Клиничната лаборатория е сравнително нова специалност за страната, а и за болниците у нас. Научно обосновани клинични анализи и учебник по специалността за пръв път в България съставя проф. Константин Чилов. Първото издание на учебника е от 1931 г. , второто – от 1959 г. Първите клинични лаборанти в България са учили по този учебник, а той самият е бил като настолна книга в лабораторията в Севлиево. 
Д-р Иван Войников и д-р Дамян Дамянов са се занимавали предимно с хематология. В първите десетилетия самите анализи са били много трудоемки и не до там точни. В анализите са използвани и животни, например тест за бременност се е правел със жаби. Били са използвани киселини, основи, цианиди и други отровни вещества. Дисциплината се развива много бурно и в днешно време има съвсем различен облик – работи се основно с компютъризирани апарати с много високо качество на анализите, почти не се използват отровни съединения или те са в много ниски концентрации.
Клиничната лаборатория е сравнително младо звено в Севлиевската болница. Първият лаборант в нея е Банчева, която започва работа през 1946 г., помещавала се е в кабинета на лекарите от вътрешното отделение. Активна роля в развитието на специалността е изиграл д-р С. Шубаров. След него с лабораторни изследвания са се занимавали д-р Г. Стамов, д-р Д. Шишков, д-р Д. Дамянов. През 1963 г. е назначен първият лабораторен лекар – д-р Симеонка Ботева, която през 1966 г. взема и специалност клинична лаборатория. В началото на 1978 г. лабораторията се премества в новата база в поликлиниката, където се помещава и до днес. Д-р Ботева я развива и ръководи до 1994 г.
Д-р Соня Рачева: Лабораторията оказва ценна помощ при диагностиката и лечението на пациентите
Д-р Соня Рачева е началник на клиничната лаборатория. Завършила медицина през 1989 г. в МУ – Стара Загора. От 1990 г. работи в клиничната лаборатория, от 1994 г. е началник на отделението. През 1996 г. взема специалност клинична лаборатория, а през 2006 г. защитава „Здравен мениджмънт“.
– Как ще характеризирате работата на клиничната лаборатория, д-р Рачева?
– Лабораторията е второ ниво и отговаря на всички изисквания на стандарта по клинична лаборатория, участва по всички клинични пътеки, за които болницата е сключила договор с РЗОК. Работят се 96 вида анализи – биохимични, хематологични, имунологични, коагулационни, уринни – качествени и количествени. Лабораторията участва в Националната система по качествен контрол – НСВОК от 1996 г. и покрива всички изисквания за качество. През 2018 г. са направени около 400 000 анализа.
– Как дейността на клиничната лаборатория подпомага лекарите?
– Районът на Севлиево е ендемичен за ендокринологични заболявания. Клиничната лаборатория участва в процеса на профилактика, диагностика и проследяване на лечението. Лабораторията оказва ценна помощ при диагностика и тълкуване на биохимичните показатели. От забързания и стресов начин на живот, в моята практика наблюдавам повишаване на заболеваемостта от ендокринологични болести – жлези с вътрешна секреция, като панкреас, щитовидна жлеза, простата. Завишават се случаите на новооткрит диабет, рак на простатата. Благодарение на профилактиката и ранната диагностика се стига до излекуване на някои заболявания и поддържане на добро качество на живот при други.
Даниела Лалева – старши клиничен лаборант: Помагаме на лекарите за вярната диагноза
Даниела Лалева е завършила медицински колеж към Медицинския университет – Стара Загора.
– В какво се състои работата на клиничния лаборант?
– Работата ни се състои в това да извършваме качествени и количествени високоспециализирани изследвания. По този начин помагаме на лекарите да поставят вярна диагноза и да проследят ефекта от лечението, което са предписали. Основно извършваме изследвания на лежащо болни пациенти, но работим и с амбулаторни пациенти. Разполагаме със съвременна и точна апаратура за изследване на хемоглобин и кръвни клетки, биохимичен анализ – захар, ензими, бъбречни и мастни изследвания и много други. С висок клас е апаратът за хемостаза (разреждане на кръвта).
– Има ли проблем с кадрите?
– На фона на националната тенденция за застаряване на медицинските специалисти, ние се гордеем с млад екип – средната му възраст е 46 години. Аз и колегите ми – Десислава Петкова, Светла Димитрова, Невена Георгиева, Янка Петкова, Несрин Мастикова и санитарят Петранка Косева, сме напълно наясно с отговорността на нашата работа.
Десислава Петкова – клиничен лаборант: „Обичам работата си, тя изисква много умения, включително да можеш да мислиш логично. Харесва ми, че работим с апаратура последно поколение, изискваща добри умения и добро познаване на английски език.“
Янка Петкова – клиничен лаборант: „Когато постъпих на работа, се притеснявах от отговорността, която се налага да поемам в ежедневието си. Екипът на лабораторията с много търпение и колегиалност ме научи да приемам нормално естеството на нашата професия и с удоволствие да идвам на работа.“
Зареждане ...
