ДОЦ.Д.Ф.Н. ГЕНО МАТЕЕВ
Марин Дринов е ярка личност както с огромния си принос за образованието и културата на българското население преди Освобождението на България от турско робство, така и с неуморната си компетентна дейност за държавната административна система на България и основите на просветното дело и духовната култура от европейски тип. Той е изявен будител на българския дух и съвест. Израснал е като учен историк, филолог, етнограф, славист с международна известност.
Проф. Марин Дринов е роден на 20 октомври 1838 г. в гр. Панагюрище в бедно родолюбиво семейство, взело активно участие в национално освободителните борби. Братята му Найден и Пейо имали хан, където са се събирали борците в Априлското въстание, а няколко пъти е гостувал и Васил Левски. Брат му Найден е участвал в Априлското въстание. Марин Дринов е завършил основно образование в родния си град. Като буден младеж с излъчване на добродушие и интелигентност Найден Геров му оказва помощ за обучение в Духовната академия в гр. Киев , Русия, където завършва с отличен успех през 1861 г. След това се записва студент в Историческия факултет на Московския университет и се дипломира през 1865 г. където защитава дисертация и получава научна степен „ Кандидат на историко-философските науки“.
Марин Дринов като уважаван интелектуалец е поканен за учител на децата на руска княгиня, затова е имал възможност да посещава известни европейски университети, библиотеки и музеи в Прага, Виена, Рим, Неапол, Венеция и др. Голямо внимание отделя на изявените чешки слависти, оказали влияние за развитие на науката, за славянските народи, на тяхната култура и активност за обединяване на северните и южните славяни. В Карловия университет Марин Дринов се запознава с будния и талантлив Константин Иречек, който успява да го мотивира да разработи докторската си дисертация на тема „ История на българите“, която излиза на чешки и немски език през 1876 г. а след Освобождението от турско робство е отпечатана на български език. Този научен труд ще стане учебник за гимназистите в продължение на няколко десетилетия. Марин Дринов има големи заслуги за привличане на К. Иречек и редица чешки специалисти да дойдат и работят за развитие на Нова България.
Марин Дринов е постъпил на работа в Харковския университет, Русия, където през 1873 г. е избран за доцент , а от 1876 до 1906 г. е редовен професор по славянознание. Събраните материали от европейските градове са анализирани и с неговия талант за научно изследване служат за издаване на научни трудове за българската история и славянските народи.
Едновременно с научната и преподавателска работа в Харков М.Дринов всеотдайно работи за своята родина. Той е основател и пръв председател в гр. Браила , Румъния на БКД- Българско книжовно дружество през 1869-1878 г. и в София 1878-1882 г. /1884-1898 г./ От 1969 г. е Българска академия на науките/БАН/. Член е на редица културни дружества в България и Русия.
Проф. М. Дринов е основател на Историко-филологическото дружество в гр. Харков, негов секретар през 1877 г. , а от 1890-1906 г. е председател. Като безспорен авторитет в научната общност и издадени трудове с международно значение проф. М. Дринов е избран за член на Академията на науките в Петербург, на Чешката академия на науките и изкуствата в гр. Прага, Полската академия на науките в гр. Краков, Югославянската академия на науките и изкуствата в гр. Загреб.
В своите научни трудове проф. М. Дринов на научно равнище решава въпроса за произхода на българския народ , за историята на Византия и балканските народи. Неговите изследвания по етнография, руското славянознание и на балкански народи го нарежда сред най-известните славяноведи на XIX век наред с чешките П. Шафарик, В.Ханка, М.Хатила, Ан Неруда и др.
Между трудовете му ще споменем само някои : „ Заселване на Балканския полуостров от славяните“ / 1873 г. –руски език/, „Южните славяни и Византия през X век“/1876 г. –руски език/, „Нов църковно-славянски паметник със споменаване на славянските първоучители“ /1885 г. –руски език/.
Безспорна заслуга на проф. М. Дринов е поставяне основите на българската историческа наука в над 100 научни изследвания . Измежду тях са :“ Поглед връх произхождението на българския народ и началото на българската история“ /1869 г./; „Исторически преглед на българската църква от самото й начало до днес“ /1869 г./; „ За новобългарското азбуке“/1870 г./; „Отец Паисий . Неговото време , неговата история и неговите ученици“/1879 г./ ; „ Български народни песни и приказки“/1876 г/; „ Изработване на българската конституция“/ 1904 г./ и др.
Проф. М. Дринов е виден строител на съвременна България след освобождението от турско робство 1878 г. За руските власти той е бил добре известен като интелектуалец и са го използвали като съветник във временното руско управление в канцеларията на княз Владимир Черкаски. Тук неговият принос за изграждане на административните структури в Княжеството и като преводач са значими. През 1878 г. Дринов е помощник губернатор на София и има определен принос за установяване на този град за временна резиденция на княз Ал. М. Дондуков- Корсаков. Заедно с него работят за съставяне на проект за Търновската конституция. Руският император е издал заповед за определяне столица да стане чрез избор от българите и Учредителното народно събрание, за княз да не се избира руски гражданин. За столица е имало предложения от видни личности да бъде Търново, Пловдив, София и дори Одрин в Нова България, Големият учен и държавник успешно убеждава обществените представители, че София се намира в центъра на българските етнографски граници Тракия, Македония, Моравско , Мизия и Добруджа. Неговият поглед в бъдещето и перспективно мислене са причина учредителното народно събрание да определи София за наша столица- на заседанието на Великото народно събрание на 22 март 1879 г. в Търново. През 1881 г. Дринов изработва проект за устав на Държавния съвет.
През 1878-1879 г. проф. М. Дринов е управляващ отдела за народното просвещение и духовните дела. Допринася за организиране образователното дело в тристепенна система на безплатно обучение, Поставя основите на работа с кадрите , създава инспекторат за организиране , контрол и ръководство на учебната работа. На 29 август 1878 г. издава Привременен устав на народните училища. На 7 януари 1879 г. по инициатива на проф. М. Дринов и разработени от него временни правила се открива Първата софийска мъжка гимназия . Активно участва в изграждането на „Славянска беседа „ за единство на славянските народи, Плодотворна е съвместната му дейност с К. Иречек по тези въпроси и за изграждане основите на Софийската публична библиотека , прераснала в сегашната Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“.
След 1879 г. в свободна България започват примитивни политически борби, махленски интриги и кариеристични „подвизи“, отразени в дневника на К. Иречек, в творчеството на Алеко Константинов , Михалаки Георгиев, Кирил Христов и др. Тази обстановка принуждава интелектуалци да напуснат България и да завършат живота си в други страни. Пенчо Славейков в Италия, Константин Величков във Франция, Кирил Христов в Германия и др.
През 1884 г. двамата приятели К, Иречек и проф. М.Дринов заедно напускат България. К. Иречек заминава за Златна Прага, където е избран за професор в Карловия университет. Големият родолюбец , учен, държавник и будител проф. М.Дринов заминава за Русия, в гр. Харков, където е уважаван професор и общественик. В този град почива на 28 февруари 1906 г. на 67 години.























