Независимо дали е пролет, лято, есен или зима, планината е еднакво сурова за тези, които не се съобразяват с нейните релефни и климатични особености, със задължителните за спазване писани и неписани закони, дори и за тези, които имат претенциите, че я познават много добре. Поредното доказателство беше преди дни, когато екип на НП “Централен Балкан“, воден от Георги Кръстев, директор на парка спаси живота на планинар, изваждайки го от дълбокия сняг. Но планината и в частност онази част от нея, която е в територията на Националния парк, поставя и други предизвикателства пред нейните стопани – екипа на НП “Централен Балкан“. Кои са те и как се преодоляват коментира за в.”Росица“ Георги Кръстев.
-Г-н Кръстев, информацията за спасителната акция за изваждането на човек от снежните преспи дойде като надежда, светлина на фона на ужасяващите новини за убийствата на Петрохан и Околчица. Това разбрахме и от големия интерес на читателите в хартиеното и онлайн издание на вестник „Росица“. Какво точно се случи там? Питам Ви, защото Вашият разказ, може да послужи като урок за други любители – планинари, които самонадеяно тръгват към Балкана.
-Не мисля, че сме направили нещо кой знае какво. Да, този човек не е случаен за планината, но това разбрах след като го открих, на третия ден. Преди това беше невъзможно да се отиде до него. Имаше голям риск за живота и на спасителя, който ще тръгне да го спасява. Тогава прецених, че ако той не е в заслона “Голям Кадемлия”, където аз знам много добре как е подготвен – лично аз, със служители сме изкарали дърва, екобрикети, храна – всичко, което е необходимо за хора, които са в него.
Заслонът “Голям Кадемлия” през зимата и лятото
Ако той е вътре, ще оцелее още един ден. Но ако не е вътре, дали на третия или на петия ден ще го търсим, няма никакво значение. Зимните условия бяха такива, че човек нямаше как да изкара жив повече от ден. Надеждата ми беше да е в заслона. Мислех си, че като отида там, ще трябва да го откопаваме. Знам как за една нощ непрекъснат снеговалеж заслонът може да бъде затрупан така, че да не може да го отвори никой. Повечето врати са направени да се отварят навън, за да не се отварят навътре при силен вятър. Тя е срязана на две, за да може поне едната част да се отвори. Човекът, който е пренощувал няколко нощи там, е опитен и е знаел, че ако остави снега да си вали, а не постоянно да излиза и да отваря вратата, няма да оцелее и това го е спасило донякъде. Вземал си е вода от снега, топил го е, за да има вода за пиене.
Бях тръгнал към върха. Но имаше екип долу в планината, за да гледат със специални далекогледи към върха. Те забелязали, че слиза човек с раница и на мен ми стана ясно, че няма как да е друг, имайки предвид времето през първите три дни.
-След като е бил опитен планинар, как е допуснал да изпадне в тази ситуация?
-Той е престоял 4 дена там. В един момент е имало уплаха. Не е имал добър телефон, за да се информира и да проследява времето. Очаквал е за ден, два то да се оправи… Проблемът е в това, че не е имал възможност да информира семейството си, че е добре.
-И какво излиза – лятото се борите с бракониери, а зимата спасявате закъсали в преспите туристи!?
-Няма спокоен сезон в нашата работа. Зимата също има бракониери. Не е като в завод – влизаш в 8 и излизаш в 5.
-Информацията за въвеждане на временно ограничение на движението на посетителите извън туристическите маршрути и пътища в южните части на планината, провокира доста негативни коментари. Защо?
– Нормално е да я посрещнат така. Но планината и в частност Националния парк /НП/, не е парка в града, където да се разхождаш спокойно и да правиш каквото си искаш.
В участъците, за които съм пуснал заповед за забрана за движението извън маркираните пътеки, благодарение на няколкото години силна охрана от наша страна и на горските ловни стопанства, в момента сме постигнали численост, каквато за благородния елен не е имало през последните 30 години. И точно струпването на толкова много елени в тези участъци подбужда апетита на всички, които събират паднали рога от животните. Но има и такива, които не търсят само рога, а искат направо да ги вземат с главите. Там борбата е денонощна. Бракониерите са с много добра техника, но със съдействието на Министерството на земеделието и горите, и ние получихме техника на световно ниво за нощно виждане. Благодарение на нея постигнахме тази численост на благородния елен, на дивата коза и на останалите животни. Дивата коза беше на критичния минимум, почти на изчезване, Сега смея да твърдя, че в момента популацията е на много високо ниво.
