Борислав Маринов
Освобождението на нашата държава заварва българите съвсем
неподготвени да заемат службите в новооткритите институции, съгласно
изработения и приет от Учредителното събрание във Велико Търново основен
закон – Конституцията. В онова време се чувства голяма нужда от
подготвени и образовани граждани, а също и институции, които да дават
образование. Постепенно се създават основни училища и гимназии, в които
броят на учениците непрекъснато нараства.
Във втората половина на 19-и век и по-точно в 80-те му години, в
гимназиите се записват за учители българи и чужденци, повечето с висше
образование, които от своя страна засилват съревнованието на учещите се
към просвета със своя личен пример и със създаването на т. нар.
„ученически дружества“ в гимназиите. Започва се надпревара между
учениците – кой да вземе и да прочете повече книги от общата библиотека,
кой да държи по-пълна и по-добре аргументирана реч. Изобщо, може да се
каже, че жаждата на учениците за самообразование е висока. Учениците от
по-горните класове имат заложено в себе си съзнанието, че трябва да
продължат обогатяването на знанията си и след като завършат училищата.
Сред учениците се наблюдава тенденция към упражняването на учителската
професия. Заелите се с това призвание – да си учител, не работят само за
просвещението на учениците, но и за просвета на гражданите.
С такива идеали и натрупани знания се завръщат и група младежи от
Севлиево, завършили Априловската гимназия в Габрово. През втората
половина на 80-те години на 19-и век те се настаняват в класното и
основните училища в града, за да упражняват даскалък. Сред тези млади
учители са Андрей Конов, Стефан Нерезов, Хараламби Ломлиев, Петър Ненов,
Никола Москов, Иван Златев, Сава Мутафов, Петър Недевски и др. Започва
се усилена работа от тези млади учители, благодарение на която се издига
престижът на класното училище, стига се и до реномиране на другите
училища – смятат се за най-добре уредени и с най-добър персонал. Между
младите учители цари пълно единодушие в делата.
Училищните занятия не могат да изчерпят цялата енергия и готовност за
просветна дейност в младите севлиевски учители. Те се замислят за
обществено значими дела. По този начин изпъква нуждата от обща и пълна
библиотека, каквато до тогава няма. Това обаче не е лесна задача и пред
умовете на младите учители застават редица въпроси. Например проблемът
от къде ще снабдят тази библиотека с необходимите книги? След дълго
обмисляне се възприема идеята да се създаде дружество с основна цел „Да
развива умствен интерес между народа, като създаде най-напред обща
библиотека в града Севлиево“. Това дружество се нарекло „Приятелска
дружина“. То съставя свой устав и план за развитие.
За да има успех самото дружество, на членовете му се налага на
първо време да популяризират самата идея за нужда от градска библиотека
и след това да разпространят и идеята за образуването на дружество,
поставящо си тази цел. Започва се агитация. Първо тя е сред учителите, а
след това и сред по-интелигентните граждани. Когато идеята узрява добре,
е възложена мисия на Сава Мутафов – един от младите учители, за свикване
на общо събрание. Такова става на 27 декември 1887 г. в къщата на братя
Геневи и там се поставя началото на една нова и общополезна идея. На
събранието отново се излагат нуждите от обособяването на градска
библиотека. След одобрението на идеята от всички присъстващи се започва
записването на нови членове, приема се и устав. Още в същия ден се дават
доброволни помощи в пари и книги и така се поставя началото на
дружеството и градската библиотека.
В устава на приятелската дружина е записано, че всеки член е длъжен
да внася всеки месец по 80 стотинки такса, а длъжностите според устава
са председател, деловодител, касиер и библиотекар. Заседанията се
провеждат два пъти в месеца, а понякога и извънредно. За да се избегнат
финансови злоупотреби, в устава още е записано: „Настоятелството няма
право да задържа повече от 40 лева. Щом сумата надмине това число,
дружеството е длъжно да купи книги“.
Настоятелството към 1888 г. е в следния състав: председател – Сава
Мутафов, деловодител – Димитър Бояджиев, касиер – Васил Ямантиев, и
библиотекар – Иван Бакърджиев. Дружеството започва усилена деятелност от
началото на 1888 г. и успява да запише голям брой членове, събира
доброволни помощи, членски вноски, успява да задели средства и да закупи
шкафове за библиотеката, маси и столове. По този начин се обособява обща
градска библиотека с читалня в една от стаите на първия етаж на градския
общински дом. В същата 1888 г., в присъствието на множество граждани,
става и освещаването на библиотеката и читалнята. В този ден се изнася
пред гражданите и обстойна реч от страна на председателя на дружеството,
в която той засяга необходимостта от съществуването на библиотека, която
„да служи за повдигане на умственото ниво на масите“. Съобщава се и
целта, която дружеството преследва – събиране и доставяне на книги за
нуждите на библиотеката, от която ще могат да се възползват, без
значение от пол и възраст, всички хора безплатно. През втората половина
на 1888 година несъмнено се усеща значението на библиотеката. В нея се
уреждат сказки и вечеринки от учители и ученици, организират се уроци,
главно по четене, писане и смятане. Библиотеката става своеобразен фар
на просвета, хвърлящ своята светлина надлъж и шир. В края на 1888 година
дружеството ремонтира и приспособява за своите нужди джамията срещу
тогавашното градско общинско управление, за да може да организира своите
представления, вечеринки и т. н. Именно това е и един от големите
успехи, които дружеството постига само година след създаването си. В
свой отчет дружеството дава информация, че от основаването си, само
преди година, до края на 1888 г. членовете му от 5-ма нарастват на
78-на. Библиотечният фонд достига до 812 тома, а статистиката за
читателите в библиотеката показва, че към края на годината постоянните ѝ
читатели са близо 700 души.
Като най-деятелна година за дружеството се счита 1889-а. В тази
година културните прояви нарастват драстично, а също така се създава и
женски клон към дружеството, с председател – учителката Теофана Попова.
Именно по нейно настояване и под гаранцията на Севлиевското градско
общинско управление, в края на същата година се разиграва за първи път и
лотария, с най-добрите художествени произведения и съчинения, дело на
местни учителки и гражданки.
Може да се каже, че историята на „Приятелската дружина“ свършва в
1890 година, когато към края ѝ основателите и дейните ръководители
напускат града по различни причини. Библиотеката и читалнята към нея
продължават да работят. Дейността на дружеството, обаче, замира. Това
няма да е за дълго, тъй като жаждата за просвета и необходимостта от
лъчите на знанието ще бъдат усетени от други будни хора, които ще
продължат да пишат историята на днешното читалище „Развитие – 1870“.
Зареждане ...
