Този християнски празник носи името на свети Лазар, а самото име е
символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос.
Когато умира, четири дни след неговата смърт той е възкресен. Бог казва:
„Лазаре, излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че
Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден
се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени
„лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника
Цветница, който е на следващия ден. Момите са пременени в традиционни
фолклорни носии. Те обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски
песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги
дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден
момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както
от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.
Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Тази година Цветница се празнува на 12 април, неделя.
Традицията свързва този голям християнски празник с тържественото
посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като
Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората
с „Осанна”, задето е възкресил Лазар предния ден – в събота. Тържествено
посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка
към предначертания край на земния си живот.
На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си
осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – сякаш отново
посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени
от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови
клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.
Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата
или над домашния олтар.
В някои райони на България на този ден се извършват и поминални
обреди, свързани с вярването, че на Цветница, популярен и като Връбница,
умрелите излизат от гробовете си и очакват роднините им да им донесат
нещо. Рано сутрин жените отиват на гробища с върбови клонки, царевични
стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите близки.
Зареждане ...
