ИВЕТА МИЛЕНОВА,
директор на Исторически музей-Севлиево
Навършиха се 175 години от рождението на легендарния революционер Йонко Карагьозов. Сподвижник на Апостола на Свободата Васил Левски, деловодител на Революционния комитет в Севлиево и един от водачите на Априлското въстание в Севлиевския край, ръководил отбраната на Дебневския боаз. След въстанието предаден и осъден на смърт. Загинал на бесилото на 25 юни 1876 година заедно със своя другар и председател на революционния комитет Стефан Пешев.
Костите му почиват, заедно с тези на неговите загинали другари, в гробница пред олтара на църквата „Света Троица”, където е поставена възпоменателна плоча.
Поставените цветя пред паметника и малкия музеен кът, са нашият поклон пред светлата личност и саможертвата на героя Йонко Карагьозов.
Вечна да е паметта му!
Войводата ЙОНКО КАРАГЬОЗОВ
/10.02.1851 – 25.06.1876 г./
Йонко Христов Карагьозов е роден на 10 февруари 1851 г. в Севлиево, в семейството на заможен занаятчия и търговец. Завършил Хаджистояновото училище. Любим учител и възпитател по родолюбие му бил свещеник Марин Софрониев.
Младият патриот е привлечен от д-р Стойчо Христов – другар на Левски, Каравелов и Ботев от Влашко, в основания от Апостола през 1870 г. революционен комитет в Севлиево.
През 1874 г. Йонко вече е заможен майстор и търговец на сапун и свещи, както и дребен добитък. Притежавал собствен дюкян и се оженил за младата и хубава Цонка Балъкчиева.
Карагьозов е сред дейците, възобновили работата на комитета през 1875 г. и е избран за деловодител. Започнала трескава подготовка за въстание, съпроводена с много пътувания по села и махали по организация и набиране на средства и доставяне на оръжие за въстанието. В балканските села Гъбене, Батошево, Кръвеник, Ново село и махалите основната дейност извършвали Стефан Пешев и Йонко Карагьозов, понеже те като търговци имали разрешение да пътуват свободно.
За Севлиевската въстаническа чета било решено да се подготвят униформи, които били поръчани при двама абаджии. Йонко Карагьозов бил много впечатлен от арнаутския хайдушки костюм и поръчал да му ушият такъв. С него той е на единствената си запазена фотография. Най-труден бил въпросът за набавяне на оръжие за бъдещото въстание. Майстори тюфекчии поправяли старо и негодно оръжие. Саби били поръчани в Габрово на тамошните ножари, но били изработвани и в севлиевските ковачници. Барут бил закупуван от нелегални работилници в Балкана. Комитетските пари не били достатъчни и Йонко Карагьозов внасял в комитетската каса всичките си приходи от търговията.
След арестуването на Пешев на 29 април 1876 г. в Севлиево, Йонко успял да се измъкне от блокадата на града и се добрал до Кръвеник. На 1 май Фильо Радев, Йонко Карагьозов и Дончо Фесчиев решили незабавно да бъде свикано общоселско събрание. На старото хайдушко сборище връх Бабан, след прочувствената реч на дядо Фильо въстанието било обявено.
Избрано било ръководство с воевода Фильо Радев и помощници синът му Христо, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев и Георги Константинов. Въстаническата войска, организирана в групи, се отправя към Граднишкия боаз, където заема предварително уточнените позиции. На 2 май оттам бил даден първият изстрел по турци йошурджии, които разнесли вестта за бунта в планинските села. На следващия ден, заедно с пристигналите на помощ новоселци, защитниците на Граднишкия боаз били повече от 300 души. Успешно било отблъснато първото нападение на огромна башибозушка орда. „Балканската република”- свободна българска територия, защитавала своята независимост.
В Ново село още на 2-ри май комитетските дейци свикали верните на делото мъже в м. Божешкото, където се събрали около 250 души. Дребният на ръст, мургав и с черни като въглен блестящи очи, възслабичък, Карагьозов бил избран за войвода в Ново село и се проявил като истински предводител.
На 3-ти май, докато едната група новоселци се сражавали заедно с кръвеничани, други начело с Йонко Карагьозов усилено укрепвали позициите си в Дебневския боаз. Поставени били и двата дървени топа, изработени от Йонко Колев Марангозчията и неговия син Никола. В следващите дни броят на бойците достигнал 500 души. На 4-ти май се провело първото сражение. Дадени били и първите жертви.
