МИЛКА ДЕШЕВА
Наближаваше големият празник, а неканени спомени нахълтваха в сънищата ми, в будните ми нощи. Спомени за моето читалище, което в моя свят заема достойното трето място след родния ми дом и родното училище в село Крушево. На твоята сцена едва 5-годишна рецитирах първите си стихове – „Ритай топка, карай лодка, сутрин, вечер на разходка“ от Елисавета Багряна. Тук преминаха зрелите години на моя баща като танцьор, музикант, певец. Ние, децата, до обяд бяхме на училище, а следобед – в библиотеката. А вечер – на кино. До сълзи се смеехме на френските комици Луи дьо Финес и Фернандел. Жан Маре беше нашият екшън герой. А Жерар Филип, Бриджит Бардо, Даниел Дарийо проправяха път за първите ни любовни трепети. Гостуването на певици от ранга на Мита Стойчева и Вълкана Стоянова беше вълнуващо преживяване за крушевци. А когато на сцената заставаше снажната фигура на учителя Христо Цонев и с мощния си глас рецитираше „Дни на проверка“ от Пеньо Пенев, стените на салона потръпваха, а всичко замираше в пълно мълчание.
На 6 юли, събота, прясно боядисаните от Калоян Стойчев врати на читалището рано-рано бяха отворени. Хората заприиждаха, спираха се за малко във фоайето пред изложените снимки, после влизаха в големия салон и… ахкаха. Прекрасен декор, нарисуван от художника Васко Василев, красеше сцената. А подът, поизтъркан и лабилен, също беше ремонтиран с доброволния труд на майстора дърводелец Николай Събев. За хубавия празник помогнаха с парични средства и фирма „Извор-2005“ с. Младен, „Пала Агро – Осман Азисов“ и Николай Христов Минков.
Началото беше поставено от инж. Илия Илиев, кмет и настоящ председател на читалището. Той поздрави своите съселяни с чувство на гордост, че 100-годишният юбилей на читалището е уважен от толкова хора, съпричастни към сътвореното от поколения самодейци. Госпожа Таня Георгиева от РЕКИЦ – Читалища Габрово му връчи поздравителен адрес.
Истинско предизвикателство за госпожа Ирина Савова, секретар на читалището, беше да изготви доклада за неговата история. История богата, история 100-годишна. Тя поднесе един добре премерен доклад, засягайки най-знаковите моменти от изминатия път. Наченки на макар и примитивна читалищна дейност в селото има още през 60-70-те години на по-миналия век, които стават по-обозрими през първите години на миналия век. Тогава се правят и първите театрални представления от младежи и млади учители, като първата пиеса е Вазовата „Русия“ (1903 г.). В селски хамбари и мази на газови лампи будните крушевци задоволяват своя глад от културни потребности. Всъщност тепърва по стъпките на първите открити през 1853 година читалища в градовете Шумен, Свищов и Лом, в които като същински европейци българите потъват в магията на театрото. През годините театралната дейност се обогатява. Поставят се „Майстори“ – Рачо Стоянов, „Вражалец“ – Ст. Л. Костов, „Грамада“ – Иван Вазов, „Боряна“ – Йордан Йовков, а тогавашният читалищен секретар Петко Цонев завършва месечен театрален курс в град Елена. От днешна гледна точка свършеното от хората, обработвали читалищната нива може да изглежда наивно, понякога дори смешно, но винаги е пропито с неустоима жажда за напредък и светлина. „Светлина“ е било и първото наименование на читалището. Но когато през 1950 г. се открива внушителната двуетажна читалищна сграда, за неин патрон е избран един от най-активните читалищни деятели Цвятко Иванов, загинал в антифашистката борба. В построяването й участват всички крушевци – българи и турци, с много доброволни надници. Най-голямо дарение – 20 000 лева, е направил Иван Илиев Ангелов /дядо бирник/. Днес читалището разполага с музейна сбирка, голям и малък салон, голяма библиотека с 13 000 тома книги, реновирана читалня. Въпреки, че днес думата „книгоман“ е архаизъм, библиотеката има доста читатели, при възможност винаги се закупуват нови книги, пък и не малко са дарените. Най-активна е била библиотечната дейност през 60-те и 70-те години на миналия век. Петко Цонев, най-дългогодишният секретар на читалището, 33 години споделя историята на Крушево за така наречените летни подвижни библиотеки. Носели се книги на полето на жътвари, косачи, по време на вършитба, в кравефермата и овцефермата. За да могат по време на отдих хората да се развличат с четене.
