На повече от 155 години са въжделенията на севлиевци за доброто водоснабдяване на общината. За това разказват хрониките в местния печат и изследванията на севлиевски краеведи. Връщаме се към тях, защото те са най-доброто доказателство за това, какви решения е вземала или не е вземала местната и държавна власт през всичките тези години, за да бъде проблемът и днес толкова актуален.
Идеята за поредицата публикации, които започват от днес е на нашия сътрудник Стоян Костадинов, с мотива: “Младите трябва да знаят, че водоснабдяване не се прави лесно. Че за да се изгради водопровод в един град, е нужна волята не само на местната власт, но и на гражданите. И най-важното – че водата и хлябът не бива да се използват за правене на политика.”
Из книгата на проф. Христо Вълчанов “Севлиево 1842-1942 г.”, която съдържа статии за развитието на Севлиево през този период
“Старите ни хора в Севлиево още в турско време се занимавали с въпроса за водоснабдяването на града, пише в публикацията “Водоснабдяване на град Севлиево” инж. Иван Кюркчиев. За отбелязване е, че местната и правителствена турска власт по-слабо се интересувала от този въпрос, като е предоставяла той да бъде решен от Севлиевските чорбаджии, макар че тогава половината от населението в града е било турско. Това се вижда от дневника на поп Марин, в който четем, че българите са се загрижили за довеждането на вода и направата на чешми. В този дневник е записано:”На 1863 г. 7 август пазариха чорбаджиите един чешмеджия за 25 000 гроша да им докара вода за в града от извора, който е при вехтия бент на Дюс Табаха. Този чешмеджия като се пазари на 7 август, не се нае да докара водата за чешмите и той си отиде”. По-нататък е записано :”20 септемврий пазариха друг чешмеджия да доведе вода за чешмите Уста Пешо от Казанлък”. Не се знае обаче какво е станало след това.
След Освобождението въпросът за водоснабдяването на града няколко пъти е бил повдиган и разглеждан, което се вижда от напечатаните по-надолу протоколи на общинските съвети.
От тях става ясно, че с решение от 1 април 1878 година е бил назначен Христо Вълчев – Новоселецът да следи за изправността на всички чешми в града и да ги поправя, ако някоя от тях е развалена.
А в Постановление №9 от 2 май 1884 г. пише:”Кметът предложи като вопиюща нужда за града е да се снабди с вода”.
Горните документи красноречиво свидетелствуват за грижите на общинските управници за поддържането на старите чешми, които се повреждали често и за довеждането на повече вода в града, тъй като водата от старите чешми не е била достатъчна. Затова през 1884 година общинският съвет е намерил, че е много належаща нуждата за по-задоволителното водоснабдяване, за което е потърсил и необходимите парични средства.
Марин Конов е бил кмет на Севлиево от 1887година до 1892 година. В последните години на своето кметуване той се изяви като виден общински реформатор. Между другото той построи при река Росица, до полицейския участък, най-модерна за времето си градска баня, а заедно с това прокара водопровод в града и водата се доставяше от реката чрез помпи. Но завистливи негови политически противници, които го наследиха, изоставиха тая баня и най-после я развалиха, като се извадиха водопроводните тръби.
По една или друга причина, а най-вече поради разногласие в общинските съвети, въпросът за водоснабдяването, който живо е интересувал гражданството, е бил отсрочван без да е преставал да бъде проучван. През този период от време, обхващащ и войните1912-1918 година, които също така попречиха на проучванията и за реализирането на водоснабдяването, гражданите пиеха вода от няколко герана или направо от реката.
Така например 1906-1907 година, когато кмет на града беше Сава Генев, пробно от „Чакала“ е преведена изворна вода до града за една чешма при Стойчо Джамбазов, тази вода беше малко и при дъжд се замътваше.
През 1927 година, когато кмет на града беше Захари З. Маринов, изворните води на „Дядо Мончевата“ чешма се преведоха в града в 4-5 обществени чешми. Водата от този извор беше многа твърда – около 12 градуси по германските норми. За твърдостта на водата се съди по варовото й съдържание. Приятната за пиене вода трябва да има твърдост от 2 до 8 германски градуса. Софийската вода, която има твърдост само 0,97 германски градуса, се определя като много мека и агресивна вода. Независимо от това дебитът и на този извор не беше достатъчен за нуждите на града, а особено през лятото, когато водата намаляваше, липсата на вода още в първите години започна да се чувства осезателно. Гражданите не само че не можеха да водоснабдяват къщите си, но някой от тях продължаваха да пият вода от гераните и от реката.
Тъй като беше ясно, че от близките до града извори не можеше да се получи достатъчно вода, а крестящите нужди за вода растяха, общинската управа потърси други източници за водоснабдяване, за да задоволи здравните и необходими нужди на града. За тази цел през 1929-1930 година се започнаха сондажни проучвания на подпочвени води, в местността Ороз-Чаир, на 500 метра източно от града, през реката. Качествените и количествените изследвания на тези подпочвени води, в продължение на няколко години, дадоха задоволителни резултати, след което се започнаха основните проучвания за съставянето на проекта за водоснабдяването. Този проект, обхващащ помпена станция, изравнителен резервоар и градската напорна водопроводна мрежа с необходимите ревизионни шахти, беше приготвен до края на 1934 година и утвърден от Министерството на О.С.П.Б. през февруари 1935 година. Реализирането на проекта обаче изискваше големи парични средства, за намирането на които имат най-голяма заслуга общинската управа на града. Съзнавайки, че единствено чистата питейна вода, дадена в достатъчно количество на гражданите, ще им създаде условия за чистота, обществена хигиена и благоденствие, тези многозаслужили управници на град Севлиево нито за миг не престанаха да се грижат за намиране необходимите парични средства, като не пожалиха нито труда си, нито личното си спокойствие за провеждането и изпълнението на проекта. Паричните средства бяха намерени и главните строителни работи извършени до края на 1940 година, с което се създадоха възможности за по-спокойното и постепенно полагане на градската водопроводна и канализационна мрежа.
Зареждане ...
