Габровска област е на второ място след София по икономическо развитие, сочи седмото издание “Регионални профили” на Института за пазарна икономика. Това се дължи на бързо развиващата се икономика в общините Габрово и Севлиево, които вече оформят Икономическа зона в Централна България.
По всички икономически и социални показатели Габровска област е на едно от първите места и на едно от последните по демографско развитие, независимо от повишаването на стандарта на живот, според статистическите данни. Какви са стъпките за промяна на тази тенденция? Как ще се решава проблемът с водоснабдяването на община Севлиево? Отговор на тези и други въпроси даде за в.”Росица” вицепремиерът Томислав Дончев.
-Г-н Дончев, как ще коментирате тенденцията за Габровска област – първи по икономическо развитие и последни . по демографско, има ли знаци за промяната й?
-Старателно се запознах с анализите на ИПИ, базирани на публични данни от статистиката и в този смисъл всичките констатации са коректни, както и добрите нива за икономическото развитие на цялата Габровска област. Тук само отбелязвам едно от най-високите нива за БВП на глава от населението, над 11 хил. лв. и това са данни от 2016 година. Убеден съм, че данните от 2018 ще са много по-добри и в същото време лоша демографска картина. Тя не е уникална. Редица други области в страната са в сходно състояние. Разбира се тук има и чисто регионална специфика и като манталитет. Хората от региона са мобилни, пътуват много. Въпрос на ценност е да отидеш на друго място да учиш.
На национално ниво се забелязва през последните 1-2 години, че успоредно с потока хора, които заминават, има поток – сравним по размери с този, които се завръщат. Рано е да говорим, че тенденцията се е обърнала, въпреки че имаме знаци за това. Въпросът е и държавата, и обществото да направят необходимото, не само условията за живот да са по-добри, но и да излъчваме малко по-добри сигнали. Ние сме големи майстори и специалисти в самоомразата. Не говоря за това, че хората гледат с подозрение на политиците – това е нормално и не е изключение в която и да е европейска държава. Аз говоря като общност, като общество да излъчваме малко повече надежда, да показваме, че имаме обща цел. В противен случай дори да се дава на някой добра заплата, ако населението на един град, на една държава, не излъчва добри сигнали, кой би се върнал? Дори и да иска, не би го направил.
-Икономическото развитие на Габрово и Севлиево вече формират икономическа зона. Според експерти, е възможно тя да включи и Велико Търново, което ще даде възможност за привличането на повече инвестиции и работна ръка. Според бизнеса, Габровският регион все още е лишен от подходяща пътна инфраструктура за изграждането на такава икономическа зона, каквато вече има в Пловдив. Какъв е Вашият коментар?
-Всичко това, което казвате, е факт. Както икономическите връзки между Габрово и Севлиево, така и индустриалното развитие в тези две общини е на особено високо ниво, в сравнение с другите части на страната. Факт е, че те обособяват един икономически клъстер, с много високи нива на икономическо развитие, сравнено с други райони в Северна България. Затова е редно на първо място държавата и общините да работят за подобряване на критичната инфраструктура – говоря за всякакъв вид транспортни връзки, енергийна свързаност, съоръжения за пречистване на водата. Факт е, че наред с всичко това, въпреки че съществуват добри производствени мощности, трябва да се мисли за нови условия, които да улеснят идването на нови инвеститори. Такива за щастие се появиха и през миналата година – имаме нови индустриални съоръжения, но трябват още. Специфика за региона, особено когато говорим за община Габрово, е липсата на подходящи терени. Тя разполага с изключително разчленен терен. Допълнително и държавата и Общината разполагат с много малко площи, които са тяхна собственост и са годни за обособяването на индустриална зона. Тук възможностите са няколко. Единият е чрез държавната компания “Индустриални зони” да започне да се работи за създаването на икономическа зона, изкупувайки земи – особено между Габрово и Севлиево, където и като инфраструра и като терени, е много по-подходящо за създаването на такава зона. От друга страна това може да се случи като частна инициатива – добър пример за това е “Тракия икономическа зона” – в Пловдив. Тя е изцяло частна. Един от секретите за бързата индустриализация на региона около Пловдив, колкото и иронично да звучи, е че държавата има много малко общо. Един частен инвеститор може много по-бързо, без да следва всички сложни процедури, да бъде по-ефективен, договаряйки отстъпването или правото на строеж, или възможността да наема индустриални площи. При всички случаи това е една от големите теми, които предстоят да обсъждаме и през тази година, особено ако мислим за региона между Габрово и Севлиево. И двете общини, и двата града имат потенциал да се разширяват в тази посока, запълвайки смисъла на релационен ареал – два града, които са инфраструкторно свързани. Пътуванията между двата града се увеличават, включително и на стоки. Факт е и по-добрата пътна връзка след завършване на ремонта на пътя Габрово-Севлиево.
-На 19 декември 2018 Министерският съвет, заради открити археологически обекти, удължи срока за завършване на обхода на Габрово до края на 2019 година. От една страна новината е добра, но от друга не е, защото отново ще забави реализирането на проекта, включително и за тунела под Шипка? Кои са плюсовете и минусите на това отлагане?
