Футболът не прави момичетата „по-малко женствени“, а напротив – изгражда ги като уверени, силни и дисциплинирани личности

-Г-жо Джамбазова, през 2025 година станахте носител на „Почетния знак на Севлиево“, а в началото на тази – получихте високото признание „Треньор на годината”. Какво са наградите за Вас? Как действат отличията и на момичетата от ръководения от Вас клуб?
-Наградите са признание не само за мен, но и за целия ни екип – за момичетата, треньорите, родителите и всички, които вярват в женския футбол. Те ми дават още по-голяма отговорност да продължа да работя със същата отдаденост. За момичетата отличията са доказателство, че трудът им се вижда и че мечтите им са напълно постижими. Благодаря на Община Севлиево за всички тези признания, на всички наши партньори и приятели, които вярват в нашата кауза – да развиваме женския футбол в град Севлиево и в България.

-Преди 8 години в интервю за вестник ”Росица” Вие казвате: ”Най-голямата ни цел е да играем, като едно цяло и да търсим победата във всеки мач”. Как се постига тази цел?
-През 2025 година станаха точно десет години от първото ни участие в Държавното първенство за жени, година и половина след като създадохме клуба. Имам късмета да работя с изключително трудолюбиви, интелигентни и мотивирани момичета, които обичат играта с цялото си сърце, а успехите ни дойдоха още в началото на нашата история. Може би най-важното в нашия клуб е спокойствието, както на терена така и извън него. Нашите футболистки са в отбора от дълги години, познават се много добре и си имаме доверие. Отборният дух не се изгражда за ден – той се създава с общи тренировки, споделени трудности и взаимна подкрепа. Най-важното е всяко момиче да знае, че е значима част от отбора и е част от нашето голямо семейство.
-Да се върнем в началото. Кога припознахте футболът – един определено мъжки спорт, като Ваш? Кой Ви запали към него? И защо точно футбол?
-Още от детската градина. Любовта ми към футбола дойде естествено – чрез играта, емоцията и усещането за свобода на терена. Баща ми ме водеше да гледам мачове от много малка и ми беше изключително интересно, интересувах се от различните позиции по терена. Бях в 4-ти клас, когато създадох първия си квартален отбор и още от тогава влизах в ролята на треньор на моите приятели на двора. Може би мечтата ми да имам собствен отбор един ден е дошла точно тогава. А защо точно футбол? Тук е момента да кажа на всички родители, които все още възприемат футбола като “мъжки” спорт и са скептични към него, бих казала, че спортът няма пол – той има ценности. Футболът не прави момичетата „по-малко женствени“, а напротив – изгражда ги като уверени, силни и дисциплинирани личности. На терена момичетата се учат да се справят с трудности, да работят в екип и да уважават себе си и другите и да създават приятелства за цял живот. Най-важното е, че децата са щастливи, когато играят. А когато едно дете е щастливо, уверено и здраво – това е най-добрият отговор на всяко съмнение.
-Как го развивахте в годините, въпреки че в България той не е много популярен, всъщност Вие, с ръководения от Вас отбор, го направихте популярен?
-С много упорит труд и вяра, че има смисъл. В началото беше трудно, защото интересът не беше голям, но с времето резултатите, постоянството и примерът на момичетата показаха, че женският футбол има бъдеще. Нашата цел не е само да създаваме добри състезатели, а щастливи, здрави и уверени млади хора. Всяко момиче има място на терена – независимо дали мечтае за професионален футбол, или просто иска да спортува и да се чувства добре. Най-важното е да им дадем шанс да опитат, защото понякога именно една тренировка променя цялото им бъдеще. Футболът в България и в света се развива изключително бързо, а той дава много варианти за развитие на момичетата – както в сферата на обучението така и след това, когато се реализират като професионалисти. В нашия отбор имаме момичета, които са завършили: финанси, счетоводство, учители, футболни анализатори, маркетинг, компютърни специалисти , които съчетават работата с мачовете през събота и неделя.
-Разкажете за Вашия клуб, за групите момичета, които спортуват в него? Как ги мотивирате?
-От единадесет години имаме представителен отбор – жени, участник в Държавното първенство по футбол за жени. През всички тези сезони имаме участници във всички възрасти и първенства, и турнири на Български футболен съюз – девойки до 11, 13 и 16 години. В клуба тренират момичета и жени от различни възрасти от 8 до 35 години, разделени в различните отбори, но обединени от любовта към играта. Тук е важно да споделя, че в нашия клуб тренират момичета от различни градове, които оценяват нашата работа и професионализъм. Имаме момичета от Троян, Ловеч, Плевен, Свищов, Варна и София. Мотивирам ги с личен пример, подкрепа и ясната идея, че спортът ги изгражда като силни личности, не само като състезатели.
-Кое мотивира родителите да записват дъщерите си да тренират женски футбол? Споделяли ли са с Вас?
-Изключително благодарна съм на всички наши родители за доверието през всички тези години. Много често са ми споделяли, че съм като втора майка за децата. Всяка година преживявам с моите момичета важни етапи от техния живот- държавни изпити, балове, кандидатстване и дори първата любов. Щастлива съм, че ми споделят и мога да бъда тяхна опора и да им давам ценни житейски съвети, а от друга страна родителите са спокойни, че имат ценна опора и съюзник във възпитанието на момичетата.
