МИЛКА ДЕШЕВА
Това е посланието на фестивала на етносите, който се проведе на 29 юни в с. Крушево. Съвместна инициатива на Областната администрация – Габрово, читалище „Цвятко Иванов-1919“ и Кметството, тази първа по рода си изява надмина всички очаквания. Не! – на войната. Не! – на робството и насилието. Не! – на тероризма. На нашата малка планета има място за всички, независимо от цвят на кожата, религия и етническа принадлежност. В своите поздравителни слова както кметът инж. Илия Илиев, така и зам.-областният управител Росен Цветков подчертаха колко е важно разбирателството, особено в днешното нажежено и несигурно време. Минута мълчание в знак на почит към крушевските герои, 91 на брой, българи и турци, загинали във войните за свободата на България. А нечия добра ръка беше положила цветя пред Войнишкия паметник. Мегдана в тази свежа сутрин, измит от нощния дъжд, вече се огласяше от познатите гласове на певиците от групата за изворен фолклор към Читалището. Носители на много грамоти и награди и въодушевени от последната първа награда на кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов за участие в Машаловите празници, те поднесоха на любимата си публика седем песни. Голямо предизвикателство за г-н Валери Банеков, ръководител на група за турски фолклор при читалище „Пробуда“ – с. Ряховците, беше да спечели вниманието не само на турци, но и на българи, руснаци, роми, англичани. И той се справи блестящо. С много комични и забавни моменти беше наситен представеният от Александрина Ивелинова /невястата/ и Калоян Стойчев /младоженеца/ етюд по българската народна приказка „Умно село“.
Трудолюбиви и честни хора са българите, почитат 10-те божи заповеди. Но кои са по-хитри – турците или българите, показаха Тодор Христов и Рамона Божидарова от Детската театрална школа при ДК „Йовко Йовков“, с ръководител Калинка Иванова, които представиха сценка по приказки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа. А през това време млада туркиня /Шермин Адил Ахмед/, с типичната визия на някогашния идеал за красавица, обикаляше из публиката и си търсеше… жених. Тук жених, там жених и като не намери подходящия човек, току грабна „подручка“ чалмалията Настрадин Ходжа. Е, все пак си е ходжа. Хайде, да е на хаирлия, както се казва. С хубава народна песен и съпровод на Николай Колев, малката крушевка Никол Иванова също поздрави присъстващите.
През всичкото това време скарата димеше, шатрите белееха, а под тях – маси с кулинарни вкусотии привличаха с аромата си. Баклави, потънали в сироп и поръсени със зелени кокосови стърготини, сладки курабийки и „Мамината торта“, дърпани баници, тутманици и погачи, сърмички, прясно сирене, кътък и боб в гърне и „руски пирожки“. А пълнените печени пиперки на „шеф“ Илия Илиев – кметът, с богата заливка от яйца и кисело мляко, се оказаха далечна дестинация за мнозина желаещи да опитат от кметския кулинарен майсторлък. Бяха изложени и предмети от бита на различните етноси – нежни миленца и покривчици на една кука, шарени плетени турски чорапи, българска носия и „руска кукла“. Истинско умиление предизвика едно трикрако дървено столче, на което децата се изреждаха да сядат и падат от него.
Когато преди повече от 50 години в Крушево пристигат две красиви руски девойки – Раиса и Маша и стават крушевски снахи, едва ли са си представяли, че ще участват в такъв фестивал и ще бъдат обект на специално внимание. Техните приятелки от сдружение „Русофили“ гр. Севлиево ги уважиха с присъствието си, а Светлана Петкова и Галина Найденова ги поздравиха с две красиви руски песни. А без Джонатан накъде? Той и съпругата му Никола също се вписаха във фестивала, като Джонатан показа музикалните си способности.
Назад, назад във времето останаха онези години, когато в селото идваха влахкини и срещу паничка боб или брашно предлагаха вретена, дървени лъжици и гаванки. Когато пък имаше мечкар и мечка, която играеше, ставаше истинско шоу. Нямаше на фестивала такова нещо, но пък истинска атракция бяха влашките, турските и българските хора, които ни поднесоха танцьорите от група за хора и танци „Хопни ми, тропни ми“, с ръководител Пламен Христов. Те увлякоха всички и сложиха началото на голямото общо хоро, финал на един незабравим празник. Свежа струя на празника беше и дарението на романи от поредицата “Световни бестселъри” за читалищната библиотека от г-жа Маргарита Костадинова и то точно в навечерието на следващия голям празник за селото – отбелязване на 100 години читалище „Цвятко Иванов“, на 6 юли, събота.
Фестивали, фестивали. На българската рода и на българската носия. На тиквата, на черешата, на сланината, на еленския бут, на българското кисело мляко. Пясъчен фестивал, на билката, фолклорни фестивали. Етнофестивал. Фестивали, които ни правят по добри, по-сплотени и са едно мирно оръжие срещу последния „писък“ на насилие в нашето съвремие – атентатите. 
Зареждане ...
