Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата, казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Смята се още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Нощта срещу Еньовден е изпълнена с особена сила и тайнства. Вярва се, че в нея билките са най-лековити, затова рано сутрин на Еньовден моми и жени, врачки и баячки събират билки, които използват за лек и магии през цялата година.
На първо място сред тях е еньовчето, също комуника, иглика, маточина. Народните вярвания твърдят, че по човека ходят 77 и половина болести. За 77 болести има цяр, само за половинката болест – няма. Всъщност, и за нея има половин билка, но нея само посветени билкари могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ и да използват.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венцитe.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. 
Зареждане ...
