Проф.ХРИСТО ЙОНКОВ
През славната българска епоха на Възраждането, особено през втората половина на ХІХ век, в цяла България се изявяват стотици млади българи-родолюбци, които застанали начело на нацията ни в съдбоносната борба на българския народ за политическа свобода и независима държава. В нашия град Севлиево, измежду най-видните будители и ръководни дейци срещу вековното иго, се откроява личността на Христо Спиридонов Попнедев. Той бил много привлекателна и симпатична българска възрожденска личност, един родолюбив българин, представител на най-добрата част от нашия народ по време на османско-турската власт. Заедно с по-големия си с 8 години брат Недко Спиридонов Попнедев, двамата са дейни участници в борбата за независима национална българска екзархия и църква. В същото време са съмишленици на вожда на организираното революционно освободително движение Георги С. Раковски. След това Христо става основател и член на организирания от Васил Левски местен таен революционен комитет. По-късно е съпричастен с по-младите революционери при подготовката на Априлското въстание в Севлиево и севлиевския край през 1876 г. През 60-те години на ХІХ век той печели доверието и уважението на съгражданите си, взема дейно участие в обществените дела и след учредяване на севлиевската градска община става един от най-видните й авторитетни нейни членове.
Създал си добро материално състояние и положение, в края на 50-те години се задомява и му се раждат много деца.
Христо Спиридонов се ражда във видно семейство на родове от духовници и дамаскинари, книжовници, на 3 март 1837 г. Той е втори син на Спиридон Попнедев (1801-1878) – буден и авторитетен севлиевски първенец, член на севлиевската черковна община. Дядо му, по баща поп Недю Хубанов, роден в с. Долно Крушево през 1768 г. Починал в Севлиево на 2 февруари 1849 г. Баба му Неделя била дъщеря на поп Петко Долнокрушевски (1750, с. Долно Крушево – 1823, Севлиево). Село Долно Крушево днес не съществува. През ХVІІІ век било опустошено от кърджалиите и населението му се преселило в Севлиево. Братя на Христо са споменатият Недко (1829, Севлиево – 13.11.1908) и Григор, ок. 1840, Севлиево – 1888, Самоков, има и няколко сестри.
Отначало Христо бил ученик на килийния учител-даскал Никола Иванов Гайдържиоглу (1798 – 14.09.1871). После учил в новопостроеното Хаджистояново училище при съвсем младия тогава даскал по взаимоучителния светски начин на обучение Петко Рачев Славейков. Същият особено много съдействал за възпитанието му в родолюбие и високо национално съзнание.
Христо бил будно, умно, добро и ученолюбиво дете. Любознателността и любовта си към четенето и самообразоване запазил през целия си живот и особено към историческите познания. По-късно той бил „живата история“ на града. След училище баща му го дал на занаят, „да пояде чужд хляб, за да не се разглезва“. Три години изучавал занаята чохаджийство – ушиване на дрехи от скъп лъскав плат и везане на коприна на красиви орнаменти, при майстор Цоньо. Една година бил и във В. Търново, където обаче му харесала търговията. Дори известно време работел като чирак в манифактурен магазин. След като се завърнал в Севлиево, макар и твърде млад, едва на 21 години, отворил магазин.
Въпреки че не продължил образованието си, Христо непрекъснато се самообразовал и следял обществено-културния живот в страната, като четял начеващата българска книжнина и преса. Още тогава станал постоянен, деен спомоществувател на младата ни книжнина. Тогавашните автори и книгоиздатели ходели из страната и събирали доброволни подкрепители при отпечатването на българските книги, които предварително заплащали една или повече книги. Христо подкрепил отпечатването на десетки български книги.
Трудолюбив и честен в частната си и обществена дейност, винаги усмихнат и учтив, при това и живо интересуващ се от обществените дела, Христо Спиридонов скоро спечелил уважението и сърцата на съгражданите си. Добил траен авторитет и доверие, той бил избиран неведнъж още след основаването на севлиевската градска община на първо място за неин член. С брат си Недко били начело на църковно-националната борба. Не по-малко ги вълнували опасните революционно-освободителни идеи. Заради това братя Спиридонови останали настоятелни абонати на знаменития вестник на Георги Бенковски – „Дунавски лебед“. “В Плана за освобождението на България“ на Раковски при формирането на „Тайни общества“ намираме името на град Севлиево. Не без силно въздействие са били и освободителните акции на българската революционна емиграция, като четите на Панайот Хитов и Филип Тотю през 1867 г., тази на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1869 г. Съвсем естествено Христо става последовател и съратник на Апостола на свободата Васил Левски, малко по-късно и учредителен член на севлиевския таен революционен комитет.
До Кримската война (1853-1856) Христо, братята и чичовците му развивали и една неголяма, но дотогава доходна производствена дейност – типосвали /печатали/ върху памучен плат красиви орнаменти за дамски кърпи за глава, наричани тогава „мумии“ и „шамии“. Печатали ги с дървена ръчна преса, която се въргаляше до 50-те години на ХХ век в едно от мазетата на къщата им. Но след войната, при нахлуването на западните фабрични, по-красиви и по-евтини стоки, този им занаят пропаднал заради конкуренцията. Христо започнал да продава виенски кърпи за същата цел, наричани тогава „бецки“, т.е. виенски. Такива кърпи българските възрастни жени ползваха до Втората световна война.
