ВЕНКА ПЕТРОВА
На 16 май 2021 година Ловнидол отново оживя! Какво събитие след трудните дни на пандемия! Идеята дойде от английската диаспора в селото! Английски пазар на колела. Какво ли е това? Това е да предложиш на други хора каквото имаш! Това е да се срещнат хората на площада след толкова дълго уединение по къщите! Това е настроение! И колко интересно – на Ловнидолския площад се събраха англичани, украинци, индийци, цигани и… българи!
За интересното събитие благодарим на нашите съселяни Памела и Уилям Форд. Те са първите английски заселници в нашето село. Интересуват се и участват винаги в културно масовия живот на селото. Почетни членове са на Народно читалище «Зора-1908». Памела ни разказваше за този пазар още от есента. За провеждането му обаче пречеха условията, в които живеем вече втора година, ограниченията, които трябва да спазваме от гледна точка на нашето здраве. През пролетта тя отново повдигна идеята и събитието беше определено за 18 април, но тогава нейното семейство се срещна с коварния ковид. Е, времето на болестта мина, силите се върнаха отново, и отново Памела заговори за «Английския пазар на колела». Искахме да покажем на нашите съселяни, че всичко, което притежаваш и в момента не ти е необходимо, можеш да предложиш на друг човек, за когото то ще бъде от полза. Искахме да покажем, че не е срамно да предлагаш на пазара и двата буркана, останали от сладкото от череши, или меда, който си произвел, или дрехата, която ти е умаляла.
Разпространихме обява по Интернет, отпечатахме много красиви плакати, за което благодарим на «Гален реклама», и за заплануваното събитие се разчу. Започнаха да ни питат по телефона – какво ще бъде? А ние отговаряхме, че не знаем точно, защото е за първи път, но ще можеш да продаваш, каквото искаш, и да купуваш, каквото ти харесва!
Слизайки в неделя сутринта към площада от горната част на селото, и виждайки пълен площад с коли, и паркирани автомобили чак до помпената станция, аз се попитах «Мамо, какво направихме?» Не бях се и замисляла, че може да се случи такова нещо. Целият площад беше заобиколен от коли и пред тях сергии, кой на маса, кой без маса, сложил кашоните направо на асфалта, една пъстра шарения… И народ… Какво ли нямаше по щандовете – и уникатни предмети и книги, и ръчно изработена керамика, и косачка, и стари стомни, и бродерии на една кука, и ръчно изработени карета и миниатюри…
Но най-много ме зарадваха хората. Обикновено в неделя на площада е тихо. От града са си надошли децата, внуците. А сега всички, заедно с децата и внуците, бяха излезли на площада. Имаше хора от града и други села навярно, защото виждах непознати лица. Но най-хубавото беше това, да видиш как няколко човека са се спрели и общуват заедно – общуването, което толкова ни липсваше! Имаше и маси, на които хората можеха да оставят дрехи и предмети, които подаряват. Подарявахме дрехи, предоставени ни и от Съюза на инвалидите. Хора, насядали пейките, че даже и на паметника! Пъстрота!
Идеята на Памела и Уйлям беше прегърната от кметския наместник Милена Иванова, която лично поздрави всички чуждестранни гости, а от своя страна те обещаха, че при такъв хубав кмет ще дойдат отново!
Имаме още да работим по подобни събития – да се престрашат нашите хора, ловнидолските, и да покажат всичко, което излиза из под тяхните ръце! Но това – при следващото подобно събитие!
Зареждане ...