Пристигането на Дюстабановата чета на 5-ти май въодушевило новоселци, които в първия момент помислили, че „московците идат”. Следващото нападение било към Дебневския боаз. Тъй като имали добри прикрития и точна стрелба, въстаниците, начело с Йонко Карагьозов, успели да го отблъснат.
Батошево паднало първо. Селото било разграбено, училището, църквата и много къщи запалени. Последвал го Кръвеник. След ожесточен бой противникът взел превес и войводата Фильо Радев освободил въстаниците от клетвата, за да им даде възможност да защитят най-близките си. И в Новоселския девически манастир монахините не били пощадени. Много новоселци успели да се спасят с бягство, докато на 11 май заглъхнала и последната битка под връх Марагидик. Според официалните данни на Европейската анкетна комисия в Севлиевската кааза загинали 221 мъже, 39 жени и 23 деца.
Севлиевският затвор се препълнил с арестувани въстаници. Скоро казанлъшки турци донесли в Севлиево главата на дядо Фильо. В затвора довели и синът му Христо, който се предал, за да не запалят наново заради него селото. Йонко Карагьозов се добрал до с. Каябаш (днес Здравковец), но бил предаден от черна душа и заловен от турците. Озовава се в ареста и понася мъченията заедно с другаря си Стефан Пешев. Съден от Извънредния съд и осъден на смърт, Карагьозов споделя злочестата съдба на Пешев и на 25 юни 1876 г. увисва на бесилото, оставил неутешима майка и бременна невеста, сестра и близки. За свидните жертви – Йонко Карагьозов и неговият съмишленик и скъп приятел от детските години, тъжат всички. Запазен е текста на народна песен, изпълнявана в Севлиевско десетилетия след тяхната гибел:
„Дараджите висят насред пазари,
Че ще да обесят, мили Боже, Йонка Карагьоза,
Йонка Карагьоза и Стефана Пешев.
Йонковата майка жално, милно плаче,
Жално, милно плаче и си люто кълне:
– Дано даде Господ дараджи да паднат,
Въжа да се скъсат, Йонко жив да остане,
Стефанова майка през прозорец гледа,
черни коси къса и се Богу моли:
Дано даде Господ чума да си дойде,
чума да си дойде, поганци да измори.
А вий, млади, станете, Балкана хванете,
с турци да се бийте, свобода да дойде…“
Свидетел на последните часове от живота на двамата приятели се оказал Захарий Стоянов, който си спомня в своите „Записки по българските въстания“: „Останалите двама бяха севлиевски младежи, патриоти и бунтовници, хванати в Севлиево, но откарани преди малко да се съдят в Търново, отгдето ги връщаха сега…Йонко Карагьозов, сбутано и грозно момче, но с идеална душа и с благородно сърце, пак агитатор за въстание, за право и за свобода. С всичките тия се здрависахме или по-добре само похванахме по ръцете, които бяха вързани, както казах, и на минутата още, с първо влизание, отношенията ни и разговорът ни станаха братски. Те бяха осъдени вече, но присъдата им, или илямът им по тогавашно, не им беше познат още…
По едно време зачуха се женски гласове вън до прозорците, които изреваха в един глас и се прилепиха на прозореца. Те бяха майки, сестри, жени или други роднини на Пешева и Карагьозова, това не можа да определя, плачеха и нареждаха сиромашките, сърцето да се разкъса на човека… И двете жертви насочиха своите вързани ръце, по които се налепиха изведнъж по няколко разтреперени пръсти! Тая сцена никога няма се изглади от моето впечатление, помня я и гледам я като днес. Родителите на осъдените, се вижда работата, че бяха разбрали вече истината, а може би бяха видели и направата на бесилницата в града, та затуй дойдоха с такъв плач на затвора… Другият ден, страшният ден, беше петък, 25 юний. През нощта имаше дъжд, гръм небесен и светкавица, която се показваше във вид на тесни дъги и през мазгалите на нашето жилище. – Бог да им е на помощ, света Богородица да ги запази – тоя гръм е за тях, праведни отиват! – говореше един стар свещеник на нисък глас“.
Телата им са измолени от близките и погребани. Костите на Йонко Карагьозов почиват, заедно с тези на неговите загинали другари, в гробница пред олтара на църквата „Света Троица”, където е поставена възпоменателна плоча.
Зареждане ...