-Имате ли достатъчно добре подготвени треньори за различните отбори?
-Благодарна съм на моят екип от треньори. С Красен Кунев сме заедно от самото начало на създаването на клуба. През годините сме имали доста добре подготвени треньорски кадри с голям опит във футбола. В момента мога да разчитам на Красен Кунев, Илиан Трифонов, Росен Танев, който е и собственик на футболна школа „Арес“ и на Дмитрий Василев, който помага за вратарките. Благодаря и на Красимир Капитанов, който е треньор в школата на „Академик“ – Свищов. Стелиян Сребков ми помага в работата с мъжете на Севлиево – 2. Ние сме малък екип, но изключително мотивиран в работата с момичетата ни. Вили Карадакова, която е капитан на женския ни отбор, завърши своя първи треньорски лиценз и вече започна своята работа при по-малките девойки. Надявам се скоро и други моите състезателки да поемат по моя път.
-Разкажете за постиженията на отборите, те вече са известни в националния отбор?
-Нашите девойки са гордостта на клуба. Тези, до 11 години са трикратен шампион на България през последните три години, а девойките до 13 години са бронзов медалист на България през последните два сезона. Девойките ни до 16 години участват в елитното Държавно първенство и се представят много добре, като записаха важни победи срещу „Лудогорец“, „Ботев“ – Пловдив , „Янтра“ – Габрово и ценно равенство срещу силния отбор на „Етър“ – Велико Търново. Представителният отбор жени в момента заема 4-тото място във временното класиране, на три точки от третия „Локомотив“. Този сезон е много силен за нас, като от 14 мача имаме 9 победи, един равен мач и само 4 загуби на два пъти от „Лудогорец“, шампиона НСА и „Локомотив“ – Стара Загора. Това е голям успех за малък град като Севлиево. Нашите състезателки са част и от Националните отбори за девойки до 15 и 17 години, като Йоанна Томова, Вяра Пелитева, Антония Ангелова записаха минути и в Националния отбор – жени. Зара Георгиева е основна и важна част на Националния отбор за девойки до 17 години, като записа мачове срещу Испания, Португалия, Унгария, Азербайджан, Албания, Грузия и Северна Македония.
-Има ли приемственост на децата към отборите на по-големите, имали такива, които са започнали като малки, но вече са в отбора на жените?
-Да, и това е едно от най-големите ни постижения – момичета, започнали като деца, вече са част от женския отбор. Антония Ангелова, Зара Георгиева и Вяра Пелитева са част от клуба от съвсем малки, преминали през всяка една възраст от школата. Това показва устойчивост и добра школа. Мечтата ми един ден е да създам академия за развитие на таланти в град Севлиево – една още по-голяма школа, в която да създаваме футболистки и личности, те да тренират от малки в нашия клуб и след това да продължат развитието си в женския ни състав, Националните отбори и в чужбина.
-Условията за тренировки, финансирането – достатъчно ли е или?
-Финансирането в женския футбол винаги е предизвикателство и истината е, че никога не е напълно достатъчно, когато имаш желание да развиваш децата на високо ниво. Въпреки това ние не спираме да работим, да търсим възможности и да доказваме с резултати, че инвестицията в тези момичета има смисъл. Вярвам, че когато има постоянство, прозрачност и реални успехи, доверието идва естествено. Нашата цел е не само да осигурим по-добри условия за тренировки и участие в състезания, но и да изградим устойчива среда, в която все повече момичета да имат шанс да спортуват. Убедена съм, че с общи усилия между клуб, общност и бизнес можем да развием женския футбол до нивото, което той заслужава. В нашия клуб тренировките, участията в турнирите и първенствата, както и футболната екипировка е БЕЗПЛАТНА. Така даваме шанс на всяко момиче без значение от възможностите да тренира и играе футбол. Благодарности на нашите приятели и партньори без които нашите успехи нямаше да бъдат реализирани: Община Севлиево, Ядки Детелина, Охрана и банков сервиз-Севлиево, Печатница М-Прес, Севлиевогаз-2000 и сдружение Севлиево и селата.
-Какви са момичетата извън стадиона, и как личният им живот се отразява на състезателния? Мечтата нашият отбор да стане професионален – до колко изпълнима е?
-Най-голямата ми болка е, че нашият спорт е все още аматьорски и нашите момичета не получават заплатите на фона на мъжкия футбол. Тези смели и отговорни момичета работят, учат, имат своите ежедневни ангажименти и въпреки това намират сили и време да бъдат на терена. Това показва колко голяма е любовта им към играта и колко силен е характерът им. За мен това е едновременно повод за гордост, но и сериозно предизвикателство. Гордост – защото тези момичета доказват, че играят със сърце, а не заради пари. Предизвикателство – защото нашата цел е именно да променим тази реалност и женският футбол да получи заслуженото признание и подкрепа, да не се налага веднага след работа да облекат футболния екип. Вярвам, че с повече обществено внимание, с подкрепа от институции и бизнес, ще дойде моментът, в който талантът и трудът на тези състезателки ще бъдат оценени и финансово и съм сигурна, че тези красиви и добре образовани момичета за пример ще оправдаят очакването към тях.
