Мъжкият отбор на волейболен клуб „Раковски-1964“ завърши на четвъртото място в група „Б“ на първенството във Висшата лига. Каква е равносметката, кои са причините за това класиране и куцаше ли нещо в подготовката на състава, разговаряме с треньора на тима Стефан Ганчев. За него този спорт е не работа, а удоволствие. А да бъде треньор по волейбол била детската му мечта, която обаче никога не е споделял на глас. Явно е вярно, че мечтите се сбъдват и то предимно със силата на мисълта…
– Каква е оценката ти от представянето на мъжкия отбор на „Раковски-1964“ в група „Б“ на първенството във Висшата лига?
– Оценката е много добра. Реално поставените цели от ръководството на клуб „Раковски-1964“ бе да влезем в четворката. И завършихме на четвъртото място в първенството в „Б“ група на Висшата лига. Имахме доста шансове да се класираме още по-напред, дори и да станем втори, което щеше да ни даде възможност да играем на плейофи за влизане в „А“ група, но два мача не ни достигнаха. Като цяло сме изпълнили поставените цели.
Играхме един добър волейбол за гледане, което също е изключително важно. Това четвърто място е най-доброто класиране на отбора на „Раковски“ до момента. Имаме 8 победи, 4 като домакини и 4 като гости, което е един добър баланс. Стигнахме и до втория кръг на Купа България, което е добре, предвид тежкия жребий.
– Загубата от Кърджали ли ни изяде главата, останахме на четвъртото място в крайното класиране?
– Не. Изяде ни главата загубата в първия полусезон от тима на Стара Загора, където водехме с 2:1 гейма, но не успяхме да затворим мача, разиграхме старозагорци и загубихме. А другата, която беше неочаквана за всички, бе загубата от Попово. Дефакто това бяха двата домакински мача, за които съжаляваме, че изгубихме. Ако бяхме спечелили, можеше да сме втори. Реално целите ни не бяха да сме на второто място, но се отвориха такива възможности. Свършихме по-трудната част с победи над преки съперници. Ние сме единственият отбор, който победи „Виктория Волей“ два пъти, което никой друг не успя. Препънаха ни грешките в по-леките мачове, но и четвъртото място е добро класиране.
– Имаш ли забележки към някои от играчите?
– Не, не мога да кажа, че съм недоволен. Напротив – доволен съм. Тази година съставът на „Раковски“ бе по-различен от миналата година. Имахме четирима нови състезатели и късмета да работим с една идея по-добри играчи. Веднага се прояви ефектът от привличането на по-опитни волейболисти. Основната идея е да запазим този отбор и да се опитаме да добавим още добри играчи за догодина.
Реално този сезон бяхме със 7 човека, нямахме никаква скамейка. Резервите ни бяха само две, като изключим двете 13-годишни момчета от школата на „Раковски“.
След като уточним бюджета на клуба и знаем какви ще са финансовите параметри, с които ще разполагаме през новия сезон, ще говорим и обсъждаме привличане на нови състезатели. Тук е мястото да отбележа, че трите отбора, които се класираха преди нас в група „Б“ на Висшата лига, са на друго ниво. Например тимът на Стара Загора, който стана трети, беше с три пъти по-голям бюджет от този на „Раковски“. Реално ако бяхме спечелили мачовете със старозагорци и поповчани, щяхме да им объркаме сметките и да завършим втори. Така отбори с доста по-голям бюджет от нашия щяха да се класират след нас.
– А какъв беше бюджетът, с който разполагаше мъжкият състав през този сезон?
– Не е нужно да говорим с цифри. Последните 2-3 години е горе-долу една и съща сумата. Всяка година получаваме финансиране от Община Севлиево, но разчитаме и на спонсори.
– Трудно ли успяваш да намериш хора, които да помагат за развитието на волейбола в Севлиево?
– И да, и не. От никъде не сме получавали отказ. Едни помагат с по-малко, други с повече. Имаме спонсори, които помагат на клуба от доста години. Надявам се след този добър сезон благодетелите да станат и повече.
– Куцаше ли нещо в подготовката на състава или причина за това класиране са по-силните отбори в групата? Направи ли си необходимите изводи и какви са те?
