Галина Николова
Застаряването на населението в Габровска област ще бъде все по-голямо предизвикателство за възстановяване на работната сила. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика на изследването „Регионалните профили: показатели за развитие“. Целта на изследването е да се представи социално-икономическото състояние на областите в България към средата на 2019 г. и тяхното развитие от 2000 г. досега. То търси отговор на въпроса какво прави едни области относително по-развити или проспериращи, а други – по-бедни или изоставащи.
На фона на икономическия възход и рекордите на пазара на труда през последните години, остава открит въпросът дали България – една от страните с най-негативни демографски тенденции в Европа – ще успее да се справи със застаряването на населението и да трансформира икономиката си така, че тя да продължи да се развива, въпреки свитата работна сила.
Този въпрос намира множество отговори, тъй като демографските процеси на регионално ниво протичат с много различни темпове и дори в противоположни посоки. Анализаторите представят няколко от ключовите демографски индикатори, които описват динамиката на регионално ниво.
Едностранно негативен е естественият прираст в областите в България
В нито една от областите в страната разликата между раждаемостта и смъртността не е положителна. Въпреки това има големи разлики между тях.
Коефициент на естествен прираст по области, промили, 2018 г.
Докато през 2018 г. някои области (столицата, Сливен, Кърджали) се приближават до нулев естествен прираст, то други (Видин, Монтана, Кюстендил) демонстрират подчертано негативни тенденции. Прегледът на динамиката през последното десетилетие също не дава особени поводи за оптимизъм – за последното десетилетие нито една от областите в страната не е успяла да подобри естествения си прираст, а дори и при онези, които се представят най-добре, се наблюдава влошаване от поне един процентен пункт в рамките на последните 10 години. Този проблем е особено видим в столицата, която към началото на предишната икономическа криза беше успяла да достигне нулев естествен прираст, но в периода след това той постепенно се влошава (най-вече в резултат на увеличена смъртност).
На фона на отрицателния естествен прираст миграционните процеси са основният фактор, който позволява на част от областите да увеличават населението си. Миграцията в страната обаче е насочена едва към няколко области, докато повечето от тях остават “донори” на население.
Коефициент на механичен прираст по области, промили, 2018 г.
Интересен казус в този контекст е област Кърджали, където положителният механичен прираст през 2018 г. надхвърля в пъти дори този на София, която традиционно привлича най-голям дял от вътрешната миграция. Причини за това може да се търсят в няколко посоки – както в еднократни събития – избори, например, що се отнася до предишни години, така и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното подобрение на доходите и условията на живот през последните няколко години. Важно е да се отбележи и обстоятелство, че за разлика от естествения прираст, при механичния няколко от областите – особено бързо индустриализиращите се Пловдив и Стара Загора например – успяват да забавят и дори да обърнат негативните миграционни процеси.
Струва си да се обърне внимание и на застаряването, тъй като то представлява значителна пречка пред възстановяването на работната сила на областите и може да служи за ориентир относно бъдещия натиск върху пенсионната система. Застаряването се разглежда чрез отношението на хората, които напускат работната сила (на възраст 60-64 години) спрямо тези, които навлизат в нея (на възраст 15-19 години). В нито една област младежите не са повече, а средно за страната през 2018 г. на всеки 100 бъдещи пенсионери се падат по 66 човека, които навлизат на пазара на труда.
Коефициент на демографско заместване (съотношение на населението на възраст 15-19 г. към това на възраст 60-64 г.) по области, %, 2018 г.
И тук обаче разликите са значителни – докато области като Сливен, Варна и столицата все още не срещат големи трудности във възстановяването на работната си сила, то за други като Смолян, Перник и Габрово застаряването ще се превръща във все по-голямо предизвикателство в бъдеще.
Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са сред най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще. Посочените тенденции са най-вече белег за предизвикателствата на близкото бъдеще, които ще стават все по-трудни за пренебрегване.
Зареждане ...
