Пресияна Ганева –
клуб „Журналист“, СУ „Васил Левски“
Красимира Томева е старши учител по биология и химия в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“. Тя получи почетната награда “Неофит Рилски“ на Министерството на образованието, която официално й беше връчена на 23 юни от Георги Маринов – началник на Регионалното управление на образованието в Габрово.
Учителският й стаж е 35 години, като 25 от тях са в гимназия „Ген. Иван Бъчваров“. Придобитите знания в сферата на природните науки г-жа Томева получава в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. От 2006 г. насам е и самодейна актриса в кукления театър към читалище „Развитие-1870“ в Севлиево.
– Кои са нещата, които Ви удовлетворяват в учителската професия?
– Да си учител е една от най-старите и отговорни професии. Имаше време, когато мечтаех да стана лекар и да лекувам хората. Но да бъда учител е първата ми мечта, така че станах учител – уча и се уча от другите. С годините и натрупания опит все повече се убеждавам, че учителството е моето призвание. Какво ме удовлетворява? Това, че мога бъда сред млади хора, да си партнирам с тях, да споделяме заедно знания, емоции, планове, да участваме в конкурси и състезания, да се подготвяме за различни училищни събития… И всеки ден да преоткриваме дори нещо малко от необятния свят на науката. Освен това учителството е много интересна професия. Дава възможност да влизаш в роли, да твориш, да споделяш, да постигаш и да се наслаждаваш на добри резултати. Освен това носи много успехи, защото освен на моите лични, аз се радвам и на успехите на всички мои ученици. Да си учител носи удовлетворение, което макар понякога да идва късно, винаги идва. Тогава разбираш, че си е струвало усилията, безсънието, размислите и терзанията…
– Смятате ли, че учителската професия има бъдеще и дали се отдава заслуженото уважение и признание на преподавателите по биология и химия?
– Разбира се, нали ние цял живот се учим. Годините, които прекарваме в училище, са едни от най-важните. Всеки от нас помни учителя, който му е дал увереност, кураж, съвет, който е открил дарбата му. Учителите са едни от важните хора в живота на всеки човек. Те образоват, вдъхновяват и възпитават. А сега, по време на пандемията, хората разбраха колко трудна и отговорна е дейността на учителите. И колко те са необходими. На хоризонта се появяват нови професии, други се загубват, но учителската професия остава и се очертава като професия с бъдеще. Макар че ще се променя с развитието на обществото и при новите условия неминуемо ще придобие нов облик. Във времето винаги е било така – някога учениците са писали върху пясък, после имаше тебешир и черна дъска, а днес се ползват таблети, компютри, интерактивна дъска… Навлизат иновации, не само в технически, но и в методически аспект. Но така е и с всяка друга професия. Учителят е бил уважаван, радвал се е на респект и признателност още от древността и особено през Възраждането. Мисля, че хората все повече оценяват колко е важно образованието и показват положително отношение към работата и личността на учителя.
Ние, учителите по биология и химия, сме привилегировани. Освен че преподаваме интересни дисциплини, които са в тясна връзка с живота, изучаваното по природните науки е свързано с редица предпочитани професии. А също така и с новопоявяващи се професии, например специалисти по зелена енергия. В приоритетите на МОН е изграждането на училищна STEM среда, включваща природни и инженерни науки, математика и технологии, насочени към т. нар. професии на бъдещето. Все по-голямо внимание се обръща и се отделят средства за реализиране на екологични проекти.
Гордея се с всички мои възпитаници, станали преподаватели, някои от които са ми колеги. Но особено се гордея с онези момичета и момчета, за които уроците по биология и химия са били полезни, събудили са техния интерес и днес са лекари, ветеринари, кинезитерапевти, стоматолози, фармацевти, медицински сестри, лаборанти. Наричам ги „моите последователи в бели престилки“!
– Как се чувствате като носител на най-високото отличие, присъждано в образователната система на България – „Неофит Рилски“?
– Приемам наградата като признание! Като голямо „браво“ за годините всеотдаен труд. Горда съм и се радвам! Защото за учителя награда са усмихнатите очи на децата, стръкчето цвете, думите за благодарност или думи като: „Вие ме научихте на това“. Награда е, когато учениците ти станат достойни и успели хора. Но „Неофит Рилски“ е отличие, което те кара да се чувстваш удовлетворен и оценен като личност и като професионалист.
– Поражда ли чувства на тъга у Вас фактът, че нямаше как да изпратите по обичайния начин Вашия випуск поради създалата се ситуация тази година? Ако може, споделете иновативния начин, по който все пак си казахте сбогом с възпитаниците си?
– Биолозите сме наясно, че в живота се случват промени, към които трябва да се настройваме и да продължаваме напред. Имаше малко тъга в началото, но приех ситуацията като предизвикателство. Все пак човекът е единственият вид, който общува във времето и пространството, а технологичният свят, в който живеем, ни дава много възможности за комуникация. Направихме едно виртуално изпращане. Просто този випуск има „късмета“, така го наричам аз, да бъде първият виртуален випуск. Без сценарий и без репетиция. Но в живота често се случва така.
– Кой е най-важният житейски урок, на който бихте искали да научите своите ученици?
– Да вярват в себе си и да не се отказват при първия неуспех! Често нещата не се получават от първия път и само ако се откажат, тогава със сигурност няма да успеят! Да не си търсят оправдания, че нямат време за нещата, които трябва да свършат! Да не се предават и да се борят за мечтите си!
– Имате ли свои хобита или нещо, с което да си почивате извън училище?
– Обичам да пътешествам и да пиша. Играя в самодейния театър на читалище „Развитие-1870“. Обичам да се разхождам сред природата, да наблюдавам и да правя снимки.
– Мислите ли, че когато човек посвети живота си на учителската професия, крайният резултат винаги ще е положителен?
– Убедена съм, че е така. Повечето учители приемат професията си като мисия и като осъзната отговорност не само за обучението и възпитанието на младите хора, но и за опазване на тяхното здраве и морал. Учителското съсловие може да бъде много вдъхновяващо и креативно.
– Вашето послание към възпитаниците на ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“?
– Да се радват на живота в целия му колорит. Да бъдат здрави! Да бъдат любопитни! Да намерят пътя си и да продължават смело напред! Пожелавам им да броят много пъти по 12: успехи, сбъднати желания, да броят много години на любов и хубави неща!
Зареждане ...
