-Г-жо Михнева, от доста години с Вас търсим причините за парадокса добро социално-икономическо развитие на Габровска област и демографски срив, който с последните изследвания на ИПИ доказва, че става вече тенденция. Защо?
-Според мен една от причините е в структурата на габровската икономика, в която от години водещи отрасли са машиностроене, производство на инструментална екипировка, мехатроника, електроника … Ние сме една от малкото области в страната, където производството дава над 50% от продукта на региона, т.е. продуктът се създава в производствените фирми, а не седнал на бюро или чрез търговия. Но този труд не е привлекателен за младите хора, за съжаление. Много често казвам, че съм започнала и половината от трудовия ми стаж е преминал в завода, където съм създавала с ръцете си нещо. А втората половина преминава на бюро. И, ако сега трябва да избирам бих избрала първата половина, защото в завода виждаш какво си създал със собствените си ръце и ум. Докато седнала зад бюрото, създавайки документи не разбирам какъв ефекта от това. Може и да е добър, но аз не го виждам пряко. Но това е моето мислене. Мисленето на младите хора сега е точно обратното. Другата причина е, че голяма част от производството в областта е машиностроене, която е 50% от промишлеността. Което означава, че трябва да си до машината, а след това да влезеш в галваничното и т.н. Все процеси, които за младите хора не са привлекателни, за да ги приемат за свои професии и да ги развиват в бъдеще.
-Може ли да търсим причините за този отлив към промишленото производство и в това, че доста дълго време професионалните гимназии, бивши техникуми бяха някъде по-назад в образованието?
-Определено! Аз съм свидетел как повече от 15 години на тези училища не се обръщаше внимание. Сега е точно обратното. И на държавно и на местно ниво се обръща голям внимание на професионалното образование. Но ние загубихме едно поколение.
-Всъщност това е поколението на родителите на днешните деца, които трябва да ги насочват в избора им за професионално обучение.
-Да, така е поколението, което трябва да се влее в работната сила. Габровска област стои от години на едно от първите места по всички социално- икономически показатели с изключение на демографията. По някои показатели сме на второ, на трето място, след София, или след другите големи градове Варна, Пловдив, но в същото време младите хора не искат да живеят тук.
-Спомням се един предишен разговор по същата тема и повод – изследването на ИПИ. Тогава Вие казахте, че сте правили проучване в ТУ – Габрово, което показало, че за младите хора е важна и средата в която живеят. Че не приемат негативизма, който за съжаление преобладава в Габровска област – видно е в социалните мрежи. Дали този критерий и днес е важен?
-То за цяла България е характерно, че ние сме една мрънкаща нация и виждаме само негативните неща. Но има разлика между мрънкащите. Едните са хора, които отричат по принцип и само мърморят, и другите, които също отричат, но предлагат алтернатива и решения.
-Как ще коментирате факта, че винаги когато излязат изследвания от Националния статистически институт или от Института за пазарна икономика, които показват доброто икономическо развитие на Габровска област, доброто ниво на средната работна заплата, много повече са хората, които изразяват недоверие към цифрите? Не означава ли и това, че жителите на областта не са запознати със структурата на икономиката в областта, с развитието и предмета на дейност на фирмите на голяма част от фирмите?
-Има го и този момент. Не знам колко хора знаят, че в Габровска област се правят симулаторите на Ферари. Но тази фирма не се рекламира, защото нейните целеви пазари са извън България. Това само като пример. Има и друга причина – голямата “ножица” между най-високите и най-ниските заплати в региона. И хората гледат от собствената си камбанария. Има фирми, които дават достатъчно високи заплати на хора, които ги получават заслужено. Но в същото време по-малките фирми нямат шанс да дадат такива големи заплати. Голямата “ножица” на размера на заплатите е наистина голям проблем за привличането на млади хора в региона. Нали на всички е ясно, че една продавачка е на минимална работна заплата. Затова средностатистически ние сме около средната работна заплата за България. Имаме хора на много ниски и на много високи заплати.
-Вие казахте, че има фирми на територията на областта, чийто целеви пазари са извън България, но техните работници са тук, в региона и е добре да знаят, че са направили своя добър избор да работят в тази фирма, в този град. И рекламата не е само търговска, нейната функция далеч не е само да представя и продава продукцията им. Не по-малко важно е да представят условията, които предлагат за работа, за кариерно развитие на специалистите, които работят в тях.
-Съгласна съм с Вас. И по тази причина загубихме едно поколение млади хора, които избраха чужбина. В интерес на истината, макар и късно, нашите фирми започнаха да правят срещи с ученици, да представят възможностите си за работа в Центъра за кариерно развитие в Габрово.
-Правят го в Севлиево най-вече чуждестранните фирми, които знаят, че добрият имидж на една фирма да създава добри условия за работа и кариерно развитие на своите служители, е съществена част от нейната реклама.
-И в Габрово вече го правят! И то габровски фирми, за разлика от чуждите на територията на общината. В крайна сметка това е въпрос на избор при ситуацията на ограничения които пандемията наложи. Ако не се нагодиш към новите условия, ти естествено загиваш. Тази ковид криза ускори много процеси, които така или иначе щяха да ни дойдат до главата. Ако не виждаш каква е перспективата, стоиш на едно място тъпо и упорито, нормално е да загинеш. Ще останат тези, които са се нагодили към новите условия.
Ще дам още един пример. По Нова година някой да е останал без подарък? Не е останал! Нищо, че моловете бяха затворени. И пак имаше опашки, но не пред търговските центрове, а пред куриерските фирми. Продължиха ли хората да си пазаруват вече онлайн? Продължиха. Ако има хора, които очакват, че като мине ковид кризата, магазините в моловете пак ще са пълни, най-вероятно половината вече няма да са там.
-Кризите създават проблеми, но дават и възможности. Според Вас какви възможности и уроци даде пандемията, която ни затвори в домовете пред габровската икономика?
-Уроците са, че много бързо трябва да се въведат иновации в производството. Както често казвам, машиностроителни детайли винаги ще са нужни, но парите, които получаваме за един детайл са пет пъти по-малко отколкото за едно цяло изделие.
Голяма част от нашите по-малки машиностроителни фирми правят това. Те изработват изделия, за които получават много малко средства. Принадената стойност, която имаме към крайния продукт, е малка. А в едно цяло изделия принадената стойност е много по-голяма.
-И как да привлечем млади хора в областта?
-Вече има бели лястовички в това отношение: IT секторът да стане по-достъпен в Габровска област; част от фирмите да се изнесат от София и другите големи градове тук; да успеем да привлечем тази целева група, защото тук има всички условия. Да създадем иновационни продукти – правят се много неща в тази посока. Създаден е Регионален иновационен център, който кандидатства за ново оборудване. Техническият университет разполага с оборудване. Стига да има хора, които мислят и искат да го използват.
Зареждане ...
