Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

ВЕНКА ПЕТРОВА, председател на НЧ „Зора – 1908“
Роден на 23 април 1909 г. в с. Ловнидол, Габровско, в средно чиновническо семейство. Средно образование завършва в Софийската семинария през 1929 г. Полувисше образование – в учителския институт Шумен през 1931 г. От 1931 г. е редовен прогимназиален учител в с. Върбица, Шуменско. От следващата 1932 година постъпва учител в родното си село Ловнидол.
Още като ученик Георги Гализов се ориентира към прогресивно работническо движение, за което е преследван от властта. Участва дейно в Соболевата акция и от март 1941 г. е интерниран в Трън. От есента на 1941 година се връща в Ловнидол и е назначен за директор на основното училище в с. Ловнидол «Св.св. Кирил и Методий». Като учител и директор Георги Гализов остава до пенсионирането си в с. Ловнидол.
Той влага всичките си сили, воля, амбиции и умения за социалистическото преустройство на образователната система, за тясно обвързване на учението с живота. Полага много старание за ликвидиране на неграмотността сред населението.
Чрез различни просветни форми издига ролята на учителя и създава образцово училище. С указ №206 от 21.05.1957 година Основното училище в село Ловнидол е наградено с Орден «Кирил и Методий» II степен за дългогодишна просветна дейност и добра учебно възпитателна работа.
През 1960 и 1965 год. Георги Гализов като директор на ОУ «Кирил и Методий» получава грамоти за много добра работа през Третия и Четвъртия републикански преглед за създаване условия за по-бързо изпълнение на Закона за по-тясна връзка на училището с живота, за значително подобряване на учебно възпитателната работа и медико-санитарното състояние на учебните заведения. По този повод всички ученици с възхищение разказват каква е била организацията в училището. В коридора всеки ученик е имал шкафче за връхните дрехи, в него е събувал и обувките си и е влизал в училището по чехли. Та как иначе би могло да се поддържа чистотата в тогавашното село, където по калдъръмените улици всеки ден са минавали стадата с крави, биволици, овце и кози. Калта е била често срещано явление, там, където е нямало настилка от камъни.

Прекрасно подредените и оборудвани класни стаи и кабинети са били познати още тогава в училището. Оборудвани са били кабинети по физика, химия, история, география, библиотека с повече от 1000 книги, физкултурен салон, салон за провеждане на тържества и театрални представления. Били са внедрени принципите на самоуправление и ученически контрол. На територията на училището е оборудвана метрологична площадка, където учениците по график сами са измервали температура, влажност, скорост на вятъра. Към училището са изградени работилници- стругарска и дърводелска, в спомагателна сграда към училището учениците сами са отглеждали зайци, кокошки, прасе, имало и даже няколко овце. Територията на училището е терасирана, направени са баскетболно и футболно игрища, басейн. Централната алея към училището е с внушителна арка, която казва «Добре дошли» на всички ученици. На територията на училището е направена релефна карта на България, където са се провеждали практически занимания по география на България. В двора на училището е засадена овощна градина.
На обмяна на опит в Ловнидол са идвали учители от цяла България, а Георги Гализов е канен в много училища да изнася беседи на тема «Ученическо самоуправление». Положителният му педагогически опит е изучаван и разпространяван в училищата в страната. За тези достижения и за още много факти, Георги Николов Гализов през 1965 година получава званието “Заслужил учител“. През целия си живот Георги Николов Гализов развива широка обществена дейност. Повече от 10 години оглавява местното Читалище “Зора“ и привлича към него будната прогресивна младеж. За активната си работа като председател на читалището получава: Грамота и бронзова значка от от Върховния читалищен съюз за проявена народополезна читалищна дейност 24 май 1950 г. и грамота и златна значка от Върховния читалищен съвет – отличие за читалищна дейност през 1965 година.

Почти 10 години той е и председател на Всестранната кооперация, към която създава младежка кооперативна група, за легална форма на работата на РМС. Работи и като член на Управителния съвет на РКС „Подем” Севлиево. Успоредно с изпълняването на служебните си задължения Георги Гализов активно участва и в цялостния обществено-политически живот на родното си село Ловнидол. Като дългогодишен ОФ и читалищен деятел, като председател на селсъвета, основател на Българо-съветското дружество, учредител на местното ТКЗС, общински съветник, съдебен заседател и пр., Гализов навсякъде с чест се справя с поставените му задачи. Заедно с учителството и ръководството на смесената прогимназия той се занимава и с обществена дейност. Откриването на всяко събитие в селото е съпроводена с негова реч. В речите си той обхваща историческото минало на селото, героите от четата на Христо Ботев и Шипченската епопея.
Значително място в библиографията му заемат и краеведските му занимания, свързани с проучвания на историческото развитие на родното му село. Георги Гализов посвещава целия си живот на изучаването на историята на селото, и на неговите родове. Той написва на пишеща машина 10 тома история на селото, които, за съжаление, и до днес не са издадени:
– Кредитна кооперация „Съгласие“ с. Ловнидол, Габровски окръг;
– Из културния живот на с. Ловнидол, Габровски окръг (Сборник от доклади);
– Гализовият род от с. Ловнидол, Габровски окръг (Демографско изследване);
– Русиновският род от с.Ловнидол, Габровски окръг (Демографско изследване);
– Страници от историята на селото, с. Ловнидол от най-далечното минало до Освобождението от турско робство;
– Страници от историята на селото, с.Ловнидол през време на капитализма;
– Етнографска характеристика на село Ловнидол, Ловешка област;
– История на с. Ловнидол (втора допълнена разработка).
През 1986 година Георги Гализов завършва втората (допълнена) история на с. Ловнидол, напечатана на пишеща машина и съдържаща 403 страници. През 1987 година се събира комисия от специалисти, които разглеждат историята и я одобряват за печат. Настъпващите промени в обществото, новата демокрация и икономическите проблеми на България обаче изтикват на заден план отпечатването на историята.
Георги Гализов умира в гр. Севлиево на 14.04.1998 г., така и не дочакал да види на бял свят своето най-скъпо дете – “Историята на село Ловнидол”. Работейки през целия си живот в името на хората и обществото, той все пак се е надявал, че неговият труд и принос ще бъдат оценени някога, защото лично предава в Държавен архив в гр. Габрово множество свои снимки, грамоти и документи.
Помня учителят и човекът Георги Гализов като малка, когато пристъпих прага на ОУ “Кирил и Методий“ в с. Ловнидол в предучилищната група. Той беше строг, с побелелите си, но буйни коси, и някак по особен начин винаги отмяташе косата си назад. Ето, че дойде време да извадим документите от Държавен архив и за да не загасва споменът за този човек, да запознаем днешното поколение с неговия живот.
На него посвещаваме през тази и следващите години голяма част от усилията и работата на Народно читалище “Зора-1908“ с. Ловнидол.