На 14 февруарие честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход. Именно за това в следващите редове ще се опитаме да Ви запознаем с обичаите и традициите, свързани с този ден, и се надяваме по този начин да успеем да Ви предадем поне една малка част от празничната му атмосфера.
Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада. Той живее праведно и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.
И докато житието на Свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, то народни предания в някои части на страната твърдят, че той е бил брат на Богородица.
Легендата гласи, че един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце й и се присмял. На Богородица й домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци.
Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво й казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си – откъдето и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския каленар празнуването му се измества на 1 февуари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.
Според етнографи пък, честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят. Според траките упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея.
Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.
Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.
След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най–често е най–щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис.
Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правели шумно угощение. След като приключело то, „царят“ се качвал на „колесница“ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.
С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията : „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръщал „Амин“. След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан до първи петли.
Зареждане ...
