Където и да е, човек един ден попада в прегръдката на корена – жилава, сладко-горчива и единствена. Изпитаната истина сподели по телефона известната българска журналистка и поетеса Юлия Пискулийска. А поводът е представянето на късометражен филм, чийто автор е нейната внучка със същото име и фамилия Юлия Пискулийска – младша. Събитието ще се проведе на 25 февруари от 19 ч. в галерия “Видима”, по линия на партьорството с “Кинематограф.BG. Но за филма и неговия автор ще разкажем по-подробно в следващия брой на в.”Росица”.
Сега ще публикуваме разказа на Юлия Пискулийска, която казва:
Когато пътуваме и наближаваме Севлиево, винаги нетърпеливо очакваме този толкова познат пейзаж…къщите, сградите, реката….
Река Росица съществува в моето детство като приказка”. Детството на баба Донка се е оглеждало в тази река. Отминаваме – но главата ми е обърната назад, където остава Росица…Ако съм сама, пиша до децата: “…ето я Росица..”.Ако синът ми пътува, или дъщерите, пишат: “…минаваме покрай Росица…
Баба Донка се е родила в Севлиево. По времето, когато баща ? Григор Доламов, е бил околийски началник. Преди години питах кмета Йовко Йовков защо няма никаква памет за този човек в Севлиево. Защото не е тамошен…Историята е събирана за родените там. Но прадядо ми Григор Доламов, дядо на майка ми Зорка, баща на баба Донка, е бил доста родолюбива личност, доказала синовната обич към България. Опълченец. С много отличия. Бил при освещаването на Самарското знаме. Името му, заедно с имената на много от опълчението, е записано в Москва…това са носители на Георгиевския кръст. Дядо Григор и баба Мария, която е от село Столът, са имали пет деца. Най-малкият е Григор. Сега сребърната чаша, подарък от руския император, е у Лили-Мария, дъщерята на вуйчо Григор.
Баба Донка е завършила Варненската класическа гимназия, по онова време доста престижна институция. Там е приета като дете на опълченец. По-късно е учителка в Аканджилари, това име съм запомнила, може би не съвсем точно… Баба Донка се омъжва за Ангел Иванов, по-късно адвокат във Враца. Имат две деца – Зорка, моята майка, и Славка. Ние сме трима – брат ми е професор геолог, работеше в БАН, почетен гражднин на Враца, участник в инициатвни комитети за паметници на герои, дарител на уникална сбирка с минерали, събирани цял живот. Сестра ми Детелина е журналист, журналист съм и аз, член и на СБП. Децата на леля Славка – професор Лъчезар Гроздински, един от най-добрите флеболози на България, работи в Сити клиник, сестра му е известна преводачка от английски и на ангийски, Огняна Иванова.
Имам три деца – Стефка, Зорница и Йордан. Всяко от тях, както и някои от порасналите им деца, пое пътя да има мисия, посветена на страната ни. Най-голямата ми внучка, Янина, създаде неправителствена организация, която осъществявя много идеи – ФАБРИКА за идеи. Нейна инициатива е Резиденция баба – млади хора пътуват в изостанали български кътчета, за да поживеят там, да ги съживят, да зарадват възрастните и да продължат традициите им.
Юлия Пискулийска е дъщеря на Зорница. Нашият зет, от обич, взе и фамилията ни. Така че имам внучка, която носи моето име и моята фамилия- Преди години много исках, като правнучка на опълченец, да поканя внучката на генерал Гурко в България. Направих това. Неописуемо е вълнението, когато двете застанахме на връх Шипка…Малката Юлия обаче я посрещна на аерогарата с букет, после двете бяха заедно на манифестацията в София…По-късно Юлия написа есе за своя прапрадядо и получи награда – пътуване в Москва. Амбициозна, тя спечели и спипендия на Ню Йоркския университет и завърши филиала му в Абу Даби. Специалността ? е свързана с киното, с новите медии. Няколко нейни документални филми получиха престижни награди на световни фестивали. Сега едно нейно филмче, което отразява съвременни процеси, е в Севлиево. Няма нищо случайно….правено там, в Абу Даби, то стига до Севлиево по волята на съдбата – там, където е коренът й. Първо в Севлиево! А после – и в София. Разбира се, организаторите не могат да знаят нищо от тази история, от която тук откъсвам щрих-два. Не знам защо са избрали Севлиево.
Вълнувам се от тази усмивка на съдбата. Някъде там, отдавна изгубен, е гробът на опълченеца дядо Григор Доламов. Когато бях в ръководството на СБЖ, Йовко Йовков разходи нашата група журналисти – беше и уникалната Лили Маринкова – не само из „Видима“ и другите забележителни севлиевски производства, но и горе, на високото, из старините…Всеки човек е имал места, където се е чувствал необикновено и е усещал странни движения в душата си, пресичат се светлини и необясними трепети. Така беше и с мен. Където и да е, човек един ден попада в прегръдката на корена – жилава, сладко-горчива и единствена. Макар и далече в момента, Юлия също се вълнува от тази усмивка на съдбата, Севлиево.
Сега едно кратко филмче, на момичето с име Юлия, ще влезе през вратата на едно пространство, единствено и обозначено от корените…
Зареждане ...