-Строг треньор ли сте? Какво изисквате от момичетата?
-Строга съм, когато трябва, но винаги справедлива. Изисквам дисциплина, уважение и пълно отдаване, защото този отбор е като мое дете. Държа най-вече всяка една моя състезателка да уважава съотборничката си и да си помагат и подкрепят на терена и извън него. Извън терена съм техен приятел, с когото обичат да споделят.
-Какво искате да кажете на тези, които с пренебрежение сe отнасят към женския футбол! Вие сте млада, красива, това не смущава ли мъжете покрай Вас?
-На хората, които все още се отнасят с пренебрежение към женския футбол, бих казала само едно – да дойдат на стадиона и да видят със собствените си очи труда, характера и сърцето на тези момичета. Женският футбол не е по-малко стойностен и със сигурност не е по-малко красив, дори напротив. Уважението се печели с работа – а ние го правим всеки ден. Колкото до това, че съм млада и красива – вярвам, че в спорта най-важни са професионализмът, знанията и резултатите. Външният вид може да направи първо впечатление, но характерът, трудът и постигнатото са това, което остава. Никога не съм позволявала подобни неща да ме разколебаят или да определят пътя ми. Напротив – те ме мотивират да доказвам още по-силно, че една жена може да бъде едновременно силна, уверена и успешна в това, което прави.
-Каква е Йоана Джамбазова извън спорта? Какво обичате да правите когато не сте на работа или на тренировка?
-Извън терена съм човек, който цени спокойствието и времето със семейството и близките ми, защото именно те ми дават сила и баланс след натоварените дни на терена, въпреки че свободното ми време често е недостатъчно. Обичам да пътувам и да откривам нови и красиви места. Футболът е голямата ми страст, но вярвам, че за да бъдеш добър треньор и силна личност, трябва да умееш и да се откъсваш, да презареждаш и да пазиш човешката си страна. Именно това ме държи истинска – както в живота, така и във футбола.
-Коя е Вашата мисъл, която Ви помага и изправя в труден момент?
-Мисълта, която винаги ме изправя в труден момент, е, че трудностите не идват, за да ни спрат, а за да ни направят по-силни. Вярвам, че когато човек работи честно, със сърце и постоянство, нищо не е напразно. Когато виждам очите на момичетата и тяхната вяра, това ми дава най-голямата сила да продължа напред — още по-уверена и още по-отдадена. Женският футбол за мен е кауза, сърце и бъдеще – бъдеще за всички момичета, които мечтаят смело. Ще продължа да работя със същата отдаденост за клуба, за град Севлиево и за всяко едно момиче, които иска да играе футбол.
Йоана Веселинова Джамбазова – старши треньор и основател на ФК „Севлиево Лейдис“ Родена на 11 февруари 1993 г. В град Севлиево, тя свързва целия си живот с футбола. Още през 2004 г. става първото картотекирано момиче в България с право да играе футбол редом с момчета, като защитава цветовете на „Видима-Раковски“. Следва преминаване в женския отбор на НСА, където печели три шампионски титли и две Купи на България, а по-късно облича и екипа на националния отбор на България. През 2013 г. тя основава ФК „Севлиево Лейдис“, където и до днес е старши треньор на отборите за девойки и жени. Под нейно ръководство клубът постига впечатляващи успехи – трикратни шампионки на България при девойките до 11 години, двукратни бронзови медалистки до 13 години, носители на отличия от турнири във Велико Търново, Албена и международния „Галини къп“ в Италия. Отборът е трикратен носител на престижната титла „Отбор на годината“ за град Севлиево. Йоана Джамбазова е не само треньор, а и възпитател и пример за десетки деца и младежи. Тя притежава богато образование и подготовка: бакалавър по „Социална педагогика“ и магистър по „Теория и методика на физическото възпитание“ и „Социална работа с деца в риск“, завършени във Великотърновския университет. Притежава треньорски лиценз „А“ , което я нарежда сред най-добре подготвените специалисти в България. Нейната дейност е призната и извън пределите на Севлиево – тя е била помощник-треньор на националния отбор за девойки до 17 години , а от месец септември е треньор на проектонационалния отбор за девойки до 15 години. Номинирана е за „Треньор на годината“ за сезон 2024/2025, а през 2015 , 2018 г. и 2025 година печели отличието „Треньор на годината“ в Севлиево. В същата 2015 г. получава престижна международна награда в Лондон на церемонията „Football for Good Awards“, където се отличават личности с принос към развитието на световния футбол редом със звезди като Дейвид Бекъм, сър Алекс Фъргюсън, Рио Фърдинанд и други. Със своята отдаденост и резултати Йоана Джамбазова превърна Севлиево в символ на женския футбол в България – град, който вече се разпознава като център на развитие, успехи и перспективи в този спорт. Към момента в учител по физическо възпитание и спорт в ПГТМ – Градница.




























