ВЕНКА ПЕТРОВА, Председател на НЧ «Зора-1908» с. Ловнидол
Село, потънало в зеленина. Стара къща, неизмазана отвън. Нарушавам многогодишното мълчание на двора и открехвам вратата. Знам, че тук са живели интелигентни хора. Интересно ми е какво ще намеря. Много полици с книги, за съжаление много от тях изядени от мишките. И една тънка папка, зелена, канцеларска, без надпис на нея. Разлиствам и намирам стари броеве от вестник «Росица», събрани и грижливо съхранени броеве, в които са поместени материали за нашето село Ловнидол и материали от автора – Иван Симеонов.
Погледът ми спира на един брой от вестник «Росица», 24 ноември 1990 година, брой 47. В него голяма статия, наречена «Ломнидол- Ловнидол» в рубриката «Роден кът».
Пораснала съм в Ловнидол покрай баба си Тотка – умна и трудолюбива българка, водила ме е много по градини и бостани, разказвала ми е много за живота някога, когато е била дете и млада невеста, но никога не е ставало на въпрос за това, от къде произлиза името на село Ловнидол.
Зачитам се в статията… автор проф. Николай Ковачев. Дали тази статия положи за мен началото да се интересувам от историята на селото и кога какво е публикувано в пресата – не знам, но като че ли от тук тръгна интересът ми да се научат факти от селото, стари събития, случки… и къде те са публикувани…
Вестник «Росица», който оживява почти 140 години и дава така нужната информация на жителите на община Севлиево.
И още един случай помня, беше 2014 година. Тъкмо се бях върнала от чужбина и попаднах на събора на селото. Програмата, запазеният салон на читалището през времето на прехода… Аз предложих на кмета Боян Ангелов – «Аз долу горе се справям добре с писането на материали, дайте да напишем нещо за вестник «Росица», за да знаят хората какви хубави неща са се случили в селото». Той сигурно не ми повярва, защото беше изпратил до вестника няколко снимки, направени от Уилям Форд, и само няколко реда… А аз можех да напиша много повече…
2017 година, приобщавам се към работата на НЧ «Зора-1908», където се подготвя концерт по песните, изпълнявани някога от народния певец Стоян Ненков. Изпращаме обява във вестник «Росица» за събитието и след него аз решавам самостоятелно да се пробвам да напиша до вестника статия. Не познавам никого. Не знам имената на редакторите, но изпращам материала на посочения имейл и… виждам статията във вестника след няколко дни.
Дали това беше харесване от пръв поглед, но оттогава доброто ни сътрудничество с вестника продължава и до ден днешен. Не само, че публикуват всичко, което им изпратя, ами дори са и много доволни. А аз се радвам, че хората ще прочетат за това село Ловнидол, онеправдано от етернитовия водопровод, какви хора е раждало и отглеждало, какви хора има сега в селото. “ И не само, че пиша редовно, но си позволявам и да ги питам за стари материали и събития, на които аз не съм присъствала.
Отново се връщам към конкретен случай… Годината е 2012-та, в село Ловнидол с няколко министъра идва министър-председателят на България Бойко Борисов, за да открие ремонта на покрива на църквата «Св.св. Константин и Елена». Аз не съм била в страната, пробвам чрез Гугъл да намеря някаква информация – Гугъл не ми отговаря нищо. Как да намеря материал за това събитие, какво точно се е случило тогава? Звъня на журналистката Мая Ганева и моля, ако нещо е писано да ми го изпрати. Получих цяла една страница на вестник «Росица», брой 113, 1 октомври, 2012, цветна…
Много ми помогнаха журналистите от вестника и за написването биографията на Цоньо Стоев Събев, роден и израснал в Ловнидол, допринесъл много за развитието на град Севлиево.
Много са случаите, които ще си спомня, пиша ви ги, приятели, с една едничка цел. Цел, написана с главни букви «ВЕСТНИК РОСИЦА НИ Е НУЖЕН», нужен ни е както за да възстановяваме случки от миналото, така и да четем за събитията, които се случват сега. Не може да посетиш всичко, да погледнеш във всички ъгълчета на града и селата ни. Как успяват толкова малко на брой репортери? Не знам.
И доколкото вече 8 години съм Председател на НЧ «Зора-1908» в село Ловнидол, ще напиша, че вестникът е мястото, където можем да показваме какво правим ние, по селата. Пишете мили хора, разказвайте за нашите села и хората, които живеят в тях. От редакцията на вестника ще бъдат радостни. И не се притеснявайте, дали достатъчно литературно сте написали материала. Пишете с думи прости, това, което ви е на сърцето и то ще достигне до сърцата на всички хора. “
Зареждане ...
