими. И Вие сте много права в тази констатация, че ключови традиционни, български отрасли бяха изоставени през годините. Усилията на хората, които ги упражняваха бяха изключително неглижирани и това си има своите последствия. И с още едно нещо трябва да се съглася с Вас – ЕС е пространство, в което всеки трябва да влиза със своята собствена идентичност. И колкото по-изтъквана е тази българска идентичност с таланта, с нещата, които произвеждаме – това безспорно ще е нашата визитна картичка. И колкото по-пълна и богата е тя, толкова по-успешни ще бъдем.
-Защо не показваме онова, което правим добре в областта на селското стопанство?
-Това важи и по отношение на енергетика, на манифактура, и производство, и талант, и другите нови технологии, които се развиват вече, защото и там имаме своите качества.
Разбира се, че имаме всички възможности да сме успешни в този ЕС, но както вече имах възможност да кажа – от нас зависи как искаме да стоим. Дали да сме наведени и чакащи, или изправени. Но това изисква изграждането на национален консенсус за България. Ако погледнем държавите, които са успешни в ЕС, това определено са държави, които успяват да изразят своя национален консенсус, дори когато трябва да вземат сложни и трудни решения. Спомням си колко тежък беше дебатът в Полша за закриването техните мини, които бяха и продължават да бъдат важна част от енергийния вид на държавата. Събраха се всички ангажирани страни и професионалистите, и гражданското общество, и съсловните организации заедно със синдикатите, и политическия елит, и изковаха една позиция. Когато позицията е национална, тя вече е далеч над политическото и слава богу, далеч над партийното разбиране как трябва да се развива един или друг сектор в държавата. И ако трябва да обобщя с две изречения – на нас ни трябва стратегическо мислене по основните въпроси в страната, за да могат да бъдат защитени навън.
-Кой трябва да направи това? Откъде да се започне?
-С национални усилия. В България има институции, които трябва да намерят своето водещо място. Ние сме парламентарна република и това трябва да се случва с активното взаимодействие на Българския парламент с Министерския съвет. Министрите са тези, които отиват и представят позицията на България. Ако е въпрос, който касае външната политика, там е българският външен министър. Ако е въпрос, който касае енергетиката и климатичните промени там трябва да бъде министърът на енергетиката или министърът на околната среда. А мандатът, безспорно в този механизъм за изготвяне на решения, трябва да се даде от Българския парламент, заради характера на държавата – ние сме парламентарна република.
-Какви въпроси Ви задаваха участниците в срещата?
-По-професионалните въпроси бяха към лектора г-жа Ализан Яхова. Но имаше и въпроси с висока политическа тревожност, като тези: Накъде върви държавата? Как институциите могат да влязат в релси и под това хората разбираха как да бъдат еднакви за всички, а не бухалки за една част от българските граждани и облагодетелстващи за другата част. Т.е мнението, че за едни държавата може да е майка, а за други – мащеха е абсолютно тревожен момент. Видях го в очите на тези хора! С емоциите и с разума си го показват. И това бяха част от основните въпроси.
Не е отшумяла идеята, въпреки че мина известно време от големите протести в София и страната, България да бъде правова държава! И всеки го усеща по този начин. Разбира го и иска да върви по този път на справедливостта, на създаването на правила, които да бъдат спазвани от всички, за да може след това да дойде и благосъстоянието. В крайна сметка нека да си го кажем – хората се вълнуват от това – старините им да бъдат по-спокойни, с добри дни за тях, за семействата им. И да има перспектива за децата им, за да останат тук, в България. И техният път не е в пътя на отчуждението, на гурбета. А тяхното първо желание е точно обратното – да бъдат на село, в малкия град, да се развиват в рамките на собствената си държава. Да получават най-доброто от ЕС като възможности, но заедно с това да не се отдалечават от това, което ги привързва към родината. А именно ценностите, рода, паметта, историята… Това са неща, които имат значение за хората, с които аз разговарям. А мисля, че те са важните и за по-голяма част от българските граждани.
-А виждат ли тези хора своята лична отговорност, за да се случи това, което искаме? Моето впечатление е, че за нас, българите, държавата е някъде там, в София, на жълтите павета… Не осъзнаваме, че държавата е всеки от нас!?
-Това е дълъг процес, който преминава през обучение по гражданство, по участие в обществените процеси. Един от нашите дефицити е точно този – очакваме някой друг да свърши работата, която ние не искаме да извършим. Защото ни се струва, че политиката е мръсно занимание, за което трябват ботуши да не се омърсим и тя е за определени хора хора, а не е за всички. През последно време виждам, че това мислене се променя… Дали заради протестната енергия, или заради високото ниво на неодобрение към работата на институциите, което всички кратко наричаме „завладяна държава“, има по-голяма чувствителност. Надявам се тази чувствителност да се прояви на изборите. Само високото участие – гражданско, политическо и контрола върху нашите избраници, може да гарантира по един или друг начин усещането, че се връщаме на правилния път.
Зареждане ...
