МИЛКА ДЕШЕВА
Това казаха децата на Крушево на едно непреживяно досега, нестандартно, неканено и неспокойно лято 2020. А лятото, което винаги е било най-чакания сезон от децата, почивка от училищното напрежение, време за волни игри, битуване на село, се оказа блокирано от октопода вирус, чиито пипала не пощадиха и децата. Той ги затвори в къщи, лиши ги от приятелчетата им, от ласките и близостта на баба и дядо. Сложи им маски. А те копнееха само за едно: да бъдат заедно. И успяха. 12 септември, събота, беше техният ден, когато идеята на секретаря на читалището – г-жа Ирина Савова, да организира детски празник в началото на новата учебна година, получи пълна реализация.
Представете си букет от 30 цвята, свежи, току що разпукнали се, готови да зарадват някого. И те, тези 30 деца го направиха, като зарадваха родителите си, а майките им се почувстваха горди със своите принцеси и принцове. Забавна музика, която огласяше площада, разноцветни балони и гирлянди, окачени по белите шатри, загадъчни пъстри декори, допринесоха за началното настроение на разнородната публика. 
И ето ги Деси и Емо от „Малка театрална компания“ Габрово, които откриха празника и обещаха един динамичен и пъстър летен ден. Поканиха децата за една загрявка и започна едно лудо тропане с крачета, шляпане с ръчички, въртене на дупета в синхрон с музиката. Разделени на два отбора, „Дъга“ и „Слънце“, със съответните капитани, децата неусетно бяха увлечени в разнообразни игри, насочени към разпознаване на цветовете, естествено и тези на българското знаме, към формиране на математически умения, забавление, много, много движение и чувство на отговорност към отбора. А бързината и досетливостта бяха винаги плюс за спечелване на играта. Трудно се скача с надут балон между краката. Някои деца дори провървяха посоченото разстояние, но не предадоха отбора си. А да разпознаеш само с напипване и с вързани очи предмет, никак не е лесно, но Петър бързо разпозна клещите, Фиген – ракетката за тенис, а петокласничката Еда беше щастлива, че успя да разпознае истинско парче от агнешка кожа. Особено динамична беше играта с ластик, в която се включиха и родителите. А водещите нахъсваха постоянно играчите, публиката не спираше да ги аплодира. Децата бяха закопнели да бъдат заедно. Докосваха се, общуваха, гонеха разноцветни балони по площада. А един любопитко на име Илкай постоянно се въртеше около водещите, „открадваше“ си някои от атрибутите и така изкусно въртеше обръча около тялото си. Кой знае? Може в бъдеще да се окаже отличен атлет или фигурист.
Куклен театър в Крушево? Никога не е било, но този път се случи. Младите кукловоди Десислава и Емил Йорданови представиха приказката „Каквото направи дядо, все е хубаво“. Децата истински се забавляваха. Граница между сцената нямаше, затова настроението на децата варираше от затаяване на дъх през весел смях до неовладян екстаз. Искаше им се да се докоснат до героите, да бъдат част от тях.
А на мен ми се искаше да си откъсна онази червена ягодка, на която приличаше малката Милара, която за миг не даде мира на майка си и баба си. Истинска лудетина. Лек ветрец си играеше със златистите къдрици на малкия Павел, синьото небе се къпеше в очите му, а баткото Калоян вече притискаше до гърдите си комплект флумастери и лист за рисуване. Малка принцеса, облечена в жълта ефирна рокля, тичаше насам – натам, прилична на копринено нежна жълта пеперуда. Може пък Джансу да е бъдещета красавица на Крушево, но… с уговорката, че ще има и много конкурентки. От време на време зървах дебелата красива плитка на порасналата Никол. Трите сестрички Мария, Виолета и Теодора, активни участнички в игрите, бяха се кротнали на сянка под една от шатрите и не изпускаха нищо, което се случваше наоколо. 
Село Крушево, казват, било малко село. Може да е малко, но е богато със своите деца. А те, децата, искат само едно. Да бъдат щастливи. Пък големите най-после нека да намерят вярната посока и да открият разковничето, наречено добро бъдеще за България!
В името на тяхно величество децата!
Зареждане ...
