Преди дни беше поставен финалния щрих на юбилейното Двадесет и пето издание на националния конкурс за поезия „Любовта е пиянство или пиянство от любов” в Силистра, на който нашата съгражданка Христина Борисова бе отличена с призовото първо място. Нейното стихотворение „Апология на виното” достойно защити поставената тема и привлече вниманието на компетентното жури с безспорните си художествени качества и овладяно поетично майсторство. И този път поетесата се справи с конкуренцията и без усилие изкачи поредния си личен творчески връх.
Конкурсните творби бяха оценявани от тричленно жури с председател Красимир Йорданов – член на дружеството на пловдивските писатели и на Съюза на българските писатели. В състава на журито бяха още Татяна Йотова – член на Съюза на българските писатели и Бургаската писателска общност, и Елица Виденова – поетеса, автор и водещ на предавания в БНТ, БНР и МSAT, член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.
Както и в предишните издания на конкурса, и сега авторите участваха само с по едно стихотворение, с което абсолютно анонимно се състезаваха. Тази година бяха изпратени над 50 творби от 18 различни градове на страната и чужбина, което за пореден път доказа, че темата за виното и любовта е вечна и може да бъде вдъхновение за написването на нови стойностни поетични творби.
След обстойно разглеждане на конкурсните стихотворения, журито излезе със следното решение – Първа награда получава стихотворението «Апология на виното» с автор Христина Борисова от Севлиево. Втора награда е за Ивайло Терзийски, който от Лондон е изпратил своето стихотворение «Развиделяване», а третата награда отива при Ваня Велева от Ямбол за стихотворението «Закъснели полети». Всички отличени автори получават грамоти и награди.

Организатори на проявата са Община Силистра, Регионална библиотека «Партений Павлович» и Литературното сдружение «Реката и приятели». Конкурсът се провежда под патронажа на кмета на община Силистра Александър Сабанов.
С тазгодишното си участие Христина Борисова постави кулминацията от поредица успешни участия в конкурса за виното и любовта в Силистра през последните няколко години. В нейната колекция с отличия от конкурса са завоюваните трета награда за стихотворението «Като веда» от 2021 г. и трета награда за стихотворението «Трифон Зарезан» през 2024 година.
АПОЛОГИЯ НА ВИНОТО
В една едничка кратка дума ще светна. Но сега е рано.
Все още натежава шума от ланшно тържество голямо,
което трябва да се случи, да се повтори отначало…
Но още корените слушат сгъстен реприз на зимно бяло.
На мен ми трябва февруари да гази сняг и да лудува,
с резец да стори тънки рани, по зарезански да празнува.
В земята тънко да прокапе от старо вино струйка топла,
докато зъзне в снеговете лозата в зимната си рокля.
И боса… но така се почва. Снегът е чист като начало
прозрял, че никое наследство без вино не е оцеляло.
И чак когато март се върне, източил ръст – зелен и буен,
филиз лозата ще разгърне и кукувица ще се чуе.
Една след друга ще прогледнат зениците ми под листата.
Не вярваш ли? – ела през август и прекоси надлъж лозята.
Аз сили меря, то се знае, дори и с ореха наблизо –
той с тежка сянка се намята, а аз ветрея светла риза
и пълня гръд с искряща зрялост, попила светлина свенлива…
Едва долавям в маранята как тъмна тръпка в мен прелива.
Но вече чувам как отеква септември. Той ми е приятел.
И щом започне гроздобера, подрипва бос и хуква с вятъра,
а после тътнат тежки бъчви и пълнят с дъх бездънно ехо –
отеква смях, шуми ширата и шари с огнен щрих сърцето.
Една едничка кратка дума…
Но вино съм и в мен лудува
онази моя светла щедрост, с която Любовта празнува.




