-И тази висока численост на животните в планината не създава ли проблеми на частни стопани?
-В границите на Националния парк животните няма на кого да правят бели. Собствеността е изключително държавна, там няма частни имоти. Който е навлязъл в територията на парка и му пречат дивите животни, той няма работа там.
-Спомням си, че миналата година имаше недоволство и за ограниченията на пасищата за животновъдните фермери. Как ще бъде решен този проблем през тази година?
-Наближава новото преразпределение на пасищата и със сигурност отново ще има недоволство. Във връзка със субсидиите за домашните животни, които пашуват в Балкана, беше върната една мярка за подпомагане, която е обвързана с броя на животните, които пашуват на територията на Националния парк. За това те са получавали допълнително финансово стимулиране и това ги е накарало да увеличат броя на животните.
Давам пример. На територията на община Калофер има място и пасища за 2000 животни, но те искат да пашуват 5000. Но тревата е ресурс, който е изчерпаем. Но за фермерите е по-важно техните животни да са на територията на парка, за да получат по-голяма субсидия. Те не се интересуват от факта, че се унищожават големи територии като препасват тревата. А когато земята няма тревно покритие, следва ерозия. Те казват, че на времето по тези места са пасли хиляди животни. Така е, но са били овце, а не говеда.
-И всичко това е за да се вземат повече субсидии!?
-От миналата година тази мярка, която е свързана с пашуването на територията на НП е спряна и се надявам лека полека да има отлив на броя животните.
Ние сме за развиване на поминъка. Но един земеделски производител със 100 говеда не е поминък, а бизнес и то много сериозен. Те се правят, че не виждат как в едно землище като Калофер, вместо да има 100 човека, които да имат по 5,7 или 10 крави, са 10 човека с по 100 крави. Те са заели териториите и не позволяват на дребния производител да развива поминъка си.
-Каква е ситуацията в Северната част на НП ”Централен Балкан”?
-Северната част е много по-висока и пасищата, като територия са много па-малко и нямаме животновъди с толкова много животни. Големите животновъдни ферми на говеда са в общините Павел Баня, Калофер, Карлово и Клисура. Ние имаме общински пасища, имаме Предбалкан. Там няма такова нещо – от града направо в планината.
-Как да разбирам факта, че има толкова големи животновъдни ферми, а ние купуваме телешко и говеждо месо, за което има съмнение, че идва от другия край на света?
-Няма никакви съмнения! Така е! На срещи с животновъдни фермери те казват: “Вие искате да ни унищожите като не ни давате да пашуваме!” И като им задам въпроса колко от всички около 200 животновъди, чийто животни пашуват на територията на парка, са реализирали продукцията си на българския пазар, следва мълчание.
У нас влизат албанци, гърци, прекупвачи от къде ли не и цялата стока излиза навън. На българския пазар почти нищо не остава. Така че малко се преекспонира твърдението им: ”Вие искате да ни унищожите!”
-Като че ли същото важи и за млякото и млечните продукти, които ядем и у нас!? Производителите казват, че внасят млека от други държави…?
-Тези животни, които пашуват на територията на парка за мляко, са овце. Всички животни, които се отглеждат за месо, раждат едни телета, идва есента, животните се свалят от Балкана, идват прекупвачите и всичко заминава навън.
-Кой може да реши този проблем?
-Само държавата. Въпрос на политика и то сериозна… Не може държавата да позволява да влиза месо за 2 евро в страната и да очаква някой да може да си реализира продукцията.
Но държавата не са само тези, които получават заплати за опазването на природата. Държавата е всеки един от нас! И ако всички заедно се грижим за нея и сигнализираме за всяко нарушение, и нарушител, ще имаме много по-голям успех.
Зареждане ...