– С този ограничен състав това бе максимумът, който може да се постигне като резултат. За повече трябва да се разчита на късмет или на увеличение на бюджета, за да разполагаме с поне 10-12 играчи, с които да тренираме пълноценно и да очакваме по-добро класиране. С този ограничен състав няма как да има пълноценен тренировъчен процес и да управляваме спортната форма на състезателите. Освен това всичките ни играчи са непрофесионалисти, работят, някои и нощни смени. Не се издържат с волейбол. Често пъти идват изморени на тренировка, защото са били на работа. Стараем се да държим добро ниво, да се доближим до професионалистите, но е трудно, защото това струва пари.
– Колко често тренирахте с момчетата?
– Една част от състезателите тренираха двуразово. Други тренираха три пъти седмично. Имахме и трима играчи, които идваха само за мачове. Това направи работата ни доста трудна, защото имаше неща, които трябваше да се изглаждат на тренировка. Затова оценката ми е много добра и не търся причините в състезателите, защото те без да тренират заедно играха добър волейбол и направиха добро класиране.
– Разминахте ли се с малко контузии?
– Да, в интерес на истината нямахме много контузии. Но в първия полусезон, след като стартирахме с четири поредни победи, се контузи един от основните ни играчи. Иван Банков обърна глезен и само след два дни другият ни посрещач влезе в болница. Реално тогава останахме без двамата ни основни посрещачи и нямаше кой да ги замести. Така след четирите победи, записахме три загуби, тъй като нямахме скамейка. Ако те не се бяха контузили, едва ли щяхме да реализираме тези загуби. Имаше и други дребни контузии, но това е напълно нормално.
– Как определяш останалите играчи в група „Б“ на Висшата лига? Кои бяха най-силните противници?
– Мога да отлича състава на „Арда“ (Кърджали), които са финалист, играят финал за влизане в „А“ група. До миналата година те играха в „А“ група. Те са отбор с 200 000 лв. бюджет, всичките волейболисти са професионалисти, тренират всеки ден, двуразово. И напълно нормално срещу тях трудно ни се получаваха нещата. Въпреки че в Севлиево имахме шанс да ги победим. Стана интересен мач, но определено нашият отбор трудно може да се сравнява с такъв класен тим като „Арда“. Всичките им играчи са професионалисти, както казах. Занимават се само с това, тренират и си почиват за следващата тренировка.
Другият отбор е този на Стара Загора. Те разполагаха през този сезон със 150 000 лв. бюджет. Имат пълен набор от треньори, кондиционни и основни, и 14 играчи. Работят с по-млади момчета, но подбрани и качествени волейболисти. Работят всеки ден и затова и направиха добро класиране. Третият тим е този на „Виктория Волей“, който има една от най-добрите школи по волейбол в България. Те също тренират двуразово. Там децата са селектирани, по 2 метра, няма случайни играчи, всичките са младежки национали.
В група „Б“ на Висшата лига, както знаете, играха 16 отбора, разделени в две групи, за да не са много мачовете. Реално ние бяхме в по-тежката група и бяхме доста близо до нивото на най-добрите тимове. И нашата селекция беше добра, но разполагахме само със 7 играчи.
– Има ли много деца, които харесват волейбола и избират да тренират този спорт?
– Да, има. Но са малко децата, които искат да се занимават с волейбол сериозно. Защото и в този колективен спорт, един отбор е от 12 човека, а реално играят само шестима на игрището. Трудно можеш да намериш толкова деца от един набор, особено такива, които искат да се занимават сериозно с волейбол.
– Колко деца тренират в школата на волейболен клуб „Раковски-1964“?
– Общо 30 деца тренират в школата. От тях 14 тренират по-сериозно и участват на състезания в две възрастови групи. И се справят много добре. Тук е мястото да кажа, че отборът на момчетата на ВК „Раковски“ се класира на третото място в региона. Прекадетите пък завършиха на първото място в областта и станаха пети в региона от 12 отбора. Това е много добро класиране, за което поздравявам момчетата. Както знаете, във волейбола при децата пресявките са много големи, докато се стигне до финали. Около 100 отбора участват при прекадетите, като от тях само 10 се класират на финали. Така че за да си осигуриш място сред първите 10 в България, трябва да победиш поне 15-20 отбора. Мисля, че от 12 отбора в нашия регион, петото място е едно прилично класиране. Можехме и по-добре, но предвид факта, че това е първо участие за отбора, съм много доволен.
