Димитър Ножаров е служител по сигурността на информацията и отбранително-мобилизационната подготовка в община Севлиево и член на доброволното формирование за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации. Преди дни той взе участие във финалната пета среща по европейския проект Fire Vall за обмен на добри практики за доброволните формирования в различни европейски страни, която се проведе в града ни. Тук бе отчетен прогресът на проекта и на направеното досега, бе обсъдено и бъдещото сътрудничество на шестте държави.
Какви обаче са приликите и разликите на нашето доброволно формирование с тези от останалите пет страни-партньори по проекта, според Димитър Ножаров, и какво е нужно за по-доброто му функциониране, четете в следващите редове.
– От кога съществува доброволното формирование в Севлиево, г-н Ножаров?
– Доброволното формирование към Община Севлиево съществува от 2012 г. Първоначално то се състоеше от 27 души – служители в администрацията, предимно от БКС и доброволци. Първите 2-3 години ентусиазмът беше голям, съчетан с желание за участие във всякакви спасителни дейности. Провеждаха се съвместни учения с пожарната на различна тематика, които повишаваха подготовката. А първата и единствена до момента акция, в която доброволците са участвали, беше бедствената обстановка, предизвикана от обилния снеговалеж през 2014 г.
През следващите години първоначалният ентусиазъм обаче започна съществено да спада, появиха се проблеми и дейността на формированието почти замря.
– Какви са основните проблеми, които стоят пред формированието в момента?
– Проблемите са няколко. Първият от тях е голямото текучество на доброволците, работещи в БКС, които след напускането си престават да бъдат доброволци. Мисля, че още в самото начало включването им се оказа грешка. Вторият важен проблем е намаленият интерес на действащите доброволци.
– На какво се дължи спадащият интерес?
– Вижте, основен начин за поддържане на добро ниво на подготовката ни са занятията с пожарната. Спецификата на спасителна дейност е такава, че отделните служби трябва да си взаимодействат, като разбираемо водещата ще е ролята на професионалистите. Първоначалните съвместни занятия с екипа на местната пожарна намаляха и почти бяха преустановени. Постепенно започва да се усеща „отчуждаване“ между доброволците и огнеборците. Това най-вероятно се дължи на слуховете, че в бъдеще доброволците биха могли да изместят професионалистите, както е в някои държави. В самата Стратегия за развитие на доброволческите формирования за защита при бедствия, пожари и други извънредни ситуации в Република България за периода 2012-2020 г., а и в останалите стратегически документи обаче няма конкретно дефинирана такава цел – намаляване на едните за сметка на другите. Въпреки това съм убеден, че това усещане съществува в общини, където паралелно работят пожарна и доброволно формирование. В крайна сметка намалените контакти с пожарната, липсата на ситуации, в които доброволците биха се включили, доведоха до обезличаване на създаденото формирование.
– Какви мерки предприе ръководството на формированието, за да не се задълбочи още повече този процес?
– През 2017 г., на базата на тези проблеми, започнаха промени, които да възвърнат способностите на доброволното формирование. Изчистени бяха „мъртвите души“, проведохме мащабна рекламна кампания на местно ниво за подбор на нови членове. След няколко месечни усилия успяхме да привлечем 12 нови члена. С тях подновеният ни състав вече наброява 32 души.
– Дължат ли се, според Вас, част от проблемите и на липсата на финансова подкрепа?
– Категорично не! От гледна точка на финансиране и материално осигуряване доброволното ни формирование няма никакви проблеми. Доброволците са екипирани, притежават собствен пожарен и авариен автомобил, индивидуални средства за защита, УКВ радиостанции.
– Тогава, какво друго „убива“ желанието на доброволците?
– Това е липсата на реална ситуация, при която да има необходимост от включване на доброволци. При тези условия те губят тренинг и интерес. Предполагам, че ако липсата на занятия и учения се задълбочи, формированието ни ще бъде обезличено.
– И все пак, наред с проблемите, оптимист ли сте, че сегашната ситуация може да се промени?
