Д-р Кирил Рачев е кардиолог в Отделението по кардиология на МБАЛ “Д-р Тота Венкова” – Габрово. Два пъти е имал специализации в гр. Аалст, Белгия и Болница Токуда, София. От 1 март работи и в Медицински център “Хипокрена” – Севлиево.
-Според статистиката, две трети от българите страдат от сърдечносъдови болести, кои са предпоставките и рисковите фактори за тяхното развитие?
-Рисковите фактори за поява на сърдечносъдовите заболявания са две групи. Към първата спадат артериалната хипертония, повишените нива на холестерол, наднормено тегло, обездвижване, прекомерна консумация на сол, злоупотреба с алкохол, диабет, емоционалния стрес, това са фактори, върху които може да се въздейства чрез медикаменти или промяна стила на живот. Към факторите, които не мога да се променят, са наследствената обремененост, възрастта и пола. Проблемът е, че липсва адекватна и навременна профилактика, пациентите не обръщат достатъчно внимание на здравословното си състояние и започват да търсят лекарска помощ, когато настъпят усложнения.
-Вярно ли е, че мъжете са по-предразположени към сърдечни заболявания?
-По принцип – да, до определена възраст. До настъпване на менопаузата жените са защитени от женските полови хормони и затова до настъпване на климактериума мъжката смъртност от ССЗ изпреварва женската, но след това нещата се обръщат. Мъжете са малко по склонни да неглижират здравословните си проблеми, твърде късно се обръщат за медицинска помощ и когато това стане, най-често е при вече възникнали усложнения.
-Кои са групите, изложени на най-голям риск от заболяване на сърдечносъдовата система?
-В рисковите групи попадат пушачите, хора с наднормено тегло, които имат повишен холестерол, артериална хипертония и диабет. Заради нездравословния начин на живот, вредни хранителни навици, ниска двигателна активност, от сърдечносъдови заболявания страдат все повече млади хора. След преживяно сърдечносъдово заболяване е задължително да се поддържа холестеролът в референтни граници, да се регулира кръвното налягане, за диабетиците оптимален контрол на кръвната захар и да се отстранят останалите рискови фактори, ако има такива. Много пациенти постигат резултати и без медикаментозно лечение, когато променят стила си на живот – започнат да спортуват, свалят излишните килограми, спрат цигарите, ограничат честата употреба на алкохол, престанат да консумират солени и мазни храни. Твърде често тези мерки се предприемат, когато хората прекарат инфаркт и промяната се оказва единствената им алтернатива за нормален живот.
-Пациенти с какви заболявания се обръщат най-често към Вас?
-Най-често това са хипертоници, пациенти със сърдечна недостатъчност и пациенти, преживели инфаркт на миокарда, които подлежат на задължително проследяване от кардиолог. При консултациите наблюдавам състоянието на пациентите, имат ли оплаквания, необходимо ли е да се коригира медикаментозното лечение. След инфаркт повечето хора развиват сърдечна недостатъчност, започват по-лесно да се изморяват, затрудняват се в извършването на нормални ежедневни дейности. Насърчавам пациентите да започнат да се грижат за собственото си здраве, на мен като лекар ми е най-лесно да напиша една рецепта, но за цялостна промяна в навиците и начина на живот е нужна воля и ежедневни стъпки.
-Какви специализирани медицински изследвания извършвате като кардиолог?
-Извършвам ехокардиография, при която се вижда структурата на сърцето и дава информация за нарушения в работата на сърдечния мускул. Предлагам на пациентите и извършване на Холтер-ЕКГ, което представлява устройство, извършващо постоянен запис на електрическата активност на сърцето. Обикновено се носи за 24 часа. Устройството се поставя и сваля в лекарския кабинет, като през останалото време извършвате обичайните си активности. След това при анализа на резултатите се вижда дали има проблеми в работата на сърцето и при нужда се назначават допълнителни изследвания и лечение.
-Когато идват на консултация при Вас пациентите, трябва ли да носят изследвания?
-Да, препоръчително е да имат изследвания на кръвна картина с показатели за бъбречната функция, холестерола, триглицеридите. След прегледа могат да се повторят или да се назначат и допълнителни изследвания, които са покрити от Здравната каса.
-Има ли признаци, които показват, че е време да потърсим кардиолог?
-Болка в гърдите, неравномерен пулс, недостиг на въздух са алармиращи признаци, при които трябва да се потърси лекарска помощ. Препоръчително е като превантивна мярка веднъж годишно да се прави измерване на артериално налягане и кардиограма. Всеки, който иска да бъде здрав, трябва да води по-активен начин на живот, да избягва солени и мазни храни, да спре цигарите и доколкото е възможно да ограничи стреса. Когато човек полага ежедневни грижи за себе си, вероятността да стигне до лекарския кабинет в пъти намалява.
Зареждане ...