Позабогатял и авторитетен, приближаващ 30-те години, Христо откупил натуралния десятък на град Троян и околността му, наричан „юшура“.
На 27 години се оженил за попска дъщеря, много по-младата от него Радка Попцвяткова, от която до и след Освобождението му се родили общо 16 деца. От тях 11-12 са доживели по-голяма възраст. Семейният му живот продължил близо 60 години в мир и разбирателство, бил образец за съгражданите му.
След потушаването на Априлското въстание в севлиевския край, бил репресиран, попаднал в търновския затвор. След амнистията влязъл в комисията, оглавявана от руския вицеконсул княз Церетелев по установяване на мъченията и в помощ на пострадалите българи от населението.
Посрещнал с голяма радост и надежда за освобождение Руско-турската война от 1877-1878 г. Още преди края на войната, след освобождението на Севлиево от руските войски на 25 юни 1877 г., малко по-късно Христо Спиридонов бил избран единодушно от населението на града за председател на общинския съвет, т.е. за пръв кмет на Севлиево. С всеотдайност денонощно се грижел за реда в града и най-много в особено важната и полезна дейност на българите в помощ на освободителите, и най-вече по време на Шипченските боеве.
След Санстефанския мирен договор през март 1878 г., при свикването на Учредителното и Велико народно събрание на новоосвободена България, той е посочен за народен представител на севлиевски окръг. Участва в тази важна институция, поставила началото на Търновската конституция, държавния имот на Княжество България. Горещ родолюбец и убеден русофил, той участва още и в комитета „Единство“, противопоставящ се на жестоката несправедливост на Берлинския конгрес, разкъсал страната ни на три части, оставяйки много българи под робство.
През 1880 г. се преселил със семейството си в новата столица София. За издръжката на вече голямото семейство се заловил със строително предприемачество. Спечелил търг за построяването на най-голямата и престижна по своята архитектура държавна сграда – Държавната печатница, заедно с един недобросъвестен съдружник. Освен това взел на концесия пощата по маршрута София-Роман-Севлиево и обратно.
За тази втора част от живота и дейността на Христо Спиридонов сведенията са оскъдни. Като русофил той членувал в партията на Драган Цанков. По време на така наречения Стамболов режим бил репресиран и особено, когато в новопостроената в края на 80-те години на ХІХ век двуетажна къща на ул. „Г.С. Раковски“ в София, негов квартирант бил майор Константин /Коста/ Паница. /Тази къща съществуваше до началото на 50-те години на 20 век и беше обитавана б.а./. След неуспешния опит на майор Паница, висш военен съдебен началник, за преврат срещу Стефан Стамболов и княз Фердинанд, и осъждането му на смърт и екзекутирането му, Христо Спиридонов е репресиран, макар че не е знаел и вземал участие в заговора. Той, заедно с цялото си семейство, трябвало да напусне в кратък срок столицата. Били интернирани. Това спряло развитието и перспективата на децата му. Третият му син бил изгонен от военното офицерско училище малко преди производството си в офицер. Втората му дъщеря трябвало да напусне френското училище, както и по-малките – другите учебни заведения.
В родния си град, и след изминалите години, получил доверието и уважението на съгражданите си, и е бил избран втори път за кмет. По време на мандата му било построено училището „Св. св Кирил и Методий“ и гимназията. Известно време той работел като нотариус. После се оттеглил и се занимавал със земеделското си стопанство. След Освобождението закупил доста земя в с. Дерелии (днешна Горна Росица) от изселилите се турци. Съдбата обаче му нанесла още тежки удари. Най-големият му син, роден през 1865 г., завършил с успех държавни науки и дипломация в Париж и който като студент бил председател на българската студентска организация в Париж, починал на 29 май 1898 г. в Белград от възпаление на вътрешното ухо. Това станало само дни преди да бъде назначен за дипломатически представител на Княжество България в Сърбия.
По време на двете войни за обединение на българския народ – Балканската и Междусъюзническата, Христо Спиридонов дал тежка дан на отечеството – загинали двама негови синове офицери. Пръв бил убит в началото на Балканската война синът му подпоручик Александър Христов Спиридонов, на 27 години, завършил агрономство в Загреб. Загинал геройски в битката при с. Гечкенлии, в Източна Тракия.
Вторият син на Христо Спиридонов – Григор Христов Спиридонов, роден на 25 октомври 1868 г., бил професионален военен – офицер майор, командир на дружина (батальон). През Първата Балканска война бил ранен. Загинал в края на войната, на 13 юли 1913 г., в бой с гърците за освобождаването на Мехомия, днешен Разлог. Погребан е в двора на гробищната църква. Тамошните българи свято тачат паметта му. Посмъртно бил произведен в чин подполковник. Христо и съпругата му Радка със самообладание, християнско примирение и твърдост посрещнали ужасните нещастия.
Съпругата на Христо Спиридонов, Радка, почива на 4 декември 1916 година, а Христо – на 3 март 1918 г., на 81 години.
На погребението му, на което се стекли стотици негови съграждани, било произнесено надгробно слово, което завършва с думите: „Животът на покойния наш съгражданин бе за пример на всички ни. Винаги разговорлив, вежлив, бърза той по-напред да поздрави млади и стари, и той нямаше неприятели. Насърчител на всяка благородна инициатива, утешител на опечалените. Той бе посочван от всички като един от първите наши граждани. Всеки диреше неговите съвети, по неговите беседи, всички се доверяваха нему и искаха съвет”.
Зареждане ...