– Да! Ако не беше участието ми в международния проект „Пожарникари – доброволци за всички“ (Fire Vall) може би и аз щях да се пусна по течението и да не се вживявам толкова. Проектът обаче промени надеждите и вижданията ми за бъдещето на доброволното формирование. Инициативата е на немската община Кабелскетел и има за цел да събере добри практики за работата на доброволците в Европа, които се фокусират върху стратегиите за набиране и използване на доброволци в противовес на намаляващото желание за включване в състава на доброволните формирования. В проекта участват Германия, Дания, Естония, Унгария, Хърватия и България. Ние участваме чрез сдружение „Деветашко плато“. Дори преди дни Община Севлиево бе домакин на петата – финална, международна среща по проекта.
– Кое Ви впечатли най-много от проведените досега срещи?
– Това е категорията на участниците от различните части на Европа, като има такива с над 100-годишен опит в доброволчеството, има и начинаещи – като нас. Почти навсякъде най-малък, концентриран в областните центрове, е броят на професионалистите, следван от полупрофесионалисти. В същото време най-многобройни са доброволците. Интересен факт е, че в районите, които се покриват от доброволци, няма професионалисти, те идват на помощ само при необходимост. В другите държави съставът на доброволците е голям, но само определена част от тях могат да се занимават с оперативна работа след преминаване на задължителни годишни тестове. В държавите с традиции са изградили „комуна“ от доброволци, които освен със спасителни функции, се занимават и с допълнителни културни и социални дейности, използвайки базите си. Не на последно място трудът на доброволците се заплаща по атрактивен начин, а членуването им в Асоциация помага за закупуване на скъпоструващо оборудване и решаване на юридически и административни въпроси. Основен елемент при привличане и възпитание на доброволци е работата с подрастващите още от най-ранна детска възраст.
– А от какво най-много се впечатлиха участниците от другите страни?
– Един от фактите, от които всички бяха много учудени, бе именно невъзможността на действащи служители от МВР и МО да бъдат доброволци. Системата на всички останали страни по проекта го позволява, а то до някъде е и въпрос на чест, професионалистите в свободното си време да са доброволци и да действат като такива. Това безспорно сплотява двете категории и ги прави участници в един отбор. Не знам кое у нас е породило тази забрана, която не разрешава на професионален пожарникар след дежурство да е в помощ на доброволците. Определено смятам, че това дистанцира двете категории.
– На база 7-годишния Ви опит в изграждането на доброволно формирование, както и от придобитите впечатления от участието ви в проекта, какви изводи бихте направил относно подобряването на бъдещата дейност на местното формирование?
– Ако взаимоотношенията ни с пожарната останат същите и функционирането на формированието продължи по същия начин съм убеден, че това ще доведе до опорочаване и обезличаване. Убеден съм, че в общини, в които има действащи формирования и пожарна е необходимо изграждане на тясна комуникация и изчистване на чувството за страх, че едните ще изместят другите. Затова е необходимо в бъдещата Стратегия да се извърши ясно дефиниране на подхода за развитие на доброволните формирования, засягащ общини с действащи противопожарни служби и такива без. Паралелно с това трябва да се даде възможност на професионалистите да бъдат и доброволци, стимулирайки ги под подходяща форма. Нужно е и подобряване на системата за обучение.
В момента основна част от обучението се свежда до пожарогасене. Последващите обучения са трудно осъществими, предвид логистични и времеви фактори – трудно например ще бъде ръководителят на формированието да отсъства десет дни от работа, за да участва в обучение в друг град. Във всяка пожарна има достатъчно капацитет да обучи и развие както доброволец, така и ръководител, в зависимост от специфичните особености в съответната община. Това, разбира се, може да стане само след добре организирано взаимодействие между двете структури. Подобряване на дейността на доброволното формирование може да става и чрез даване на възможност за участие в превантивната дейност, по същия начин, както и в бедствени ситуации. Това до голяма степен би осмислило съществуването на формированието за периоди, когато „нищо не се случва“ и всички местни проблеми се решават от пожарната. От голяма полза би било намирането на общи точки и осъществяване на взаимодействие с други доброволни структури като БЧК и НПО.
Зареждане ...
