Само след ден, на 1 ноември, ще честваме Деня на народните будители – празник, дошъл от сърцата на българите в знак на благодарност и уважение към хората на духа, на перото, на книгата, към просветителите и борците за национално освобождение.
За наша радост и гордост списъкът с тези хора е дълъг: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Сред тях са и създателите на Българското книжовно дружество, възникнало в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 г., през 1911-а то вече се нарича Българска академия на науките.
Към този списък всеки българин прибавя хората, които са го научили да чете, да пише, да знае историята си, да култивира в себе си ценностите, които изграждат обществата и личностите. Хората, които са го „събудили” и са отворили ума и сетивата му с писано и изречено слово.
За първи път Денят на будителите се отбелязва в Пловдив през 1909 година. В официалния календар влиза в исторически важен момент – след поражението през Първата световна война, когато нацията е обезкуражена, икономиката плаща тежки репарации, обществото е в криза, младите българи се лутат в търсенето на ценности. Годината е 1922-а, на власт е правителството на Александър Стамболийски. Един от министрите му – Стоян Омарчевски, решава, че денят на Свети Йоан Рилски, по Грегорианския календар, трябва да бъде посветен на всички българи, допринесли за пробуждането и развитието на българския дух. Защото, както казва Омарчевски, „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало…“
Честит празник в аванс на всички, които днес са съвременните будители!
Зареждане ...
