Борислав Маринов
Няма нищо по-хубаво от това да създаваш. Най-голямото удовлетворение е да превърнеш една идея, която съществува само в главата ти, във физическа реалност и да я споделиш с останалите. За основателя на една от първите библиотеки в Севлиево с девиз „Чрез просвета и наука – към напредък и сполука“.
„Крехки хубави цветя, които търсят живителната влага на мъдростта и радостта“ – това определение за своите ученици дава Стефан Братованов – 21-годишен младеж, захванал се с учителската професия в началното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Севлиево. 
Стефан Братованов е роден на 9-ти ноември 1879 година в Севлиево, в семейството на немного заможните Радка и Вацо Братованови. Основното си образование получава в родния си град, а средното – в Априловската гимназия – Габрово. През 1900 година бива назначен за „първоначален учител“ от училищния инспектор Х. Ломлиев в местното начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“.
В спомените си Хараламби Ломлиев описва Стефан Братованов така: „С присъщ за млад човек плам, той учеше малките ученици на любов към книгите. Жаден бе за наука и търсеше навред книги, за да утоли своята и чуждата жажда за знания. Много се измъчваше, когато малките му ученици също като него искаха и те да четат книжка, но той нямаше какво да им даде…“ Точно в моментите, когато младият учител няма какво да предостави на децата за прочит, у него се прокрадва идеята за уреждане на библиотека към училището, която децата да посещават и да получават необходимите нови знания. Той се зарекъл, че когато спечели повече пари, ще купи много книги и ще създаде детска библиотека, от която всички деца да черпят живата вода на живота: радост и мъдрост, които да ги приучат към труд, обич и добротворчество.
Дали заради мъката, че не може да дава всичко от себе си, или заради мечтата си за уреждане на библиотека, Стефан Братованов, след близо година, напуска училището и на 9 юни 1900 година вече е назначен за подсекретар при Оряховската митница към министерството на финансите. Постепенно Братованов се издига до едни от висшите постове в министерството. Става контрольор в отделението за митниците, по-късно (през 1918 г.) – управител на Одринската митница, а при пенсионирането си на 1 юни 1934 г., вече е ревизор по митниците при министерството на финансите. На 14 май1925 г., вследствие на всеотдайната си работа в митниците и като сътрудник на няколко столични вестника, Стефан Братованов е награден от Н. Ц. В. Борис III с орден „За гражданска заслуга“. Навлязъл вече във възрастта на мъдростта, мечтата му за създаване на библиотека при училището в родния му град продължавала да цъфти и да му нашепва, че е време да осъществи съкровеното си желание – все пак вече били изминали тридесет години.
На 15 юни 1930 година Стефан Братованов пристъпва към изпълнение на своето решение. Със спестените си пари купува много книги за деца, изпраща ги на началното училище „Св. св. Кирил и Методий“, където някога учителствал, и така поставя началото на детската библиотека, наречена от учителския съвет на неговото име – „Стефан Братованов“. Ето какво е написал в дарителското си писмо за учредяване на фонда: „През 1900 г. бях учител на първо отделение при първоначално училище „Св. св. Кирил и Методий“ в моя роден град Севлиево. В края на учебната година аз напуснах доброволно това хубаво поприще, въпреки волята на баща си и съветите на училищния инспектор, който дори отказваше да приеме оставката ми. При всичко това аз си останах предан приятел на децата. Все пак аз разбрах може би, най-добре належащата нужда от една библиотека при това училище, каквато тогава нямаше. У мен заседна мисълта да я създам, когато това ми бъде възможно. След 30 години от тогава – през 1930 год., на едно мое запитване, главният учител на училището ми отговори, че още няма библиотека при това училище. Предвид на това и в изпълнение на отдавнашното си желание, набавих и изпратих последователно на училището стотици томове подходяща детска литература и ръководства за учителите. По този начин се основа и създаде през същата 1930 година „Детска библиотека „Стефан Братованов“ при училището „Св. св. Кирил и Методий“ в град Севлиево, за която не преставам да мисля и се грижа за уредбата и попълването й с всички нови книги, за да стане образцова, каквато съм я замислил…“.
За набавянето на нови книги за библиотеката, поощряването на отличили се ученици и даване на най-хубавите книги от български писатели за награди за деца и юноши, Стефан Братованов основава благотворителен фонд с капитал 50 000 лева на името на своите родители „Радка и Вацо Братованови“ през 1935 год., от лихвите на който се извършвали тези дейности. Именно от този фонд, книжовното богатство на библиотеката към 1944 година възлиза на 2 972 тома на стойност 76 510 лева. Също вследствие учредяването на фонда, през 1942 година през месец ноември, се дава първата награда за най-добра книга на писателя Стефан Мокрев за романа му „Дечко, Палечко и петлето Клечко“. Наградата е дадена от жури при дружеството на детските писатели, което и занапред я отсъждало. Друг носител на наградата е писателят Ран Босилек.
Стефан Братованов не забравя да помогне и на бедните примерни ученици. Затова основава втори фонд „Стефан Братованов“ с капитал 20 000 лева през 1938 г. при министерството на народната просвета, от който старата севлиевска църква „Св. пророк Илия“ раздава парични помощи на нуждаещите се ученици. Ръководен от своето желание да прави добро, през 1943 година Стефан Братованов основава трети фонд „Сестри Цонка и Еленка Ив. Братованови“, който е в полза на женското дружество „Надежда“.
Интересно е, че Стефан Братованов отправя личен призив до всеки един писател и художник от Севлиевската околия, с молба творците да направят дарение от своите произведения за библиотеката при началното училище „Св. св. Кирил и Методий“. Получени са множество книги и картини. Сред дарените книги са и тези на Мара Белчева, Екатерина Ненчева, Никола Никитов и други. Известният скулптор Асен Пейков пък дарява възпоменателен бронзов медал от международен конгрес на византолозите в София – 1934 г. Получени са и множество картини.
Ако трябва да се отбележи още едно добро дело на Стефан Братованов, това няма да е никак трудно. Така например през 1940 година той неволно поставя началото на детска библиотека при детската градина „Георги Драгошинов“, като изпраща дарение от книги за библиотеката на детската градина. Такава обаче се оказва че липсва, и ръководителката на градината – Ю. Пеева, изпраща благодарствено писмо на Стефан Братованов, в което пише: „…Вие сте първият, който се сеща за съществуването на библиотека и прави дарение от такъв род. За голямо съжаление и може би Ваше учудване, такава липсва… Но от днес нататък, ако Ви е приятно, ще смятаме Вас за основоположник на библиотеката при поверената ми детска градина…“
Стефан Братованов е ярък пример за това, как трябва да живее човек – да обича, да бъде смирен, да прави добро и да оставя добри спомени за себе си. Неговият жизнен път приключва в град София през 1962 година, но делата му не остават забравени.
Зареждане ...
