Временно руско управление в Севлиево
След освобождението на града на 16 юли от частите на Иван Филаретович Антонов и Александър Василиевич Верешчагин, е създадено временно руско управление още през юли 1877 г. Първата свободна институция, която възниква в града, е гражданската полиция. Неин ръководител е Георги Драгошинов (читалищен деятел), а след това Петър Маринов Гюлгелиев (бивш член на рев. комитет). Назначен е и първият севлиевски окръжен управител – полк. княз Любицки, под негово ръководство започнали работа окръжният и общинският административни съвети, водени от Иван Хаджиангелов и Христо Спиридонов. Окръжният съдебен съвет е ръководен от видния севлиевски възрожденец и революционер Марин Софрониев. Временното руско управление, общинският и окръжният съвет трябвало да решават отговорни задачи за настаняване на бежанците от Южна България и опазване имотите и реколтата на избягалото турско население. 
Избирането на тези съвети ставало по един интересен начин. В определен ден гражданите били повиквани да се явят в двора на конака в града. На дошлите хора раздавали по едно царевично и по едно бобено зърно, с които те гласували. Който одобрявал кандидатите пускал в калпака на специален събирач бобено зърно, а който бил против – царевично зърно.
Към окръжния административен съвет е изградена комисия, с председател Стефан Попцвятков, чиято работа е прибирането на реколтата от имотите на избягалото турско население. Турските ниви и други имоти се давали на търг на нуждаещите се. Част от събраните храни и фуражи се предвали на 54 Мински и 55 Подолски полк, квартируващи в Габрово, друга част от храните се събирали в Севлиево за преминаващи войски, а трета за нуждаещи се селища. Общинският управителен съвет решавал редица задачи с местно значение: потвърждавал покупко-продажби, извършвал дялби на имоти, давал под наем турски имоти, грижел се за хигиената в града. Във финансовата дейност освен събирането на данъците, личи и грижата към възстановяване на земеделческата каса. Временното управление в Севлиево своевременно обръща внимание и на училището в града. През лятото на 1877 г. долният етаж на Хаджистояновото училище се превръща във временен лазарет за ранени руски войници в боевете при Плевен и Ловеч. За нуждите на българското училище е дадена сградата на турското училище, наречено „Руждие“. След като е освободено от Червения кръст, Хаджистояновото училище започва отново да функционира.
През 1878 и 1879 стават още редица промени за нашия град. В Севлиево още през 1878 г. била създадена местна градска болница. Тя се помещавала в две турски къщи, от които едната на два етажа. На горния етаж имало три стаи за болните, а на долния – една стая, която служела за складово помещение. Първи началник на болницата от 1878 г. бил д-р Симеон Тошков. Към края на 1878 г. и началото на 1879 г. се открила пощенска станция в града, с началник Иван Попович. През 1879 г. за нуждите на читалището била преустроена централната джамия (намирала се на мястото на сегашното ни читалище), приспособена за театрален салон.
Зареждане ...
