Младежкият център в Севлиево отвори за пръв път на 19 май 2004 година и се превърна в притегателен център за младите хора в града. Така те получиха възможност сами да организират и провеждат събитията в обществения си живот и да научат какво значи доброволчество, какво е да планираш и организираш събития, да работиш за една идея.
В момента в центъра работят двама специалисти, а дейността му се финансира от общинския бюджет. Отличителното е, че независимо от личността на кметовете, които са оглавявали местната власт, те винаги са били съпричастни към дейността на Младежкия център. Това е наистина впечатляващо, като се има предвид, че възвращаемост на средствата няма, но пък инвестицията в полезни дейности за подрастващите е без съмнение за предпочитане.
Активните доброволци в Младежки център са най-вече в ученическа възраст, тяхното активно включване е най-много 4 години. Радостното е, че и тези, които вече не са активни, при нужда и повод винаги се включват. Годишнината и обстоятелството, че Младежкият център остана празен тъкмо на тази дата, бе повод за разговор със Силвия Начева, която го оглавява вече 13 години.
– Как отпразнувахте 16-я рожден ден на МЦ, предвид епидемичното положение и забраната за събиране на много хора на едно място?
– Скромно и малко тъжно. Никога не е било толкова тихо в Младежки център. Свикнали сме да организираме, освен рожден ден на центъра, и тържество за завършващите 12 клас доброволци. Отбелязваме го с много смях, шум, сълзи от радост и музика. Заради ситуацията това е невъзможно във варианта, с който сме свикнали. За седемнадесетия рожден ден ще наваксаме, а за доброволците, които са абитуриенти, организираме малка изненада, която до края на месеца няма да е вече тайна.
– За времето от създаването си досега, успя ли МЦ да се превърне в притегателно място за младите хора в града?
– За младите хора, които искат да доброволстват, да развиват личностните си качества и да видят друга гледна точка за нещата, отговорът ми е „да“. С времето тези младежи станаха по-малко, но за това има и друга причина. През 2004 година на неформалното образование се гледаше като на нещо несериозно, а сега вече не е така. Има такива форми на образование в училище. Младите хора са много по-ангажирани с различни други дейности, смятат за модерно и важно за тях самите друг тип неща, които трудно могат да намерят при нас. Щастлива съм, че още има младежи, които припознават Младежки център – Севлиево като „своето“ място.
– Вие оглавявате Младежкия център вече 13 години – кое, според Вас, е най-голямото
му постижение?
– Много ми е трудно да отговоря, защото всеки тълкува според собствения си мироглед понятието „постижение“. Но ще изброя няколко факта, които са стойностни за мен. 90 % от доброволците ни продължават своето образование, реализират се и то доста добре в сферата, която са си избрали. Участвайки в различни инициативи на центъра, са придобили умения за работа в екип, лесна комуникация с хора на различна възраст, социално положение, общували са с различни институции, установили са своите силни страни. Лесно са развили личностните си качества като са се забавлявали и са се учили едни от други. И днес продължават да доброволстват под различни форми, говорят с усмивка и радост за времето, в което са били в Младежки център, създават трайни и истински приятелства. Когато имам нужда от тяхното съдействие за инициатива или даден проблем, свързан с дейността на центъра, винаги срещам разбиране и съдействие. Последната ни онлайн инициатива е изцяло с тях – те споделиха за началото на кариерното си ориентиране в кратки видеа, които могат да се видят на страницата ни във фейсбук.
Винаги съм казвала, че най-ценният ресурс на Младежки център са неговите доброволци , а това, че имаме частица намеса за успеха им, считам за най-голямо постижение. Изключително щастлива съм като видя на вратата на Младежки център доброволец, прибрал се от някъде за малко и дошъл да ни види или довел детето си, за да му покаже центъра, да разгледаме снимки, да поговорим и да си спомним и да видя как се озарява лицето му с топлина и усмивка.
– Ако проследите във времето назад от къде сте тръгнали и до къде сте стигнали – коя е най-осезаемата промяна сред младите хора и техните нагласи, която виждате?
– Живеем в изключително динамично време. 2004 година имаше компютри само в интернет залите, а днес всеки от нас се движи с компютър в джоба. За да намериш информация, се ходеше в библиотеката и се изчитаха 4-5 източника, а днес Гугъл е на един клик разстояние. За съжаление, днес живеем в консуматорско общество и това прави младите хора некомбинативни от една страна, от друга пубертета настъпва много по-рано и сякаш тийнейджърите, а и някои родители, не са готови за новия етап. Това поражда доста конфликти и неосъзнаване на проблеми и гледни точки. Днес повечето млади хора са много объркани и обикновено търсят отговорите в места и неща, които не им помагат в нищо, даже напротив. За щастие, не всички са в тази ситуация, а са наясно със себе си, търсят начини да се развиват, не се притесняват да споделят знания, опит и ресурси с другите. Имат ясна представа за това къде искат да стигнат в живота си. Мога да кажа със сигурност, че потребността да бъдеш чут, разбран и приет са неща, които времето не е променило.
– Как повлия извънредното положение на дейността на МЦ? Какви са плановете за лятото?
– МЦ прехвърли дейността ни изцяло онлайн, разбира се това, което може да се осъществи по този начин. Даде време на мен и колегата ми да обърнем внимание на неща в сградата и чисто вътрешно-организационни, които все отлагахме по различни причини. Не мога да се ангажирам с конкретни инициативи за лятото, тъй като всеки ден положението и разпоредбите се променят, но ще осведомяваме за дейността си както до сега в страниците ни в социалните мрежи и надявам се и чрез вашата медия, за това което предстои.
Зареждане ...
