Пресияна Ганева
9 „б“ клас, клуб „Журналист“, СУ „Васил Левски“
До днес четирима ученици от СУ „Васил Левски“ изпратиха есета, с които кандидатстват за спечелване на място в тазгодишния космически и научен център за обучение Space Camp Turkey. Това е един от двата космически центъра за обучение в света, създадени по модел на NASA. В Европа, Азия и Близкия Изток, Space Camp Turkey е единственият функциониращ учебно-треноровъчен лагер, намиращ се в гр. Измир, Турция. Координатор на програмата Space Camp Turkey за цяла България е Център за творческо обучение, който работи в тясно сътрудничество с тренировъчния център вече 16 години. Севлиевската гимназия вече от много години е партньор с Центъра за творческо обучение и всяка година изпраща свои възпитаници в Измир. Сега срокът за изпращане на есета е удължен до 15 февруари. Кандидатстването е повод да представим оригиналния подход да едно момиче, което мечтае да бъде това лято в космическия център в Измир.
Във връзка с участието на ученици в тазгодишния космически и научен център за обучение Space Camp Turkey се захванах да измисля оригинална идея, която не е прилагана досега в есе или видео есе за конкурса. И първия човек, за когото се сетих, беше Георги Иванов – първият български космонавт. Помислих си: „Защо ли да не опитам да се свържа с него и да задам въпроси, които ме интригуват около мисията и полета му?“ Идеята ми се оказа успешна. Свързах се с Георги Иванов, който отговори на въпросите ми и дори пожела да се срещнем, за което съм му много благодарна! Защото, честно казано, не вярвах, че един наистина велик човек, който, предполагам, има достатъчно натоварено ежедневие, ще отговори на въпросите на едно дете, което иска идеята му да е оригинална. Това са въпросите ми и отговорите на един човек, допринесъл изключително много за развитието на космонавтиката в България, което е достойно за гордост.
– Здравей, Пресияна, радвам се, че проявяваш такъв интерес към Космоса. Ще се постарая да отговоря на зададените от теб въпроси.
– Колко време и усилия Ви струваше, за да се подготвите за мисията?
– За полета в Космоса се подготвях една година в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“ в Звездното градче край Москва – Русия. За усилията ми е трудно да кажа „колко“, защото когато си отишъл да осъществиш мечтата на живота си, не водиш сметка. Работехме по десет часа на ден. Два часа спортувахме, в останалото време изучавахме теория по астрономия, математика, динамика на полета, устройство и функция на апаратурата в космическия кораб и станцията, извънредни ситуации по време на полета и др. Интересно се провеждаха изпитите ни. Нямахме предварителен конспект. Комисията беше от 10 до 20 човека – специалисти в различни области на космическата наука. Всеки от тях можеше да задава каквито иска въпроси и ти трябваше да отговаряш, и то за отличен.
– Какво Ви подтикна да станете пилот? А по-късно и космонавт-изследовател?
– Като малки четяхме много книги за мореплаватели и пътешественици и, естествено, аз мечтаех да стана моряк. Когато завърших 7-ми клас, трябваше да кандидатствам в Нахимовското училище, което подготвяше морски специалисти, но го закриха. В това време в родния ми град имаше фабрика за самолети, която произвеждаше българския самолет, създаден от професор Лазаров „ЛаЗ“. Тези красиви сребристи птици, които летяха над града, завладяха душата и сърцата на нас, малчуганите. Тогава във всеки по-голям град имаше безплатни клубове по авиомоделизъм, по парашутизъм, по безмоторно и моторно летене. Естествено, преминах през всички тях и вече бях професионално ориентиран – исках да стана военен пилот! След това завърших ВНВВУ „Г. Бенковски“ и сбъднах мечтата си. Що се отнася до Космоса, нещата се случиха доста по-късно. Когато излетя първият човек в Космоса – Юрий Гагарин на 12 април 1961 г., ние бяхме втори курс във ВНВВУ, на стаж в завод „ Н. Й. Вапцаров“. Съобщението за това събитие изведе спонтанно всички хора в двора на завода. Не си спомням нито преди това, нито след това да съм виждал такова непринудено човешко ликуване! Ние се чувствахме много горди, защото в Космоса летеше наш колега – военен пилот. Въпреки възторга от този полет, никой от нас не си е помислял, че българин ще полети в Космоса преди 2000-та година. Много по-рано, през 1977 г., в България се проведе подбор за космонавт. Аз бях един от 600-те явили се кандидати. Явно съм показал добри здравословни данни и голям късмет, за да се озова на подготовка в Звездното градче, заедно с Александър Александров през пролетта на 1978 година.