-Отлагането не е голям проблем, защото чисто организационно, изпълнителят има възможност да работи по някои други участъци по трасето, където няма археологически забележителнос-
ти, ако климатичните условия позволяват. Тук въпрос на организация е археолозите да си свършат работата по най-добрия начин, като в същото време не спира работата по всички останали участъци. Факт е, че обходът трябва да бъда завършен по-рано от края на тази година. Срокът за мен е най-късно края на лятото. Тук ще е необходима пълна мобилизация това да се случи. В същото време аз съм разговарял не веднъж и с министър- редседателя, и с ръководството на АПИ този период, до края на лятото, да се използва за организация за обявяване на обществена поръчка за самия тунел. И ако тя върви без проблеми, да се мисли и за сключване на договор за изпълнение на тунела.
Не веднъж съм казвал, че двете неща трябва да вървят успоредно – избирането на изпълнител на тунела, със завършването на обходния път.
– На две поредни срещи през 2017 и 2018 г., с местни и регионални власти от Северна България във Велико Търново, представителите на бизнеса от Севлиево поставиха въпроса за изграждането на пътна връзка на града с магистрала „Хемус”. Може ли да кажете на какъв етап е проучването и възможно ли е такава връзка да бъде изградена по-скоро, защото тя е свързана както с изграждането на Икономическа зона в района, така и с решаването на демографския проблем в областта?
-Категорично бърза връзка посока Юг от АМ “Хемус” трябва да има. Най-малкото тя би трябвало да бъде по трасето на Коридор №9 Русе-Велико Търново – обхода на Габрово, до тунела под Шипка. Къде ще бъде тази връзка, е въпрос на разговори.
Аз знам за инициативата на кметовете на Габрово и Велико Търново за старта на проучвателни, а защо не и на проектни работи за по-бързо трасе Велико Търново- Габрово, защото то става все по-актуално с напредването на новата пътна връзка с магистрален габарит между Русе и Велико Търново, и с изграждането на тунелното съоръжение под връх Шипка. Информиран съм, че и кметът на Община Севлиево е заявил желание за изграждането на пътна връзка между Севлиево и магистрала “Хемус”, необходима за бизнеса в региона.
Рано е на този етап да коментираме конкретни трасета. Редно е проектантите да си кажат тежката дума. И според мен, успоредно с другите тежки задачи, които има и ще има новото ръководство на АПИ, свързани със зимния сезон, въвеждането на електронни винетки и Тол системата, това трябва да бъде една от първите му задачи.
-През миналата година държавата на няколко транша отпуска средства за решаването на проблема с водоснабдяването на Севлиево. Дали са предвидени средства и през тази година за завършване на проектите за довеждащите водопроводи – проблем, наистина много сериозен?
-Проблемът наистина е сериозен и той не е от вчера. Изключително тежък е през лятото, когато има засушаване и гражданите са лишени от едно основно благо, каквото е водоснабдяването. Държавата направи много през последните години за решаването на този проблем. Аз мога да цитирам и числа. Близо 12 млн. лв. по програма “Околна среда” бяха дадени за подмяна на тръби и канал, което намали водозагубите в град Севлиево. Отделно от Държавния бюджет сума от почти 9 млн. лв. беше отпусната за кардинално решаване на водния проблем – най-вече за подмяна на най-проблемния участък от довеждащия водопровод. На практика това е половината му дължина, от ВЕЦ “Видима” до ПС”Стоките”, по трасетата от водоизточниците, по водопроводната мрежа, до самата община Севлиево, включително и в града. Вече се знае, че всички села от община Габрово в посока Севлиево, които до момента се водоснабдяваха от старото ВиК “Бяла”, ще се водоснабдяват от яз.”Христо Смирненски” – довършителните работи по проекта са в ход. Това означава, че ще се увеличат водните количества за община Севлиево.
През тази година проблемът с подмяната на довеждащите водопроводи ще бъде напълно решен, но остава големият проблем със селата в посока Велико Търново. Става дума за стар водопровод, изграден преди повече от 60 години, от етернитови тръби Ф 546, с муфени връзки помежду им, който е имал за цел да водоснабдява основно градовете Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, и селата по пътя на водопровода.
Впоследствие, след изграждането и въвеждането в експлоатация на язовир “Йовковци”, водоснабдяването на тези населени места вече се осъществява от него, и е отпаднала потребността за ползването на този преносен водопровод. Но трябва да бъдат намерени средства от ВиК или държавата, защото селата Богатово, Ловнидол, Търхово, Идилево, Крушево, Буря, Янтра и Добромирка не бива да бъдат оставени без вода през летните месеци.
-Възможно ли е такива средства да се ползват и от оперативните програми – вече е изпълнено това важно условие да имаме единен ВиК оператор. Надявам се да започне и предпроектното проучване?
-Поздравления за двата общински съвета, които взеха това важно решение. С това общините и ВиК операторът си запазват правото да получават средства от ОПОС за последващи инвестиции за ВиК инфраструктурата. Конкретно в частта инвестиции по селата, това е изключително трудно – там логиката е на интегриран воден цикъл, който решава проблемите за водоснабдяване и канализация на самия град.
Зареждане ...
