“Габрово-Севлиево” – един от 20-те икономически центрове в България

МИНКА МИНЧЕВА

„Габрово-Севлиево“ е един от 20-те икономически центрове на България, които привличат инвестиции, хора и концентрират 86% от произведената продукция в страната. Това сочи анализ на „Института за пазарна икономика“, който е направен не на база на административното деление на страната, а на развитието на икономическите процеси, които очертават нови, вътрешни граници в страната.

Икономическият център „Габрово-Севлиево“ е съставен от две ядра на територията на област Габрово – общините Габрово и Севлиево, обединени заради географската си близост и относително високата трудова миграция помежду им. Центърът няма периферия, а профилът му е изявено индустриален.

Преработващата промишленост доминира в икономиката с 67% от произведената продукция и 50% от наетите работещи. Средната заплата през 2015 г. е 750 лв., а безработицата през 2016 г. е ниска – 4,6%. Демографските тенденции са силно негативни – населението е намаляло с 25% от 2000 г., а работоспособното население е едва 55% от всички жители. Що се отнася до качеството на образованието, центърът се приближава до средните за страната стойности.

Произведената продукция в ИЦ „Габрово-Севлиево“ възлиза на 1,9 млрд. лв., което бележи растеж с 16% за периода 2011-2015 г. Разпределението в икономиката е относително равномерно между двете общини, с лек превес на Севлиево – през 2015 г. произведената продукция в община Севлиево е малко над 1 млрд. лв., докато в община Габрово е малко над 850 млн. лв.

Севлиево се развива малко по-бързо от Габрово в последните години – общият ръст на икономиката на общината е 16% за периода спрямо 15% в Габрово.

Няколко големи фирми доминират икономиката на региона -„Идеал Стандарт – Видима“, „Хамбергер“, „ЕМКА“ в град Севлиево и шивашката фирма „Dzalli“, която се намира в Габрово.

Изследването на Института за пазарна икономика  обособява няколко основни типа икономически центрове: Големи икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия – София и Пловдив.По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини са Русе, Плевен и Шумен. Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия – такива например са центровете „Габрово-Севлиево“, „Стара Загора“, „Казанлък Раднево“.

Според анализаторите, основна причина за голямата разлика в икономическото развитие на Южна и Северна България се сочи липсата на добра инфраструктура, която влияе и на границите на икономическите центтрове в страната. Като пример те дават струпването на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са споменатите центрове около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – „Габрово-Севлиево“ и „Велико Търново“.

„Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж“ – се казва още в анализа „Икономическите центровне на България.