През есента вече трябва да имаме три отбора при децата – мини волейбол, момчета и прекадети. Зависими сме от набора. Сега определено има интерес, има и деца. С децата, освен аз, работи и дългогодишният деятел в спорта и треньор по волейбол Марин Маринов. Той се занимава с подготвителните групи, които тренират три пъти седмично. А останалите групи, които подготвям аз, тренират четири пъти седмично. Дори за пръв път има сериозен интерес за две от нашите деца от два от най-големите отбори в България. Обмисляме тяхното бъдеще, докога ще се развиват тук и кога да продължат напред, защото определено имат качества и потенциал да играят волейбол на едно добро професионално ниво.
– Сигурно севлиевците, които са част от мъжкия тим, са добър пример за по-малките волейболисти? И доказателство, че мечтите се сбъдват?
– Да, определено. 17-годишният Мартин Мичев, който е продукт на нашата школа, изключително много се труди в последните години. Миналата година изигра 6-7 мача, през тази само 3-4 срещи, тъй като конкуренцията на неговия пост беше по-голяма. Имаме двама състезатели, които реално живеят в нашия град от 2012 г. и са със севлиевско гражданство. Това са Любомир Топалов и Иван Банков.
Тази година част от мъжкия отбор на „Раковски“ бяха и двама от прекадетите. Единият направи своя дебют този сезон, а той е едва на 12 години. Исках да ги запаля, да усетят каква е тръпката да играеш на професионално ниво. Това са Велко Ботев и Георги Бъчваров. Те са най-перспективните състезатели сред децата. Играят при прекадетите, но и тренират с мъжете.
– А какво е за теб волейболът?
– Огромно удоволствие, също и работа. Вече девет години съм треньор по волейбол и не мога да си представя деня без да вляза в залата. Дори една тренировка на ден е малко. Свикнал съм от сутрин до вечер да съм в спорната зала. Имам по 3-4 тренировки на ден. Имам и други ангажименти, разбира се. Смело мога да кажа, че волейболът е целият ми живот буквално през последните 10 години.
– Как се запали по този спорт?
– Като ученик съм играл волейбол, въпреки че професионално се занимавах с джудо близо 10 години. Да бъда треньор по волейбол ми беше детската мечта, не знам защо. Не съм го споменавал на глас, защото смятах, че никой няма да ме вземе на сериозно.
През 2010 г. попитах дали мога да помагам в клуба по волейбол, имаха нужда и така започнах. След половин година ми повериха цял набор с деца и станах треньор. Наборът беше добър и нещата потръгнаха лавинообразно. На следващата година играхме на младша възраст, на по-следващата на старша. Бях събрал най-добрите деца от региона. Събираха се по 300-400 човека публика. Имаше резултати, победи и директно този отбор влезе в мъжкия състав на „Раковски“. Нещата се случиха за много кратък период от време. През 2010 г. започнах да тренирам деца младша възраст, през 2012-та спечелихме „В“ група и влязохме във Висшата лига. И така за три години и половина реално от един отбор деца стигнахме до мъжете. Е, това разбира се бе плод на изключително много работа. Имах голяма подкрепа от всички треньори, които работеха в клуба. С времето нещата се промениха, някои спряха да се занимават с волейбол, други отидоха да работят в чужбина. Сега сме аз и г-н Марин Маринов.
– А сега, играеш ли за удоволствие?
– Да, разбира се. През миналите две седмици Севлиево бе домакин на турнир по волейбол за аматьори (ветерани). Участвахме все хора, играли на училищно ниво, обичащи този спорт, бивши професионалисти нямаше. Получи се един истински празник.
– След това добро класиране в края на сезона в група „Б“ на Висшата лига, можем спокойно да кажем, че постът ти не е разклатен, нали?
– Да, разбира се. Имам подкрепата на клубното ръководство. Благодаря за доверието. Старая се да се развивам. Уча висше образование в Национална спортна академия в София. В четвърти курс съм, изучавам две специалности – треньор по волейбол и учител по физическо възпитание и спорт. Старая се да повишавам квалификацията си. Последно ходих на треньорски семинар в Пловдив, организиран от ВК „Левски“. Но за съжаление в България тези семинари са рядкост, все пак винаги, когато мога, се възползвам.
– На кого искаш да благодариш?
– Благодаря на публиката за огромната подкрепа. Постарахме се, както всяка година, да дадем всичко от себе си да ги зарадваме с добра игра и победи. Надявам се, че и занапред ще се радваме на тяхната подкрепа. Благодаря и на всички фирми, които ни подкрепят. Благодаря и на Община Севлиево, защото без тяхната помощ няма как да има волейбол в Севлиево.
Зареждане ...
