Как един кмет първи мандат се справя с предизвикателствата на професията и доколко е атрактивна тя? Отговорите на тези и други въпроси дава кметът на с. Горна Росица – Александър Генев.
– Кой е Александър Генев?
– Александър Генев е един обикновен човек. Не очаквайте да чуете неща, които да ме различават от всички останали – семеен, с две прекрасни дъщери. Обичам народната музика и танци – от далечната 1982 година, та до днес не съм спирал да играя народни хора и танци. Любител съм и на спорта, практикувал съм през годините лека атлетика, футбол, тенис на маса, волейбол, бадминтон. Обичам и планината и туризма. Във времето започнах да отглеждам пчели и днес вече съм горд производител на мед и други пчелни продукти. И в края ще добавя, че съм и ловец.
– Наред с всичко това, от близо половин година сте кмет на с. Горна Росица. Лесно ли взехте решение да участвате в кметската надпревара?
– Решението го взех сравнително лесно. Предложението дойде от жители на селото, а не от партия. За мен това беше знак, че моите съселяни ме уважават и ме подкрепят. След разговор със съпругата и дъщерите ми, заедно взехме решение да участвам в кметската надпревара, като независим кандидат.
– Очаквахте ли да победите опонента си с толкова голяма разлика – 56,19%, което е 245 гласа?
– Според закона, като независим кандидат, на мен ми бяха необходими подписи от жители на селото, за да ме допуснат до участие. Според списъците, някъде около 110 подписа. Когато с Инициативния комитет тръгнахме да ги събираме и в подписката се подписаха почти 200 човека, имах обосновано очакване, че ще спечеля.
Колкото до разликата, тя беше основание да няма съмнения в избора на живеещите в селото.
– С какво мислите, че спечелихте доверието на жителите на селото?
– Родът ми, по бащина линия, е от Горна Росица. Баба ми Стефанка беше плетачка. Баща ми Стефан, Бог да го прости, работеше в Земеделската кооперация. Майка ми Цветанка е работила като доячка в биволофермата, имаше магазин за хранителни стоки, в който работеше и голямата ми дъщеря Цветелина. Брат ми Тодор учеше в местното училище, участвал е в читалищните фолклорни групи, бил е и секретар в Читалището.
Където и да съм работил през годините, съм помагал с каквото мога на съселяните си. По време на подписката някои от подкрепилите ме ми припомняха, какво съм направил за тях. И още нещо, което забравих да спомена в началото – дълги години участвах в местния футболен отбор „Младост“, а местните запалянковци помнят успехите ни.
Вероятно има значение и това, че от десетина години със съпругата ми Ваня и малката ми дъщеря Гергана живеем постоянно в Горна Росица. Селски човек съм, познавам работата на полето и в градината. Предполагам, че хората ме припознаха като един от тях и така спечелих доверието им.
– А какви обещания дадохте в предизборната си кампания? Кои успяхте да изпълните досега?
– Дадох си сметка, че не мога да обещавам неща, които няма да изпълня. Не говорих празни думи, които само да са в моя полза. Знаете ли, на предизборното събрание, само на едно от обещанията ми – да започна да уча хората от селото на български народни хора, видях ентусиазъм и чух аплодисменти. И това обещание вече е изпълнено. Идват желаещи и от други населени места – Севлиево, Гъбене и Батошево.
По време на предизборната кампания посочих какви са, според мен, проблемите на Горна Росица, за решаването на които ще търся съдействие от общинската администрация, от фирмите, развиващи дейност на територията на селото. Не им спестих и това, че за да успеем, трябва много труд и да сме заедно.
– Какво искате да промените в селото? Кои са неговите най-наболели проблеми и от кого очаквате съдействие за тяхното разрешаване?
– Не става въпрос за промяна. Ще ми се всички да пазим това, което е направено досега и да имаме желание да го надградим. Най-големият проблем на Горна Росица, и това е от години, е липсата на канализация в някои части. Като навсякъде по селата – имаме нужда от асфалтиране. Наложителен е ремонт на канала за напояване – вадата. За всичко това обаче е необходим значителен финансов ресурс и средства от еврофондовете.
– Вие сте доста инициативен. Подкрепят ли Ви хората или често срещате отпор?
