ПРЕСЛАВА КУРТЕВА
Клуб”Журналист”
Валентин Хесапчиев, ученик от VII “г” клас при СУ”Васил Левски”, е един от 12-те ученика, които бяха на ученически обмен в Полша по проект на програма Еразъм + “Математиката около нас”. Партньори на проекта са по едно училище от Португалия, Испания, Италия, Турция, Полша и България. Координатор и автор на проекта, чиято цел бе учениците да изучават математика по нестандартен начин извън класната стая, чрез наблюдение и преживяване, както и да осмислят приложението на математиката в реалния живот, е полско училище. С ръководителите си г-жа Даниела Димитрова и г-жа Снежана Цонкова, учениците прекараха незабравима седмица в една от най-красивите страни на Централна Европа. Валентин сподели за читателите на вестник „Росица“ своите преживявания и впечатления от обмена.
-Защо реши да участваш в проекта по Erasmus+ и да идеш на обмен в Полша?
-Моята учителка по математика, г-жа Димитрова предложи на няколко ученици от нашия клас да идат на обмен в Полша, сред които бях и аз. Другите деца не изявиха желание, а аз се колебаех в избора си. Тогава госпожата се обади на майка ми. Не ми допадаше единствено това, че трябваше да спим в приемни семейства. Но в крайна сметка се радвам, че не се отказах от обмена, защото си прекарах страхотно!
-Разкажи за семейството, в което беше настанен.
-Семейство Борковски се състоеше от майка, баща и 4 деца. Всички те бяха много дружелюбни с мен. Майката беше домакиня и не ходеше на работа. Очевидно бащата изкарваше парите за прехраната. Две от децата бяха на 30 години, като само едното живееше при родителите си. Останалите две бяха близнаци на 15 години.
-Какъв е моделът на семейството там, по колко деца имат, как се държат с тях, всичко ли им позволяват?
-Както вече казах, моите приемни родители имаха 4 деца и съдейки по наблюденията си, забелязах, че всички семейства са многобройни. Всички се разбираха много добре и дори един път не чух да се карат за нещо. Родителите позволяват на малките си деца същите неща като на един нормален тийнейджър.
-Как се държаха приемните ви родители с вас и добре ли се чувствахте?
-Чувствах се прекрасно, осигуряваха ми всичко, от което се нуждаех. Стараеха се да не ми липсва нищо и да бъда щастлив в тяхната компания.
-Опиши един ден от престоя си там.
-Всяка сутрин приемната ми майка приготвяше закуска, която се състоеше предимно от зърнени култури и плодове. Хранехме се заедно. След това баща им ни караше до училище. Там аз и останалите от обмена бяхме в клас с тамошните деца. Правехме интересни неща в училището – представяхме градовете, от които идваме. Беше доста интересно да видя какви са условията за живеене на учениците от Полша. Също така имахме интересни инициативи, като украсяване на торти. През другите дни посещавахме различни забележителности.
-Какви забележителности посетихте?
-Тевтонския замък в Ниджица. Града Торун, един от най – старите и запазени градове в Полша. Дворецът на културата и технологиите във Варшава.
Ние бяхме в град Ниджица, но за жалост не мога да кажа много за него, тъй като нямахме време дори за една разходка там. Но забелязах, че има голям и красив парк. Центърът беше на отворена улица и там се намираше Кметството.
-На какъв език говорехте с местните и имахте ли проблеми с разбирането едни с други?
-Говорехме единствено на английски език и за щастие нямах почти никакви проблеми с общуването, тъй като изучавам езика от доста години.
-Запознахте ли се с местната кухня и хареса ли ви тя?
-Нещото, което ми направи най-голямо впечатление беше, че местните пият много чай. А от ястията най- много ми харесаха кнедлите им. В България те не са толкова известни и разпространени, но мнозина, докоснали се до културата и кухнята на Централна Европа, не могат да забравят неповторимия им вкус. Кнедлите представляват големи топчета, съдържащи в пълнежа си варени картофи, яйце и брашно. Последния ден имахме официална вечеря с традиционни полския ястия и полска жива музика.
-Какви са най-ярките ти впечатления от посещението в Полша?
-В Полша има много големи и красиви градове! Хареса ми това, че хората са много дружелюбни и организирани.
-Как те обогати това преживяване? Какво ново научи?
-Това преживяване ми показа, че не е чак толкова трудно да комуникираш на английски език, както си го мислех. В началото изпитвах страх да не би да объркам някоя дума или време, но с дните притесненията ми избледняха. Обогатих се с много нови знания, които със сигурност ще ми влязат в употреба за вбъдеще. Научих много за поляците, за тяхната кухня, обичаи и традиции.
Зареждане ...