– Поради техническата неизправност, която сполетява кораба, и факта, че не успява да се скачи с орбиталната станция “Салют-6”, как Вие и Николай Рукавишников се справихте с проблема и изпълнихте един от най-сложните полети в историята?
– Случилото се с нашия кораб при опита за стиковка с космическата станция беше една от 250-те нещастни ситуации, които сме отработвали на земята. Горе обаче разбрахме, че има съществена разлика между тренировка на земята и реална ситуация в Космоса, от която зависи животът ти. Много пъти съм разказвал, че основният двигател отказа и ние трябваше да се завърнем с наранения резервен двигател по балистична траектория, при която претоварването, което при нормален спуск е 3-4 же, достига до 9-10 же.
– Как се чувствахте след самия полет и как приеха Вашата мисия останалите, след като кацнахте?
– Бяхме обидени на самите себе си, че не успяхме да се скачим със станцията и да изпълним програмата, без да имаме вина за това. Имаше комисия, която подробно е разгледала критичната ситуация и поведението на екипажа. Полетът беше оценен като полезен, който ще остане в христоматията по космонавтика. Доказателство за това е, че полетът на моя колега, унгарският космонавт Берталан Фаркаш, се отложи с една година и беше създаден нов двигател, като беше избегнат изцяло рисковият елемент – помпата за високо налягане.
– Поражда ли чувство за гордост у Вас това, че сте първият български космонавт, който е прекарал 1 денонощие и 23 часа в Космоса?
– Не знам дали точната дума е гордост. Щастлив съм, че сбъднах най-голямата си мечта, но и с това, че с този полет моята родина стана шестата страна в света, участник в пилотирани космически полети.
– Ако Ви се отдаде възможност да отидете отново в Космоса и да зърнете тази гледка отново, бихте ли го направили?
– Няма мой колега, който веднъж да е видял Земята от Космоса и да не пожелае отново да полети! Аз не правя изключение.
– Кога в България започват координирани космически изследвания и как са започнали да се развиват те?
– Космически изследвания в Българи започват в средата на миналия век. Отначало е създадена лаборатория за космически изследвания, която по късно прераства в Институт за космически изследвания. В началото на 70-те години на миналия век български учени и специалисти създадоха космически прибор за изследване на йоносферата и тогава България беше призната от ООН за 18-тата космическа държава. В края на 60-те години тогавашният Съветски съюз предложи на всички социалистически страни да се обединят в програма „Интеркосмос“. По тази програма Съветският съюз предоставяше своя рекетно-космически потенциал и подготвяше космонавтите безплатно. Страните участнички разработваха свои научни програми, системи и прибори за конкретните национални полети. По тази програма се осъществи и нашият полет на „Съюз-33“ с Николай Рукавишников. По същата програма бяха изведени два изкуствени спътника на Земята, наситени изцяло с българска апаратура. През 1988 г. излетя и вторият български космонавт Александър Александров. Независимо от трудните условия, Институтът за космически изследвания и технологии участва в международни космически програми и сега българска космическа апаратура лети на Международната космическа станция.
– Какви награди получавате Вие за развитието на космонавтиката и какво сте допринесли за България?
– Получих много високи награди – Герой на НРБ, орден „Стара планина“ и други, но най-голямата награда за мен е, че с полета на „Съюз-33“ България стана 6-та страна в света, участник в пилотирани космически полети и 3-та след САЩ и тогавашния Съветски съюз, произвела храна за Космоса!
– След полета, какво Ви подтикна да преминете в сферата на бизнеса и да основете авиокомпания?
– Това се случи след 1989 г., когато бях пенсиониран. Трябваше да работя, а аз разбирах основно от авиация и затова се насочих към нея.
– Разкажете повече за авиокомпанията Ви и за нещата, с които се занимавате сега!
– Този въпрос е болезнен за мен, защото авиокомпанията „ЕР София“ не съществува след влизането ни в Европейския съюз. Вече съм пенсионер, а и годините ми вече не са малко. Занимавам се с обществена работа, мъча се да пиша книга. С удоволствие се занимавам с моите кошери.
– България беше единствената страна извън СССР и САЩ, която прати двама космонавти в орбита. Защо се случи така?
– Това беше оценка за нивото на нашата космическа наука и доброто сътрудничество с тогавашния Съветски съюз.
– Какво бихме могли да направим, за да лети отново българин в Космоса?
– Да се разработят сериозни научни програми, каквито имаше за първия и втория български космически полет и най-важното – държавата да застане зад осъществяването на този полет.
Зареждане ...
