Кризата с коронавируса доведе до разпространението на много невярна информация, която пречи на овладяването на епидемията. Прочетете какво можете да направите. В блогове и в социалните мрежи можете да откриете всякакви твърдения – от това, че източникът на вируса е супа от прилепи, до спекулации, че страните в ЕС се борят една с друга за намалели доставки на медицинско оборудване.
Световната здравна организация (СЗО) заявява, че подобни слухове „се разпространяват по-бързо от вируса” и ги определя като “информационна епидемия от планетарен мащаб”. Основни онлайн платформи предприемат мерки за ограничаването им.
Как можете да разпознаете дезинформацията и да помогнете за спирането на нейното разпространение? Какво прави ЕС по темата? Открийте отговорите по-долу.
– Какво прави ЕС срещу дискриминацията?
Европейският съюз се стреми да предоставя обективна и надеждна информация. Затова е създадена обща страница за европейските мерки срещу кризата, която скоро ще съдържа и специална информация за развенчаване на често срещани митове, свързани с епидемията.
Освен това експерти и политици от ЕС и държавите членки редовно провеждат видео конференции, за да обсъждат опитите за дезинформация и да споделят начини за противодействие и запознаване на хората с рисковете. Оказва се натиск и върху онлайн платформите за вземане на мерки срещу измамите в интернет.
– Защо хората нарочно публикуват погрешна информация?
Някои хора го правят, за да извлекат изгода – например, за да продават продукти със съмнителна стойност, или да привличат посетители на страницата си, което би увеличило приходите им от реклами.
Според доклад на специалния екип на ЕС срещу дезинформацията източникът на някои неверни твърдения са отделни политически сили, включително крайната („алтернативната“) десница в САЩ, Китай и Русия. В тези случаи целите са политически – да се подкопае Европейският съюз и да се провокират политически промени.
В много случаи обаче хората, които разпространяват дезинформация, просто вярват в съответните твърдения и нямат намерения да причиняват вреди.
– Толкова ли е опасна дезинформацията за COVID-19?
В момент, в който много хора са притеснени и се сблъскват с тревожни събития, е по-трудно човек да остане спокоен и да възприема критично получаваната информация.
В миналото разпространението на слухове относно ваксини е карало някои родители да се откажат от ваксинацията на децата си срещу опасни болести като шарката, което по-късно е провокирало епидемии.
Дори и ако хората не повярват на митовете, тяхното разпространение може да подкопае доверието в обективно установени истини и в експертното знание. В крайна сметка това може да доведе до ситуация, в която спонтанно публикуван туит на лаик има същата тежест като задълбочен анализ на професионалист.
– Какво мога да направя срещу разпространението на дезинформация?
Дезинформацията разчита, че хората ще ѝ повярват и ще я споделят с други. Лесно е човек да се заблуди. Затова бъдете особено внимателни, когато споделяте новини, предизвикващи силна реакция, или такива, които изглеждат твърде хубави или твърде лоши, за да са верни. Една лесна първа стъпка е да проверите в интернет дали има повече от един надежден източник, който публикува същото нещо.
– Какво мога да направя, ако забележа някой да споделя дезинформация?
Можете да сигнализирате на съответната социална мрежа, където се сблъсквате с невярното твърдение. Много от дигиталните компании са поели ангажименти да се борят със спекулации, свързани с коронавируса.
Също така можете да говорите с човека, който разпространява твърдението: вероятно той не го прави нарочно. Според изследователите най-добрият начин да промените мнението на хора, които вярват в конспиративни теории, е да се опитате да ги разберете, да ги подканите да мислят критично и да не им се присмивате.
Зареждане ...
