МАРИЯ МАРКОВА
Днешният ден е по-хубав от вчерашния, защото не знаеш какво те очаква и всяко случващо се нещо е ново, непреживяно. Може в днешния ден да срещнеш доброто, да получиш блага вест, да видиш усмихнати очи на близък приятел. Ден днешен, който ще е неповторим и единствен, защото Утре един Господ знае какво може да се случи…
19 януари ще остане като хубав спомен в сърцата ни. Решихме на този ден да поднесем своята почит към дамяновските баби и прабаби… Дамяновските Баби ?!?! – Баби та дрънкат! Откъдето и да ги погледнеш, колкото и да ги обръщаш, по нищо не отстъпват – внуци отгледали, сръчни и трудолюбиви стопанки, дом и семейно огнище въртели, добри домакини, умятни в много неща и спретнати с табият, че и клюки да ти завъртят, та да се чудиш и маеш откъде ти е дошло… Па като вземат да се веселят, мяра нямат – жулнат ли малко ракийка и езици се развръзват и шегите идват, че и песни, че и танци – ще поиграят, ще се повеселят, както го умеят от сърце, от цялата си душа.
На празник, както е прието, първо се грижим за софрата – да е подредена според традициите, че то настроението донякъде зависи от яденето и пийването де … И така – Кралицата на този празник беше леля Димитра Илиева, която е пра-прабаба. Наметната с мантия и коронясана от Елена Събчева, леля Димитра се утрепа да се фръцка, а на тъй, а на иначе. Не е шега тази награда, но е и заслужена по всички параграфи, защото не само, че е прабаба, ами е една от най-колоритните баби на селото. За своите 87 години всичко знае – абе направо е компютър, информационният център на селото – тя и на центъра живее и нищо не опуща… Жива и здрава да ни е и все така шеговита и мъдра, готова да помогне на всекиго.
На този Бабинден само един дядо от цялото село набра кураж и дойде да сподели празника ни. То не е шега сред толкова женоря да си, но уговорка имаше – да си намери баба. Може и пишман да е станал Михаил Маринов, че го взехме за кашмер, но той е човек, който обича шегите и зевзелъците… Ей, много мераклийки имаше, много нещо, ще се избием, ама една се уреди – наша Донка Тончева. Предварително завързахме очите на Мишо, па закачулихме и кандидатката и като почна едно „Пипни ме тук и там, навсякъде ме пипай …“, като чекрък я въртя и започна гадаенето коя е госпожата… То не беше Димка, то не беше Ана, че и Димитра, ама не познааа – както беше дошъл, така и си отиде – без бабка.
Това са шеги и целта е да ни е весело, па и на тия години започваме да се вдетиняваме, но и спомените бяха дошли на нашата софра… за отминалото време, за това как са се шегували и нашите предци, защото животът им е бил не само труд, но и веселие в делници и празници. И тук пак се отличи Михаил Маринов, защото той със своето сладкодумие ни разказа шеговити, незнайни истории, случили се с наши съселяни…
Но всяко хубаво нещо има и своя завършек. Един хубав празник, адресиран към бабите, за които се казва, че са вторите майки в семейството. Установено е, че внуците по всичко приличат на бабите и дядовците си – от тях прихващат обичта към българското, към песните и танците, към четмото и писмото, към добротата и трудолюбието…
И ние, като баби и дядовци, се прехласваме към внучетата си и искаме само едно – да израснат като едни достойни и честни българи.
Зареждане ...
