. Нашата работа е повече благородна, отколкото благодарна и точно затова трябва да я обичаш, за да я вършиш.
. Нашата болница дава големи възможности да се научи занаят, защото в нея работят възрастни колеги с голям опит и може да откраднеш от тях много, ако искаш да се учиш
Омана Якубова е акушерка в отделението по „Акушерство и гинекология“ в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ в Севлиево и е част от младите медици, които в.“Росица“ представя. Защо Омана е избрала да се върне да работи в севлиевската болница, а не във Варна, където е завършила висшето си образование, ще разберете от интервюто с нея. Но защо тя е от младите хора, които ръководството на болницата иска да задържи в лечебното заведение, съобщи главният лекар д-р Пламен Цеков: „Омана без да парадира, без да дава заявка за себе си, доказва, че където и да е пратена, е готова да работи. И най-важното – живее без излишно самочувствие, въпреки че има това право.“
-Разкажете ми за себе си?
-Завършила съм средното си образование в СУ ”Васил Левски” в Севлиево. Висшето си образование – в Медицинския университет във Варна. След като си взех изпитите, веднага започнах да работя в МБАЛ “Д-р Стойчо Христов”. Решението взех много лесно и бързо – за мен не беше кой знае каква дилема. През 2016 г., когато бях в първи курс в Университета, стажувах в АГ отделението на болницата. Знаех при какви хора идвам и при какви обстоятелства ще работя. Виждах подобренията в болницата и бях категорична, че ще работя тук. Аз съм си родолюбка, не обичам да бягам. Много хора заминаха в чужбина, но трябва да има и такива, които да останат. Реших, върнах се и започнах веднага да работя. И още първата седмица вече знаех, че съм взела правилното решение.
-А кога взехте решение да учите за акушерка и защо?
-Това беше моето желание и ме приеха веднага след като завърших средното си образование. Защо точно акушерка? Защото тази професия отговаря на моята същност като човек. Ако трябва да определя себе си бих казала, че съм акушерка. Обичам да помагам на хората. И точно тази сфера иска една идея повече за медицинска помощ, защото става въпрос не за един, а за два живота и точно там се ражда живота. Всичко това отговаря на моя характер и същност като човек.
– Спомняте ли си първото израждане, което направихте сама?
-Абсолютно! На 19 юли 2020 г. Бях съвсем сама. Жената дойде и нямах време за никаква реакция. Дори нямаше време да повикам друг колега. Казах си: “Омана, или действаш, или вдигаш ръце и признаваш, че тази работа не е твоята. Винаги съм знаела, че една акушерка трябва да работи в родилна зала, защото там е същината на нашата професия. Имахме дежурен лекар. Тя ме погледна и каза:”Оми, ти си! Да видим какво ще става!” /Ох, малко се вълнувам като разказвам този случай./ Сложих ръкавиците, качих я на стола и всичко се случи за 5 минути. Да, аз съм присъствала на много раждания, но различното този път беше, че бях сама. Бебчето беше с леко увита пъпна връв, но аз направих всичко необходимо. И след като всичко мина благополучно, тогава започнах да треперя. Тогава разбрах, че това е моята работа и ще мога да я върша. Но можеше и да си кажа: ”Не, не мога, никога не съм го правила сама!” Тогава дежурната лекарка щеше да направи израждането, но тя ме остави сама. После, когато разказвах на колежките, те ми казаха, че всяка акушерка е имала такива случаи, но те показват дали си за тази работа или не.
-Но подготвена ли сте и за другите, не толкова успешните случаи?
-Аз съм човек, който като види блъснато животно на улицата, се разстройва. Няма как, разстройваш се, но животът си знае баланса. Трябва да отсяваме радостите и тревогите, за да се съхраняваме. Да не се поддаваме на тревогите, за да изживеем радостите, които следват.
-А, защо не останахте във Варна – градът предлага доста възможности за хора с Вашата професия?
-Варна не ми дава нищо повече от това, което тук намерих. Да, Варна е голям, развит град. Имах много хубави студентски години. Истина е, че се чудих дали да не остана там. Но като пресметнах плюсовете, минусите и като теглих чертата, прецених, че тук ще съм си при семейството, в бащината ми къща, при приятелите ми, при същите много добре квалифицирани лекари и много добри условия за работа. Дори и парите – няма как да не ги споменем, са същите.
-Но много от младите Ви колеги точно заради парите предпочитат да работят в големите градове?
-Аз засега нямам семейство и факторът финанси не е толкова важен за мен в момента. Нашата работа е повече благородна, отколкото благодарна и точно затова трябва да я обичаш, за да я вършиш. Тук имам свободно време да се занимавам и с нещо друго, което може да ми носи допълнителни доходи. Имам и други интереси, но в момента работя над себе си, за да съм добра акушерка. Имам добрите примери на нашата старша акушерка Деница Събевска, раждана съм се при акушерка Дончева, а сега работя с нея. Споменавам тях двете, но висок професионализъм виждам и в останалите ми колежки, същият който съм виждала и във Варна. Искам да Ви кажа, че тук станах акушерка – във Варна бях само обучавана на теория. Още, когато бях на стаж в болницата, в първи курс Деница Събевска ме научи да правя мускулна инжекция. И днес, когато не съм сигурна в нещо, тя ми казва: ”Спокойно, сега ща ти покажа…”. Тук никой не ме е укорил, че нещо не знам или не мога да го направя. За мен това е много важно, защото аз в агресивна среда не мога да вирея. Вярно е, че дори и в такава среда човек трябва да покаже кой е. Ако, колегите от отделението не бяха хората, които трябва да бъдат в един екип, много по-трудно щяха да ми се случат нещата.
-Т.е. Вие сте доволна, както от отношението на колегите Ви, така и от условията, които дава общинската болница на младите медицински кадри?
-Да, разбира се! Нашата болница дава големи възможности да се научи занаят, защото в нея работят възрастни колеги с голям опит и може да откраднеш от тях много, ако искаш да се учиш. Материалната база в болницата постоянно се обновява и е жалко, че много малко хора знаят за тези възможности. Ние, в отделението се стараем да работим така, че да имаме доволни пациентки, които да кажат добра дума за нашия екип и тя да е вярна. Много севлиевки отиват да раждат в Габрово, но вече не са малко родилките от други градове, които идват да раждат в нашето отделение. Само, който не е дошъл при нас, той не е разбрал какво предлагаме като отношение към пациентите, като професионализъм и обстановка. Може би много хора си мислят, че при нас ще намерят едно занемарено отделение, но това далеч не е така. Аз съм млад човек и обичам новото и хубавото. От ден първи на моето постъпване старшата ни акушерка Деница Събевска, тъкмо се беше върнала от майчинство, започна да обновява всичко. Тя има страхотни виждания за работата и вида на отделението. Каквото си намисли, го осъществява. Затова много й се възхищавам. Отделението наистина се промени. Тя е млада, на 40 години, има две дечица. Млада е, и по сърце, и по душа. Искам да стана като нея, дори на половина да постигна нейните умения, пак ще бъда доволна.
И още нещо, в нашето отделение няма разединение или приказки от рода: ”Предпочитам да съм на смяна с този, не искам да съм с онзи!” Имаме спадовете, имаме и възходите си – няма как без такива моменти, но се справяме като истинско семейство. Това се дължи и на д-р Дончев, на всички, които работим в него.
И моля да вмъкнете в разговора ни една мисъл на Конфуций, която много ми харесва и отговаря на моя избор: ”Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш.”
Зареждане ...
