Пазарният ден в петък не се състоя. Причината – все по-настъпващата вълна на коронавирус, и издадените във връзка с това забрани – на министъра на здравеопазването и на директора на РЗИ – Габрово. Затова сергиите на постоянните търговци останаха празни, а плодовете и зеленчуците се продаваха вътре, от павилионите. Традиционната навалица я нямаше не само в района на кооперативния пазар, но и по улиците и кафенетата. Единствено в района на Петковите къщи масите пред павилионите за бързо хранене бяха пълни. 
За да предпазят себе си и клиентите си от зараза, собствениците на пекарната за закуски бяха прибрали столовете от масите, намиращи се в помещението и препоръчваха на клиентите си да сядат на определените за това места отвън. „Това предизвика недоволство у някои от клиентите ни, които дори отказаха да си купят закуска. Други пък одобриха мерките ни“, разказа за в. „Росица“ управителката на закусвалнята.
Малцина бяха хората по улиците в града, които носеха предпазни маски, не докосваха с ръце вратите на магазините, не се ръкуваха с познати.
Други пък, напротив, дружески се ръкостискаха и прегръщаха със свои познати. Не време за паника, но не е и време за успокоение. Сега е време да се прояви самодисциплина и отговорност към собственото и това на другите здраве, а мерките на Националния оперативен щаб – да се спазват стриктно. Още повече, че държавата обяви извънредно положение в страната, което ще бъде в сила до 13 април. Това е мярката срещу увеличаващите се случаи на заболели с коронавирус.
Какво е извънредно положение?
Извънредно положение в България може да бъде обявено от Народното събрание по предложение на президента или Министерския съвет. Това става с решение на парламента. Това гласи чл. 84, т. 12 от Конституцията, на който се позовава правителството, за да поиска обявяване на извънредно положение заради епидемията от коронавирус.
Текстовете на Конституцията приравняват извънредното положение с войната.
Извънредното положение позволява приемането на временни закони, които ограничават част от правата на гражданите. Единствените неотменими права остават правото на живот и правото да не бъдеш подлаган на изтезания.
Законодателната дейност в този случай е много по-бърза, но приетите специални закони важат само докато е в сила извънредното положение. То пък няма краен срок, а се отменя изрично, след като са отпаднали основанията за обявяването му. В случая с коронавируса Народното събрание прие срокът да бъде едномесечен. Именно заради възможността от извънредно законодателство, което да даде повече свобода на институциите да ограничават права на гражданите и бизнеса бе поискано и въвеждането на извънредно положение заради опасността от коронавируса.
Специалните закони ще са в няколко насоки, стана ясно от изявлението на вицепремиера Томислав Дончев след края на среднощното заседание на Министерския съвет в четвъртък. Първото ограничение, което ще бъде въведено ще е върху свободата на придвижване и пътуване. Без извънредно положение държавата не може да ограничава това право, а само да препоръчва на гражданите си да се въздържат от пътувания.
Новият временен закон обаче ще даде възможност да бъдат напълно забранени пътувания към и от страните с висок риск от заразяване. Те ще се определят динамично от Министерството на външните работи. В момента това са Иран, Италия, Китай, Южна Корея и Малдивите, но потенциално към тях могат да се присъединят Германия и Франция, а и други европейски държави.
Реално забраната ще влиза при обявяване на четвърта степен на опасност за съответна държава. Тогава и всички намиращи се на нейна територия български граждани се очаква незабавно да се приберат в страната. На пристигащите от държави, обявени в списък на здравното министерство, пък могат да бъдат наложени забрани за влизане в България. Такива хора няма да бъдат допускани на българска територия.
От конкретният текст на предложения от правителството и приет от парламента извънреден закон обаче зависи дали тази забрана ще важи и за завръщащи се българи. Принципно за български граждани не би трябвало да се налага забрана за влизане в страната, но на тях може да бъдат наложени ограничения като задържане в болнично заведение или изолатор до изтичане на 14-дневния срок на карантина, която се налага при опасност от коронавирус. Извънредно законодателство ще бъде използвано и по отношение свободата на хората, върху които бъде наложена карантина.
Въпреки че и по сега действащите закони неспазването на карантината се наказва, реално органите на МВР нямат никакви възможности да контролират тези хора. С правилата при извънредно положение полицията и жандармерията ще могат включително да ги отвеждат под карантина в изолирани здравни заведения. Така ще се гарантира, че потенциално опасни за общественото здраве хора няма да излизат свободно на улицата. Ще бъде въведена и изключително голямата глоба от 5000 лв. за тези, които нарушат правилата на наложената им карантина.
Извънредно законодателство трябва да позволи на институциите и да ограничават права на бизнеса да работи. По редица закони като тези за специалните служби или закона за бедствията са предвидени и в момента мерки, които включват дори временно секвестиране на собственост.
Новите правила обаче трябва да позволят на правителството да може да ограничава главно социалният живот чрез затваряне на кина, театри, концертни зали, ресторанти, дискотеки и пр. места, на които се събират големи групи от хора.
Като цяло временните закони при извънредно положение дават голяма свобода на изпълнителната власт да ограничава права, това е т.нар. управление чрез декрети. Тоест те описват възможността правителството да отмени права или да наложи забрани, а то решава кога и в каква степен да се възползва.
Зареждане ...