На какво се дължи богатата читалищна дейност през годините, не може да се даде еднозначен отговор. Но за нея допринасят изключително амбициозните читалищни председатели (първият е Симеон Янков) и читалищните секретари ( първият е Станьо Трифонов Солаков). Трайни впечатления у крушевци оставя проведената тематична вечер „Какво знаем да пеем, свирим и играем“. Целта е да участват по-възрастни инструменталисти, певци, които да покажат своя талант. Станьо Солаков, вече пенсионер, свири на цигулка „Моята молитва“. Иван Кръстев пее стари възрожденски песни. Семо Събчев и Станьо Русев свирят на гайда. Стари народни песни изпълнява баба Тота Кънева. Над 500 човека публика аплодират участниците. Сформираната през 1955 година танцова група, под ръководството на Стойно Иванов, за съжаление просъществува само две години. Но сърцевината на активната читалищна дейност са така наречените битови хорове, чието начало е през 1920 година. С периодични прекъсвания фолклорни формации се усъвършенстват и участват в многобройни фестивали, надпявания, събори, носейки заслужени награди. Не малка заслуга за това има първият ръководител Симеон Янков, Иван Касабов, Димитър Баев, Иван Цветков, Георги Пушкаров, както и Стойно Иванов. От 2007 година едно цвете, което разцъфтява през годината – групата за изворен фолклор, се поема от Николай Колев и достойно представя името на родното село при всяка изява. А докато има и детски крачета, които често изкачват стъпалата на читалището, ще има и читалище. Малките лазарки са нашите пролетни цветя. С тяхно участие се отбелязват както народни, так и патриотични празници.
Естествено е повечето от хората, които бяха сърцето и душата на крушевското читалище, които работиха без пари, но даваха от себе си нещо много по-скъпо – любов към родното село и всичко българско, вече да не са живи. А с решение на Читалищното настоятелство и във връзка със 100-годишния юбилей, бяха отличени с грамоти ръководители и самодейци на читалището – 45 на брой. Илия Цонев Трифонов беше награден със званието почетен председател.
От малката, първата стъпка започва най-дългият път. С тези стихчета беше поканена на сцената малката Никол Иванова от ДК „Йовко Йовков“, чийто две народни песни разтупкаха най-много сърцата на баба и дядо й. Със седем народни песни от богатия си репертоар се представи групата за изворен фолклор, а един художествен състав, какъвто е танцов ансамбъл „Развитие“, е добре дошъл на всяка сцена. И както каза техният ръководител Йордан Йорданов, за тях няма никакво значение дали играят в зала „Арена Армеец“ или на крушевска сцена. Усмивки, багри от красивите носии, музика, настроение, леки стъпки, сякаш не опират на земята и песента на Поля Колева и Нина и Гюнайдън Алиев. в една пъстра, небесна дъга. Една красота. И бурни овации на публиката. А младият танцьор Галин Минков поведе хорото, стиснал в ръка българския флаг. Хванати за ръце, хората показаха копнежа си по хубавите български традиции. И най-важното – жаждата си за напредък и светлина. И тази светлина, завещана им от техните предци, да бъде вечна. И това читалище, което пръска светлина, една уникална светлина, също да бъде вечно!
Зареждане ...