– Като навсякъде – има инициативни, но не липсват и такива, които хем не помагат, хем намират кусури. Благодаря на всички, а те не са малко, които се включиха в подготовката за честването на националния празник 3 март, за пребоядисването на пилоните в центъра и поставянето на знамена, за почистването край моста за Габрово. Благодаря и на тези, с които почистихме градинската растителност, изхвърляна около кметството. Срещнах подкрепа и при поставянето на камина в чакалнята на здравната служба. За Великден посетихме възрастни хора и им предоставихме продукти за празника. Извършихме и подготовка за озеленяване в центъра на селото. Изработихме врати за игрище по футбол, които ще бъдат поставени след края на извънредното положение. Всичко това нямаше да е възможно без хората от селото и с финансовата подкрепа и съдействие от Общината и фирмите в Горна Росица и Севлиево.
– Случвало ли Ви се е да бъдете арбитър в спор между ваши съселяни и да вземате Соломоновски решения?
– По селата най-силно важи поговорката: „Бог високо, Цар далеко!“ и хората дори и за малки проблеми търсят кмета. В даден спор има две страни и всеки мисли, че той е прав. Да, имало е случаи, в които съм взимал отношение, като молбата ми е била да се правят взаимни отстъпки и да така да се разреши спорът. При други казуси предпочитам да запазя неутралитет. За мен лично кметът на селото не е нито съдия, нито полицай. Затова предпочитам да ги насоча към определена институция.
– Кое е нещото, с което не сте си представял, че се занимава един кмет?
– Че ми трябваше известно време да обединя представителите и членовете от Кметство, Клуб на пенсионера и читалище “Васил Левски 1900” да гледат в една посока и съвместно да организираме чествания, празници и други мероприятия. В това число мога да причисля и ловната дружинка.
– Доколко атрактивна е кметската професия в малко населено място?
– Според мен изобщо не е атрактивна. Още повече, ако искаш да решиш натрупаните проблеми през годините! Ако си станал кмет само за стаж и да чакаш пенсия, е добро място. Проблемите са много, а възможностите за решения са почти нулеви. И за да се опиташ да решиш даден казус, ти тръгваш обикновено по следната пътека – представяш пред общинската администрация проблема и чакаш ред за финансиране, след известно време търсиш и помощта на фирми, които оперират на територията на населеното място. И в края на веригата стигаш до извода, че май трябва ние сами да се справим.
– Получавате ли подкрепа от семейството си? Усеща ли то тежестта на поста, която често налага да сте сред хората дори и в извънработно време?
– Както вече казах, със семейството ми заедно взехме решение да участвам на изборите, така че те ме подкрепят във всичко. За един кмет на село почти няма работно време. Когато се налага, в събота, неделя, вечер, работата трябва да се свърши и затова със семейството ми няма проблем, че отсъствам. Е, има и малко неприятни ситуации, когато често идват хора на вратата на дома ни, и то не в най-подходящото време. Това малко притеснява семейството ми. Предполагам, че нито на кмета на София, нито на кмета на Севлиево през почивни и празнични дни хора им звънят по къщите. В страната има институции, който работят ежедневно и нека жителите да се обръщат към тях, както и към националния спешен номер 112. И кметовете на малките населени места имаме необходимост от почивка и време за близките си.
– А как се справиха жителите на селото с извънредното положение? Спазваха ли противоепидемичните мерки или подцениха опасността от заразяване с коронавирус?
– Съвсем отговорно мога да заявя, че живеещите в Горна Росица бяха много дисциплинирани и отговорни! Мерките се спазваха и се проявяваше разбиране. Благодарен съм и на тези, които се прибраха от чужбина и спазиха наложената им двуседмична карантина.
– Какво ще пожелаете на себе си, на жителите на селото и на читателите на в. „Росица“?
– На всички – здраве и късмет! Благодаря на всички, които до момента ме подкрепиха с труда си. Отворен съм за предложения, свързани с подобряване състоянието на селото ни. Благодаря на бизнеса, който застана зад предложените от мен инициативи. Колкото до мен самия, вярвам, че с личния пример ще привлека още съмишленици и последователи.
Зареждане ...
